Носителят на "Златна палма" "Аз, Даниел Блейк" идва на 21-ия "София филм фест"

Носителят на "Златна палма" в Кан "Аз, Даниел Блейк" на майстора на социалното кино Кен Лоуч идва на 21-ия "София филм фест", съобщават организаторите, цитирани от БТА.

Режисьорът е удостоен отново с престижната награда - десет години след "Вятърът в ечемичените ниви". "Аз, Даниел Блейк" - с още десетки награди от различни филмови форуми, разказва за възрастен дърводелец, чийто живот се разпада на парчета в огромното море на бюрокрацията. Създаден с хумор, топлина и отчаяние, филмът е безкомпромисен - пленява с естествената простота на разказа, близка до минимализма, запазена марка за филмите на Кен Лоуч и неговото социално кино.

Малко след успешното представяне на филма в Кан, британският вестник "Гардиън" публикува дълга статия, в която хора от различни сфери на живота споделят мнения за филма. Упрекван от едни, че е прекалено дидактичен, хвален от други зрители за своята чиста автентичност, "Аз, Даниел Блейк" не остава никого безразличен. Израз на загриженост към все по-обедняващите обикновени хора, историята се превърна в полемичен разказ за сблъсъка със системата на един обикновен човек - Даниел Блейк (в ролята Дейв Джоунс).

Сред абсурдната джунгла от сиви офиси и досадни чиновници, осигуряващи помощи за безработни и хора в неравностойно положение, Даниел се сприятелява с Кейти (Хейли Скуайърс), самотна майка на две деца в подобна ситуация. Двамата решават, че е по-честно да не се играе по правилата на бюрократичния свят и да не бъдат фалшиви. . .

"Често си припомням една стара фраза: "Агитирайте, образовайте, организирайте". Сигурен съм, че не може да образовате толкова много, колкото би ни се искало, но пък може да задавате въпроси. Като цяло е трудно да организирате чрез филмите си, но със сигурност може да агитирате. Аз мисля, че да агитираш, е голяма цел, защото да бъдеш самодоволен за неща, които са нетърпими, е просто неприемливо", казва режисьорът.

По думите му, герои в капан от ситуации, на които се налага да разрешат сложни конфликти - това е същността на драмата. И ако можеш да откриеш драма в нещата, които са не само универсални, но също така имат отношение към случващото се в момента в света, толкова по-добре. Според Кен Лоуч гневът може да бъде много конструктивен - гневът, който оставя публиката с усещането за нещо неразрешено като проблем, с някакво предизвикателство, може да свърши добра работа.