Рашко Младенов пял с "Тоника"

Покани служебния кабинет за 70-годишнината си на сцената

Има три жени и три деца в живота си

Лили АНГЕЛОВА

Министърът на културата - актьорът Рашко Младенов, за малко не станал певец.
Свиренето на пиано и пеенето обаче и до днес си остават негови любими занимания, след като слязъл от театралната сцена. Вероятно затова така ще отпразнува и 70-ия си рожден ден - на сцената в спектакъла "Ла" в театър "Сити център". Служебният министър на културата покани цялото правителство да дойдат да го гледат на чаша шампанско "сред нотите".

"С Косьо от ФСБ, който ми е роднина, отдавна планирахме тази изява, а на мен ми се искаше на рождения си ден да се кача на сцената и да посвиря", обясни Младенов желанието на празника си да попее и потанцува пред публика.
Министърът на културата е най-възрастният от колегите си в служебното правителство. По-млад е единствено от премиера - проф. Огнян Герджиков, който на 19 март ще навърши 71. Никой от другите министри обаче няма бурния живот на Рашко Младенов. От него той натрупва знания и опит, колкото поне за два вуза. Отделно има и дипломи от две училища - музикално и театрално.
Рашко Младенов е роден в София през 1947 г. Бил е директор на три театъра - Русенския, Сатиричния и Благоевградския. Доскоро бе пенсионер на свободна практика и с ангажименти към трупата във Враца.

Най-голямо значение в живота му играе дядо му. "Той имаше собствено издателство "Рангел Младенов". Кръстен съм на него, наричаха го бай Рашко. Издаваше класиците - Йовков, Елин Пелин с кожени подвързии", спомня си министърът. За беда обаче след 1944 г. имуществото му е национализирано и дядо му останал без пукнат лев. "После дядо стана редактор в издателство "Наука и изкуство" и така до пенсионирането му. Даже когато се ожених за първата ми жена Маргарита Младенова, отидохме да живеем в старата къща, която той е построил с печатарската си заплата. И сега живея там - в някогашния квартал "Коньовица". Бащата на Рашко също е знакова за времето си фигура. "За жалост той "береше плодовете" на тази принадлежност на дядо ми към буржоазната среда. Завършва ВИТИЗ през 1952 г., когато аз съм на пет години, в класа на проф. Филип Филипов. Искат да го вземат в Народния театър, но идва някакъв донос срещу баща ми, че е фабрикантски син, и го разпределят в Силистра", спомня си Младенов. През това време Рашко живял с майка си в София.
Как човек на изкуството влиза в казармата. За този неизбежен навремето период Рашко може да съперничи по сладкодумие с Ярослав Хашек и героя му от "Добрият войник Швейк". "Много смешно беше. Представете си - нямам детство. Докато другите деца играят, аз се упражнявам на пианото при елитни педагози. Завършвам музикалното училище. В последния курс преподавател от Консерваторията ме готвеше, за да ме поеме при влизането ми там. Кандидатствах и влязох на трето място. След месец обаче получавам известие от военните, че изпитът ми в Консерваторията е анулиран поради недостиг на момчета донаборници и всички влизат в казармата", смее се с днешна дата актьорът.
"Имам и друга любопитка оттам. Тогава съществуваше Гу Те Пе, което значи Главно управление на трудова повинност. После стана Гу Се Ве - Строителни войски. Те имаха естрадни изпълнители - "Тоника СВ", Паша Христова и оркестър "София", загинали по-късно в самолетната катастрофа. И те обявиха конкурс за естраден певец. Разбира се, аз се явих и спечелих", хвали се Младенов. Впечатлил ги с доброто си свирене на пиано, но не продължил да пее и свири с тях. "Иначе сега можех да съм още някъде сред "Тоника СВ", най-малко да съм звезда като тях", шегува се актьорът и не съжалява за натрупания опит.

Веднага след казармата Младенов влиза във ВИТИЗ "Кр. Сарафов" от първия път. Като че ли в театъра върви по стъпките на баща си. "През 1972 г. ме разпределиха в Русенския театър. Не без връзки, разбира се, защото директор беше Васил Попилиев, с когото баща ми е работил там и ме е изискал. Току-що се бях оженил за Маргарита Младенова, която беше един клас преди мен и я разпределиха в Силистра. Но тя излезе по майчинство и с нея изкарахме три години в Русе". Министърът на културата е категоричен, че именно там е изиграл най-добрата роля в живота си - на Разколников в "Престъпление и наказание". "Така беше, още помня думите от произведението."
Филмографията на Рашко Младенов също е доста внушителна. Снимал се е в 24 филма до 1989 г. Признава, че от тях може да изброи само няколко сериозни, няколко чиста халтура и няколко, които не помни за какво става дума. "Снимаха се по 40 филма годишно, 30 от които не ставаха. Аз обаче не съм състезателен тип човек. Имах невероятна съдба и възможност да пътувам по целия свят. Тогава гъмжеше от банкети, чествания и празници на заводи, където ангажираха артисти и не пропусках участие", разказва актьорът. Точно в този период е работил две години с "Буфосинхронистите", където се срещат с бащата на Меглена Кунева - Щилиян Кунев. "Именно негов заместник бях аз. Той си счупи крака и няколко месеца бях единствен в трупата. За две години изкарах несметни пари. Когато бях директор на Сатиричния театър, Меглена Кунева дойде на премиера и си говорихме за баща й. Той беше много добър артист. Играеше на щат в Младежкия театър.
С личния си живот Младенов не се гордее особено, най-вече заради неуспешните си съжителства. След като се разделя с режисьорката Маргарита Младенова, заживява с актрисата Сашка Братанова, която му ражда две извънбрачни дъщери - Вяра и Надежда. "Децата не израснаха покрай мен. Надявам се за това Сашка да ми е простила. Помагал съм, когато съм могъл. Ако я питате нея обаче, ще каже, че това не е така. Тя е особен човек. Толкова глупости се изписаха, че не ми се говори на тази тема", категоричен е министърът.
Въпреки че рядко се вижда с децата си, Младенов се гордее с тях. "Едно от момичетата ми е шампионка по карате. Другата се занимава с болни бездомни животни. Навършиха 30. Синът ми Любо пък от Маргарита Младенова ме направи горд дядо", разказва Рашко. В момента той живее с журналистката Милена Нейова, с която сключват брак в Москва преди известно време.
"Благодарен съм на съдбата си, макар тя доста да ме изненадва през годините, защото винаги съм искал да стана Юри Буков, а не Лорънс Оливие на Балканите. Дано изненадите обаче оттук нататък също са хубави, това си пожелавам", надява се на днешния си рожден ден министърът на културата Рашко Младенов.

# Юри Буков е един от най-големите български пианисти, който живее във Франция