Генералът от запаса Стефан Янев е първият бивш военен, който става вицепремиер в най-новата история на България. Той е и първият министър на отбраната, на когото като вицепремиер е поверен ресорът “Вътрешен ред и сигурност”. В годините на прехода той сякаш по навик се даваше на съответния министър на вътрешните работи. За последно - на Цветан Цветанов и Румяна Бъчварова.
Щом като бивш генерал стана президент след пряк избор от гражданите, защо той да не назначи колега от армията за вицепремиер. Така се роди и крилата мисъл:“Военните взеха властта без преврат”.
Приликите обаче не свършват дотук. И президентът Румен Радев, и вицепремиерът Стефан Янев напуснаха армията с оставки. Радев така изрази протеста си срещу решението на военния министър Ненчев чужди самолети да ни пазят небето срещу заплащане. Янев пък
изненадващо си пусна
рапорта за уволнение
през юли 2014 г. само месец след като бе поел поста началник на Националния военен университет “Васил Левски” (НВУ).
Доста въпросителни останаха след внезапното оттегляне на 54-годишния генерал, на когото мнозина предричаха място във висшия военен елит. Фактите сочат, че в края на 2013 г. Съветът по отбрана към МО взема решение да го назначи за шеф на НВУ, без изобщо да го пита. По това време Янев вече трета година е военен аташе в САЩ и до края на мандата му остават близо 6 месеца.
Представители на Пентагона забелязват младоликия и строен български генерал с чудесен английски още в първите месеци от престоя му във Вашингтон. По това време в България търсят със свещ млади перспективни кадри, завършили на Запад, а не в Москва или Ленинград. Ето ви чудесна кандидатура за зам.-шеф на Генщаба на мястото на излизащия в пенсия вицеадмирал Минко Кавалджиев, намекнали от Пентагона.
След реплика за недостатъчен командирски опит
американците директно
препоръчали Янев за шеф
на военното разузнаване Човек като него чудесно би изпълнил идеята на тогавашния министър Аню Ангелов външна фигура да измете авгиевите обори на специалната служба, натрупани след управлението на генералите Ангел Кацаров и Пламен Студенков - все стари кадри на разведката.
Явно американската подкрепа е била крайно недостатъчна, защото никой не вика Янев обратно в България. Нещо повече - като че ли напук на високите оценки на съюзниците го пращат за шеф на Националния военен университет. Без да е бил преподавател, нито пък да се е занимавал сериозно с военна наука.
Всъщност забележката, че на Янев му липсва командирски опит, не е съвсем вярна. За разлика от мнозина галеници на съдбата, той е завършил артилерийското училище в Шумен, след което
командва взвод,
батарея и дивизион
в артилерийския полк
в Асеновград. Оттам най-естественият път за развитие на един млад и надежден офицер е Военната академия “Г. С. Раковски”. За разлика от мнозина обаче, той заляга и над английския. Затова много скоро го привличат в дирекция “Международно сътрудничество” на военното ведомство.
2 г. по-късно заминава в Монс, Белгия, където е разположена военната щабквартира на НАТО. Служи като офицер за анализи по линия на инициативата “Партньорство за мир”, в която участвахме като кандидати за членство в пакта. След това го връщат в София в отдел “Стратегии и доктрини” на Генералния щаб. През 2003 г. вече е началник на отдел “Отбранителна политика и анализи” в Министерството на отбраната.
Влизането ни в НАТО Янев посреща в Националния военен университет във Вашингтон - специалност “Стратегии за национална сигурност”. След като завършва, директно го пращат в Центъра на НАТО за борба с тероризма в Анкара. През 2007 г. оглавява може би най-важната дирекция в МО - “Отбранителна политика”.
Като журналист неведнъж съм наблюдавал как преди и по време на важни международни срещи наши военни министри са търсили професионалното мнение на Янев. Виждал съм и как накрак ги брифира по внезапно възникнали казуси. Разчитаха на него, защото имаше отговор на всеки въпрос.
Първо генералско звание Янев получава през юли 2009 г. В началото на 2011 г. заминава аташе по отбраната във Вашингтон. Така всичко се развива като по учебник, докато някой измисля да го натирят в Търново. Нищо против старопрестолния град, много е добро и военното училище. Но това просто не е пътят на Янев.
Като дисциплиниран офицер заминал за Търново и поел ръководството на военната алма матер. На 20 юни 2014 г. обаче изненадващо подал рапорт за напускане на армията, въпреки че по закон можел да служи поне още поне 3-4 г.
Хора като Янев не остават на улицата. Според запознати той е бил безработен броени часове. През последните 2,5 г. е изкарвал хляба си като консултант в частна фирма, при това българска. Което отпраща на заден план репликата, че с избора на Янев президентът Радев избивал руски комплекси. Първо,
Намеците за негова
московска връзка
са чисто политическо
внушение
Второ, а кого да сложат за военен министър? Руски възпитаник ли? Откъде накъде, след като вече 13 г. държавата ни е член на НАТО. Възпитаниците на западни военни академии и преминалите през щабове на НАТО отдавна не се броят на пръсти. Вече има избор от хора, които дълбоко познават военната стратегия на алианса. Изучавали са и неговата тактика и оперативно изкуство.
Чуха се такива реплики: “Цивилен, а не военен трябвало да оглави МО.” Но видяхме докъде стигна цивилен като Николай Ненчев - до прокуратурата. А и защо е нужно да се търси цивилен политик, на когото ще трябва доста време, докато навлезе в темата?! За министър от служебен кабинет пък това направо е абсурдно. Неговият живот е толкова кратък, че докато опознае хората от екипа си, и трябва да сдава поста на министър от вече редовен кабинет.
Опитът с министрите от предишните 2 служебни правителства - Велизар Шаламанов и Тодор Тагарев, го доказва - и двамата са бивши кадрови офицери, но с богат управленски опит и стаж в структури на НАТО.
Коментари (0)
Вашият коментар