Скандали клатят пенсиите

 Шашми от всякакъв сорт мърсят
      парите за старини

Историята на пенсионното дело у нас е разпъната от скандали. Шашми от всякакъв сорт мърсят парите за старини. Техни автори са главно онези, които ги дават. Но понякога и ония, които ги искат.

Първият пенсионен закон е приет през 1880 г. Той е за участниците в национално-свободителното движение и близките на загиналите. Кандидатствало се със свидетелство за поборничество.

Важали са бележки от войводи на чети и командири на опълченски дружини, че лицето има дял за свободата на отечеството. Отлична работа вършели и фотографии в героични или мъченически пози.

Ражда се званието

“активен борец”

Всъщност то тръгва още от игото. Доказано е, че влашките фотографчийници имали нарочен “инвентар” от комитаджийски одежди, оръжие и други такъми. Ателиета като това на Тома Хитров услужливо ги предлагали на хъшовете, които искали да се увековечат за поколенията.

Влизал клиентът, обличал гайтанлия куртка, препасвал сабя, слагал пушка до нозете и щрак - излизал на кадро. Намерени са фотографии на различни поборници, снимани в еднаква страховита премяна.

Обаче някои са пропуснали да го сторят! В Българския исторически архив на Народната библиотека се пази вехто фото на четирима поборници, оковани в тежки вериги. До тях се е изправило униформено заптие. Боси и окаяни, страдалците мрачно гледат в камерата. Последният вдясно е Продан Тишков, възпят от Захари Стоянов като Чардафон Велики.

Кадрото не

е направено

в Диарбекир

или друг малоазийски зандан, а след Освобождението в центъра на София. Фалшификатът е документ за поборническа пенсия.

По закона са отпуснати 30 лева месечно на Венета Ботева. Вдовицата на националния герой тъне в мизерия. Принудена е да пере и чисти по чужди къщи. За да свърже двата края, продава печатарската машина на поета.

През 1885 г. Венета пуска молба до парламента, в която описва дереджето си. “Заради това най-покорно Ви моля, господин председателю - скланя чело тя, - да благоволите и изходатайствате пред високопочитаемото Народно събрание, щото пенсията ми да се увеличи от 30 поне на 60 лева за в месец, за което ще бъда заедно с детето си вечно признателна.”

Председател

на парламента

е Стефан Стамболов

Той остава сляп за прошението, макар че в хъшовските времена Христо Ботев е делял с него залъка и поезията си. Името му стои върху знаменитите “Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова”.

Венета не е единствената жертва на парламентарния егоизъм. През годините охолните депутати намаляват от 200 на 100 лева пенсиите на Панайот Хитов, Филип Тотю и Илю войвода. Отнемат подаянието от 50 лева на сестрата на Васил Левски. Режат материалната подкрепа на сестрите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Паралелно с това отпускат на себе си от 500 до 1000 лева месечни пенсии. След кончината на Стамболов неговата вдовица Поликсена е позлатена със 7200 лева годишна пенсия.

Най-крещящ е случаят

с певицата

Йохана Лойзингер

Тя е вдовица на Александър Батенберг, но няма нищо общо с България, защото става негова съпруга, след като князът абдикира. Въпреки това през 1893 г. Народното събрание я дарява с фантастична сума. “Имам чест да Ви съобщя - телеграфира й председателят Георги Живков, - че камарата на депутатите на вчерашното си заседание гласува единодушно отпускането на една пожизнена пенсия от 40 000 франка за Вас и Вашите скъпи деца.”

Същият този Живков веднъж се нахвърлил върху Захари Стоянов. “Каква книга си написал за Христо Ботев? Не го ли знаем какъв вагабонтин беше!”, излаял той.

Рачо Петров

реже войската

Той води класацията на корумпираните властници. Цар Рачо, както го коронясват, е генерал, депутат, министър и министър-председател в историята на България. Името му лъщи в най-големите афери на XX век.

Рачо Петров краде от оръжейни доставки, от строеж на железопътни линии, от всяка каца, в която може да бръкне. Той е и първият наркотрафикант в коридорите на властта. Пенсиите на офицерството обаче му бодат очите.

Като министър на войната през 1894 г. генералът се хваща да ревизира Закона за пенсиите на военните лица и чиновниците по военното ведомство. Той е лош, защото големи суми се отпускат за малко служба, убеден е милионерът Рачо.

Според закона

срокът за

пълна пенсия

е 35-годишна служба,

като сумата е равна на кръглата заплата на запасняка. Това обаче е химера, защото службата започва от 25 април 1878 г., когато е създадена Българската земска войска. Армейците трябва да чакат до 1913 г., за да напълнят фуражките с пачки.

За 15 години под пагон законът предвижда пенсия в размер на 50% от заплатата. Тоест един полковник може да бъде осигурен с 412 лева и 50 стотинки месечно.

“Ето защо - вдига пръст Рачо в парламента - аз смятам, че ако се отхвърли пенсията за служба между 10-15 год. и ако за 15 години се намали от 50% (30/60) от получаемото съдържание на служба, както е сега, на 35% от получаемото съдържание на служба - мисля, че ще може да се удовлетвори на основните положения, които поставихме по-горе за определяне и назначаване на пенсията.”

Офицери стават

метачи

Рачовата формула лишава от пенсия недослужилите 15 години и намалява процента на вземанията. Допълнително не се признава времето, прослужено като подофицер.

През декември събранието гласува по принцип законопроекта. Депутатите бързат за коледните празници и нямат време да го приемат изцяло. Упълномощават министъра да го приложи със силата на закон в срок от една година.

Унизеното войнство праща обяви за работа по вестниците. Офицерите заявяват, че героите от Сливница, разкрасили гърдите си със знаци за храброст, са принудени да се цанят на унизителни служби. Готови са за пъдари и дори метачи. Метлата ще смени сабята, а мундирът ще бъде оскърбен с дочена престилка!

Осигурителната

система

“До войните за национално обединение - пише изследователят на процеса Стоян Гълъбов - размерът на пенсиите е давал възможност за едно добро съществуване на пенсионерите предвид малкия им брой и нарастващия демографски потенциал на страната. След двете национални катастрофи, завършили с подписания Ньойски договор, започва продължителен процес на обезценяване на пенсиите по обективни причини, който е прекъснат за кратко през 30-те години на 20-и век и е възобновен отново по време на Втората световна война.”

Законът за общественото осигуряване от 1924 г. и Законът за пенсиите за изслужено време от 1932 г. оформят фондовата система на социалното осигуряване. През 1941 г. е създаден и Институт за обществено осигуряване.

После иде

народната победа

През 1945 г. е приета Наредба-закон за народните пенсии. Право на “народна пенсия” имат всички българи, които от 9 юни 1923 г. до 9 септември 1944 г. са пострадали в борбата против фашизма и са станали инвалиди с най-малко 30 процента изгубена работоспособност.

Могат да се възползват и онези, които са допринесли в борбата с фашизма, без да са изгубили крайник или са получили амнезия за заслугите си. Такава дебела пенсия се отпуска и като наследствена на съпрузите, непълнолетните деца и родителите на загиналите герои.

По това време

Тодор Живков е млад,

но вече е помислил

за старините си

Той ревниво пази документална фотография. Не фалшификат като оная с диарбекирските заточеници. Мъдрецът от Правец е бил прозорлив да запечата в реално време революционната си деятелност.

През пролетта на 1942 г. Живков трябва да пренесе нелегална литература от село Говедарци до Самоков. Опасните книжа са пъхнати в училищния часовник, който уж ще се носи на поправка. Даскалицата Лиляна Костова е озадачена, защото машината работи.

“Лиляна, качвай се и молчи и не рассуждай!", нарежда й Живков да седне в двуколката. В акцията е включен и фотограф. По пътя конспираторите спират, заснемат часовника - да се види по-добре, и загадъчно се усмихват пред обектива. За бъдещи пенсии!

Хиляди остават

без препитание

През 1948 г. е обнародван Закон за лишаване от право на пенсия на лица, проявили фашистка дейност. Спрени са пенсиите на ликвидираните без съд и присъда след 9 септември 1944 г., както и на осъдените от така наречения Народен съд.

Всички, за които комунистите преценят, че са фашизирани, също са лишени от препитание. По силата на закона са отнети и наследствените пенсии на враговете на народа.

След историческия Априлски пленум през 1956 г. е приет Закон за пенсиите. После е въведена минимална пенсия от 30 лева за онези, които не са били на държавна работа. Наричаха я "земеделска". Получаваха я моите баби и дядовци, които никога не са били земеделци.

Днес пенсиите

са предизборна

далавера

Миналата година на президентските избори Обединените патриоти излязоха с оферта 300 лева минимална пенсия. Десет пъти повече от тази на Венета Ботева.

“Това е катастрофа”, коментира експертът на ГЕРБ Менда Стоянова. Финансовият министър Владислав Горанов също заяви, че това е кощунство с държавния бюджет. Клетниците трябва да чакат като във “В очакване на Годо” да се подобри фискалният резерв на страната, информира той.

И ето, че за два месеца фикцията стана реалност. Годо никога не пристига, но щастието ни сполетя.

Тези дни Бойко Борисов обяви, че ако спечелят парламентарните избори, пенсионерите трябва да си купят по-широк портфейл и да прибират по 300 лева всеки месец.

Най-високи са

през 1939 г.

Статистиката сочи, че най-високото пенсионно осигуряване у нас е през 1939 г. Този рекорд се дължи на няколко години без партии и парламент. Няма кой да краде от залъка на възрастните хора.

В нощта на 18 срещу 19 май Военният съюз, политическият кръг "Звено" и Народното социално движение извършват преврат. Разпуснато е Народното събрание, забранени са всички партии. Тяхното имущество е конфискувано в полза на държавата.

Съставено е служебно правителство, начело с Кимон Георгиев. Законодателството се упражнява от Министерския съвет, който разглежда законопроектите на три четения и ги представя за утвърждаване на царя. Борис III топи перо в мастилницата и парафира. Следва обнародване в "Държавен вестник" и съответният документ отива в коридорите на изпълнителната власт.

Кратко, ясно, точно! Без ялови парламентарни дебати, които преливат пустото в празното. По този начин до 1939 г. работят шест безпартийни кабинета. Те постигат завиден икономически растеж. Жизненият стандарт на българина става един от най-високите в Европа. Средната заплата е 2500 лева, пенсията брои 1400 лева.