Бивш пилот от Формула 1: Загубата на крайниците е моят университет

Алекс Дзанарди сам си проектира изкуствени крака, за да се състезава

Алекс Дзанарди е най-известният италиански спортист с ампутирани крайници за всички времена.

“Ако си познал ада, след като се събудиш от него, се чувстваш щастлив, че си жив. Аз дори не помня ада, тъй като бях в кома, но като се събудих, бях толкова зле физически, че се радвах на всичко, което ми беше останало. Именно в това болнично легло спечелих олимпийските си медали. Инцидентът беше моят университет, моят ускорен курс в живота.

Днес мога да се

справя с всичко”,

казва Алекс.

Неотдавна той издаде автобиографичната си книга “Исках само да натискам педалите... но се натъкнах на втори живот”.

Алекс още помни датата 15 септември 2001 г. и новата автомобилна писта в Лаузиц, на 100 км от Берлин. Остават няколко обиколки до края на надпреварата, когато става катастрофата между Алекс Дзанарди и италианско-канадския пилот Таляни.

Малко преди това Алекс е заредил колата си с бензин и излиза на пистата с пръски гориво върху козирката си. Опитва се да я почисти с ръка, но губи контрол над автомобила. Точно в този момент го настига колата на Таляни. Ударът е страхотен - двата автомобила на практика застават перпендикулярно един срещу друг.

Колата на Дзанарди

е отрязана на две –

точно на височината

на бедрата му

Кръвоизливът е толкова силен, че за да се спре, има един-единствен изход – ампутиране и на двата крайника. Състоянието на Алекс Дзанарди остава изключително тежко и заради ред други фрактури още дълго време.

“Има хора, които гледат как животът тече пред тях, без да си дават сметка за това. Животът е дълъг и да го изпълниш с хубави неща, не е задължение, а удоволствие. Тръгваш и в началото можеш да правиш всичко. След това идва момент, в който животът те настига и той избира вместо теб”, пише Алекс в книгата си.

През 2012 г. Дзанарди участва в параолимпиадата в Лондон, състезавaйки се с трите колела на своя ръчен велосипед. Печели първото си злато. През 2014 г. участва и в най-известния триатлон в света Ironman на Хаваите. Той включва 3,8 км плуване, 180 км с велосипед и 42 км маратон с инвалидна количка. 

Алекс преодолява всичко за по-малко от 10 часа. Успех е самият факт, че даден участник може да достигне до финала. “Каква емоция е да чуваш как всички крещят името ти и говорителят съобщава “Алекс Дзанарди, ти си железен човек (Ironman)”.

През 2016 г. малко преди да навърши 50 години, Алекс

спечели в Рио

второ злато

на параолимпийски игри в надпреварата с ръчен велосипед. Печели и злато в щафетата с италианския отбор, както и сребро в надпреварата по права линия.

Освен всичко друго Алекс е и тв водещ. През 2010 г. неговата кариера във “втория му живот” се обогатява с още едно приключение – Дзанарди води по трети канал на италианската телевизия РАИ научнопопулярното предаване “Ако утре”. Дзанарди е

прословут с високия

си дух и силния

си характер

В интервю през 2008 г. в американското токшоу на Дейвид Летерман казва: “Надарен съм с нелечим оптимизъм.” 

А как протича първият живот на Дзанарди?

Алесандро Дзанарди, както е истинското име на пилота, се ражда през 1966 г. в Болоня в семейството на водопроводчик. Още на 13 г. започва да се състезава с карт. След това преминава към Формула 3 и печели италиански шампионат. През 1991 г. започва и участията си във Формула 1. Две години по-късно катастрофира тежко на рали в Белгия, но година след това се връща в надпреварата. Не постига кой знае какви успехи, но когато идва ралито през 2001 г. в Лаузиц, Германия, той върви добре и даже до последния питстоп е в челото на класацията.

Следват ужасният инцидент, загубата на двата крака и дългият период на възстановяване. Направените за него протези обаче не го задоволяват, затова той сам си проектира изкуствени крака. Целта му е да се състезава отново. 

Две години по-късно постига това, и то точно на пистата в Германия, на която преди това рискува да умре. Той кара само за да се пробва, но ако ставаше въпрос за истинско рали, с постигнатото си време можеше да се класира пети. Алекс е убеден, че може да продължи по пътя си – така

става пилот в BMW с

модифицирана според

тялото му кола

Постига няколко успеха и през 2009 г. се оттегля.

В същото време вече е започнал да тренира с ръчен велосипед. Само 4 седмици след началото на тренировките си отива на маратона на ръчните велосипеди в Ню Йорк и става четвърти.

Оттам нататък следва и серията му от успехи, които го превръщат в италианския спортист с най-много медали от параолимпиади.