Ара Маликян: Васко Василев е един от най-добрите ми приятели

Свирил съм и на балон с горещ въздух, разказва концертмайсторът на Кралския симфоничен оркестър в Мадрид

- Разкажете за концерта си в София, какво ще чуе българската публика?

- Това ще е едно музикално странстване през епохите, започващо от барока и стигащо до съвременната музика на XXI век. Много се вълнувам за концерта си в София, защото за първи път идвам в България, но и защото имам много приятели от вашата страна.

- Защо избрахте да живеете в Испания?

- По случайност. Изнасях много концерти там. Харесаха ми хората, слънцето, страната, храната и така останах. Не съм предполагал, че толкова много време ще се задържа в Испания. Мислех си, че е въпрос на няколко месеца, но ето че останах седем години.

- Кое е най-странното място, на което се е случвало да композирате музика?

- Обикновено композирам в самолета по време на дълъг полет. Тогава ми остава време. Композирането е трудна работа, защото за нея се изисква много спокойствие и тишина. Най-добрият вариант е да си сам сред природата, но за съжаление, не мога да си позволя толкова свободно време.

- А най-нетипичното място, на което сте свирили?

- На балон с горещ въздух, реещ се в небето. Доста ме беше страх, да си призная.

- Кой стил музика е най-близък до вашия темперамент?

- Харесвам всякакъв стил музика. Ако се появи нещо непознато - правя всичко възможно да разбера повече, да проуча новата за мен музика. Всяка музика, която успее да ме докосне, е ценна за мен.

Не се интересувам от жанрове. Опитвам се да прекарам музиката през собствената си същност. Понякога се получава, понякога не толкова добре...

- Какво си спомняте от студентските години, когато сте се запознали с Васко Василев?

- Васко е един от най-добрите ми приятели и един от най-добрите цигулари. Имаме много общи спомени, много общи изпълнения. Живеехме заедно, докато учихме в Англия. Прекарахме чудесно студентските си години там.

- Кои други български музиканти познавате?

- Срещал съм се с много други изпълнители от сферата на класическата музика като Алексис Вайсенберг, от фолклорната музика с Теодосий Спасов. Като човек с испански паспорт няма как да не познавам осмицата на Барса – Христо Стоичков. Спомням си и сестрите Малееви от тениса.

- Какво още не ви е дала музиката и какво още не сте ѝ дали вие?

- Музиката ми е дала всичко в живота. Благодарение на нея избягах от войната в Ливан. Радвам се на щастлив живот пак благодарение на нея. Срещна ме с фантастични хора. Така че аз мога да се отплатя само с щастието, което ми е дала.

- Разкажете за първия си досег до цигулката в детските си години, помните ли някакви забавни истории оттогава?

- Ами тя е част от живота ми още от бебе, защото баща ми беше цигулар. Обичах да свиря, но той беше много строг учител. Караше ме да се упражнявам много часове на ден. Едно дете на 7 или 8 години не иска да репетира непрекъснато. То иска да играе футбол или просто да се мотае с приятелите си. И въпреки че много обичах да свиря, ми се е случвало да плача, докато се упражнявам часове наред.

- Казват, че имате много специфичен и различен стил, вие самият как определяте своята музика?

- Трудно ми е да определя музиката си, защото тя е това, което съм аз. Свиря по свой начин и маниер. Понякога в света на класиката е трудно да срещнеш разбиране, защото там се изисква спазване на определени норми. Най-честите коментари, които съм чувал, са били “Моцарт и Бах не биха го изпълнили по този начин”. Всъщност никой не знае как великите класици са изпълнявали музиката си. Затова всеки изпълнител трябва да пречупва композицията през собствената си личност - с всички грешки и характерности.