Излезе нова книга на известния журналист и философ
След големия интерес към „Пропуканата България“, на 26 януари излиза новата книга на Тони Николов - „Българската дилема“. Тя е поредното попълнение в поредицата „Перо“ на издателска къща „Хермес“, част от която са книгите на проф. Калин Янакиев, Андрей Захариев, Деян Енев, Мирела Иванова.
За автора
Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор е на Портал „Култура“. Завършил е НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.) в Лувен. От 2005-а до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал (RFI) – България. Преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.
Преводач е на книги на Ж.-П. Сартър, Р.Жирар, Ж.Грийн и др. Кавалер на Ордена за заслуги на Република Франция.
За книгата
Един народ може да загърби за известно време истината, да се окайва, оплаква и хвърля цялата вина върху другите, историята и лошото стечение на обстоятелствата.
Ала идва миг, когато безвремието свършва, той е принуден да си поеме дъх и да отвори широко очи.
Картината, разкрила се пред взора му, може и да е съкрушителна.
И все пак трябва да се започне отнякъде.
Един народ, две или повече Българии.
Тони Николов
Откъс
Новата българска робинзониада
Че нещо леко се раздвижва в България, спор няма...
В този смисъл много би ми се искало да споделя интуитивния оптимизъм на Деян Кюранов от статията му в „Дневник”, че „вече живеем” ново (второ) българско Възраждане, базиращ се и на констатация на Теодора Димова в портал "Култура", че „нещо започва да се случва в България”.
Така е, случва се, доловимо е с просто око. И все пак има над какво да поразмислим.
Съгласен съм, че свързващата тъкан на едно общество не може да бъде друго освен културата. Така е било винаги. Така е и през първото ни Възраждане, когато блянът на зараждащата се буржоазия е свързан и с това българинът да се образова, да знае, да се развива, да учи навън, за да постигне идентичността си (не само „да знае своя род и език”). Любознателен е бил българинът да открие широко кръгозора си, жаден за чудесиите на големия свят.
Ако и тогава, както и сега, всичко е опирало до образованието, то в златните години на Възраждането българското училище е било наистина широко скроено, че и модерно.
Български търговци („робите”, де) надлъж и на шир кръстосвали не само и най-отдалечените пазари на империята (мой прапрапрадядо например доставял шаяк в Египет за шинелите на войниците, охранявали прокопаването на Суецкия канал), но е имало и български банкерски къщи във Виена, Лайпциг, Париж, Букурещ, Браила и къде ли не още. В книжарницата на Хр. Г. Данов в Пловдив са се продавали френски, немски и английски учебни помагала по землеописание, химика, физика, алгебра и геометрия, които учители са ползвали в школата си, въвеждайки най-прогресивната за времето си Бел-Ланкастърова система.
Коментари (0)
Вашият коментар