Мария: Христиан много ме разнежи, без него съм като без крила

- Мария, какво за теб е рожденият ти ден?

- Денят, в който всички, които ме познават, ценят, обичат, се сещат за мен.Моят живот е една голяма динамика и винаги на рождения ден си правя равносметка за изминалата година. На този ден обичам работата ми да бъде част от него, защото това е и моята детска мечта - да правя музика. За мен е голяма радост и много пъти в живота си съм се възползвала на рождения си ден да представя нов проект. Този път също имам изненада за феновете си.

Песента се казва “Да ти дам ли малко”. Тя е много провокативна и интересна - и като ритъм, и като текст. Тя изразява балканските ритми - бърза, динамична и купонджийска. Текстът е на Тина Ангелова, музиката и аранжиментът са на Даниел Ганев, оркестър “Карандила” свири вътре. Относно видеото с целия екип се хвърлихме много здраво - работихме 4 дни - 7 визии и много различни локации.

- Какво е да си на 35?

- Навършвам 35, но аз не се чувствам на толкова. В мен винаги остава един детски, наивен поглед в розово.

На 35 г. смятам,

че имам много

успешна кариера

В личен план мисля, че също постигнах много - имам дете на 8 години и половина, надявам се да имам и второ, имам сериозен брак зад гърба си. Аз съм от малкото изпълнители, които доказаха, че едното може да върви ръка за ръка с другото, без да си пречат. Аз успявам да се справям с всичко, лишавайки себе си от личното си време като жена. На 35 г. мога да се определя като леко узряла и стабилна в живота си.

- Кое е най-голямото ти постижение?

- Марая, разбира се - нейната успешна детска градина, след това училището. Тя е третокласничка вече, завърши с отлични оценки първия срок. Тя е най-голямата ми гордост, всичко останало е на заден план.

- По какво прилича на теб?

- По всичко. В същото време колкото прилича на мен, толкова и на себе си. Тя е много по-фина, по-възпитана, много ученолюбива. Прилича на мен по маниера, по малкото носле, деликатна е, тактична, има усет към пеенето, към модата и държи да бъде обичана от съвсем малка.

- Какво не искаш да вземе от теб?

- Дори и моята наивност е хубаво качество, защото то учи. Нека тя извърви пътя си и да вземе това, което прецени сама. Децата ни са нашето огледало. Дали харесвам, не харесвам неща от себе си, няма значение, може би тя ще ги притежава.

- Плачеш ли?

- Плача, напоследък даже по-често.

Едно време хич не

плачех, бях корава

натура. Минавах като

танк през всичко

Сега съм по-чувствителна, по-ранима. Може да се каже, че моят съпруг е виновен за това. Много ме е разнежил и разлигавил, като птица без крила съм без него. Постоянно имам нужда от неговата помощ.

- Какво те разсмива?

- Малките неща ме правят щастлива. Радвам се на домашните си любимци, на всяка беличка, която ми спретнат. Научила съм се да се радвам на всичко.

- Можеш ли да превърнеш в празник всеки твой ден?

- Предпочитам да правя празник за хората, които ме заобикалят. Аз обичам да ги правя щастливи и много ме е яд, когато нещата не зависят от мен и нещо не ми се получи.

- Коя е най-голямата ценност за теб?

- Доверието между хората. То се гради с години и можеш да го загубиш за секунди.

- Има ли женско приятелство в попфолка и имаш ли човек, на когото имаш доверие в твоя бранш?

- Чисто като жени ние бихме могли да си бъдем много полезни с моите колежки и сме си били преди. Ще прозвучи наивно, ако на 35 г. кажа, че има приятелство. Независимо дали е в нашата, или друга професия, човек знае, че стремежът и спортната злоба те правят конкурент. Примирението не води към високи точки. Ние сме си полезни, пораснахме и много се уважаваме, но близките хора и приятелите за мен са много различни от тях. Майка ми, сестра ми, Христиан и Марая са най-добрите ми приятели. Това са хората, които са до мен, когато не искам да вижам никого.

- Защо избра тогава Азис на сцената и в живота за твой приятел?

- Васил е много голям хамелеон. Бил е някъде около мен във времето, вече го познавам много добре. Той ме допусна много дълбоко до себе си. Към мен Васил е различен, има специално отношение и обич. Нещата между нас се случиха двупосочно. След общите ни проекти ние се стиковахме и сега хората ни приемат като едно цяло - той е моята половинка на сцената. Между нас отношението е като на джентълмен и дама, а не както на повечето - да се надпяват и да се опитват да се превъзхождат един друг. Смятам, че от всички мои дуети за тези 17 години и от всички негови - и за него, и за мен, това са най-успешните.

- Кой стои зад твоята визия и идеи за клипове и песни?

- Отскоро допускам някой да ми се меси в проектите, понякога даже ги съжалявам, че работят с мен (смее се). Аз работя с най-добрия екип и малко по малко успяха да ме възпитат да слушам. Сега се събираме и обсъждаме, всеки споделя своето мнение и създаваме продукт. Позволяваме си да бъдем първи в нещо, което носи риск. И позитивите, и негативите, и отговорността ни е комплексна.

- Какво за теб са музикалните награди?

- В кариерата си аз съм получавала повече награди заради външния вид и мода, отколкото за музиката, която правя. Ето защо ги намирам за субективни. В годините критериите са били различни - понякога съм ги разбирала, понякога съм се обиждала. Не съм от хората, които гледат само своите постижения, самокритична съм. Много пъти съм смятала, че съм била пренебрегвана, но наградите не са определящ фактор. Можеш да имаш 9 милиона гледания в интернет, но не е тайна и че можеш да си ги купиш. Броят на участията са най-определящият фактор. Всеки има своя поглед за наградите. Те не ме демотивират, а ме мотивират и съм била много щастлива, когато съм ги получавала заради това, че съм певица. Аз съм посветила половината си живот на кариерата. Пример е и появата ми отново на сцената - 3 г. не бях имала участие, беше ми много трудно, но се върнах с тежка стъпка. Хората не ме бяха забравили, даже напротив. Радваха ми се и се надъхах. Много бързо влязох в час, както се казва. Определям като голям свой успех и участието ми като жури в “Мюзик Айдъл”, аз бях най-младата в световен мащаб, едва на 27 г., и много горда от признанието, че мога да бъда рамо до рамо с големите в музиката.

- Имаш ли рецепта за щастие?

- Много здраве в настояще и бъдеще време и лоша памет за миналото. Да имам възможността да се събуждам до любимите ми хора, защото самотата е най-лошият съветник и приятел.

- А кой е твоят грях?

- Сигурно имам много грехове. За първи път някой ме кара да се замисля над това.

Към майка ми съм

грешна, защото не я

слушах като малка,

не успях да я задоволя с очакванията ѝ в училище. Към сестра ми - вече мога да я оставя на мира, защото вече е семейна и бебето ѝ ми е приоритет. В първите години на Марая съм отсъствала и въпреки че след това наваксах, още се чувствам грешна. Спрямо съпруга си (Христиан Гущеров) мисля, че нямам грехове. Характерът ми е сложен, но това го знаят всички, които са около мен и ме обичат. Изнервям го от време на време, ама иначе съм готина.

- Защо жълтата преса постоянно ви разделя?

- Или ни разделят, или ни събират, или съм бременна, или съм отслабнала. Когато нямам силни песни и кариерата е на заден план, жълтата преса мълчи . За 17 г. съм правила много резки завои, а песните са въпрос на късмет. Тръгне ли кариерата нагоре, имаш ли хитове и фантазиите се задействат веднага. Това е гилдия, която съществува заради всички нас. Тя също трябва да живее и да се храни.

- Как те спечели Христиан?

- С всяка изминала година по различен начин осъзнавам неговата поява в нашия живот. Той се появи като ангел, не съм вярвала, че ще го срещна, преди това не сме имали никаква комуникация. Всичко стана на шега. Тогава той беше на 23, но той е човек на действията, не на приказките. До една силна жена трябва да застане един по-силен мъж. Такъв човек може да те приземи и да те накара да сложиш всичко на везната. Христиан ме спечели най-вече с отношението и търпението, което имаше към мен и към Марая. Те си дадоха любов и заживяха в един ритъм и една хармония. Аз съм горда, че тя израсна с него. Той я научи на много житейски неща, даде ѝ любов. И времето си. Нещо, с което не може да се похвали баща ѝ.

- Как си почивате?

- Много лесно.

Правим си пикник в

хола с много вкусни,

вредни неща за ядене

и много филми

В нашето семейство сме видеомани и гледаме всичко ново, което излезе. Случвало се е да се прибера от участие и да си пуснем някоя серия от нов сериал.

- Къде мечтаете да отидете?

- Искаме да посетим много места, но се съобразяваме с ваканциите на Марая, защото тя държи да е неразделна част от нашата компания.

- Колко често пазаруваш?

- Дрехи пазарувам само за предстоящо събитие или проект. Най-много обичам да си купувам анцуг и маратонки, защото това нося ежедневно. Не ми доставя толкова голяма наслада да си поръчам някоя много скъпа рокля, която ще сложа два пъти.

- Колко чифта маратонки имаш?

- Аз съм от тези, които много подаряват. Запазвам само дрехи, които са за специален повод, не задържам нищо друго. В момента имам само 3 или 4 чифта маратонки. Нямам и огромна гардеробна. Имам две чанти на две марки, които не подарявам, защото те са с много специална стойност за мен и ги колекционирам. Тях си ги пазя, признавам си.

- От какво се страхуваш?

- Страхувам се, когато нещо не зависи от мен и не се чувствам добре - най-вече заради Марая и заради второто дете, което се надявам един ден да имам. Притеснявам се и заради всички, които обичам.

- Кога си заключваш сърцето?

- Моето винаги е отключено. Дори в съня си обичам. Но специалният ключ е само и единствено в Христиан.

- Без какво не излизаш?

- Телефон. Или ще ми звънне малкият ангел, или големият. Телефонът е винаги до главата ми и никога не мога да си позволя да го захвърля.