Творецът печели златен медал в Париж през 1937 г., организират първата му изложба чак за 75-годишния му юбилей
Има ли класикът признание приживе? Почитан ли е в родината си? Необичайни отговори на тези въпроси дава биографията на бележития ни художник Наум Хаджимладенов.
След като негова картина печели най-високото отличие на Световното изложение в Париж през 1937 г., когато е на 42, творецът получил заслужена слава у нас чак след 75-ия си рожден ден.
По произход Хаджимладенов е свързан с най-великата художествена школа, която е създавана в България - Самоковската. По време на турското робство Захари Зограф, първият неин представител, става един от най-добрите художници в Османската империя и заради това го викат в манастира “Ватопед” в Света гора и му
дават уникален
шанс да нарисува
иконостаса и иконите
Наум Хаджимладенов е роден на 15 юли 1894 г. също в Самоков. Баща му бил търговец на вълна, имал дюкян и бил кръстен от самия Чакър войвода.
Разказват, че още като дете непрекъснато рисувал. Първо с въглен от огнището, а после с тебешир по стените. Дори върху дървения калем - тогавашните плочки, на които се пишело в училище, той пресъздава гледки, видени из шарената Самоковска чаршия. С първите акварелни бои, които си купува, рисува българските войници край Одрин, а по-късно и бежанците от Кукуш.
Малкият Наум много рисувал и това се отразило на образованието му - повторил два пъти четвърти клас. Пръв вдъхновител и ценител на рисунките му става неговият братовчед, талантливият художник Павел Кръстев. Именно той убеждава бащата на Наум Хаджимладенов да го прати в Рисувалното училище.
Каква е била връзката му с Димчо Дебелянов и Павел Кръстев и кога идва успехът за него четете ТУК - онлайн изданието на "168 часа"
Коментари (0)
Вашият коментар