Николай - митрополитът воин

10 години засяга най-злободневните теми,
а хората го записват с телефоните си

17 февруари 2007 г. Централният площад на Пловдив е изпълнен с невиждано множество хора. Пременени свещеници с хоругви и икони очакват своя млад архиерей. На първа линия са тогавашният кмет Иван Чомаков и областният управител Тодор Петков. Те приветстват 37-годишния митрополит Николай. Шест дни по-рано той е избран от Светия синод за предстоятел на Пловдивската епархия.

В онзи миг пловдивчани възлагат големи надежди на младия владика. Предшественикът му дядо Арсений почти се беше затворил, огорчен от тежките години на разкола в църквата.

Възгласи “Добре дошъл” огласят площада, когато се появява Николай. Той повежда огромното литийно шествие по главната улица на града и благославя стотиците посрещачи. На следващия ден новият митрополит отслужва първата си света Златоустова литургия. На нея изнася впечатляваща проповед и дава заявка, че ще бъде страж на православието.

Това прави вече 10 години, откакто е начело на Пловдивската епархия. Повечето го определят като воин, който брани ревностно църквата и

не позволява

отстъпление от канона

Той тръгна с амбициозната задача да укрепи вярата на хората и да ги приобщи отново в лоното на църквата. Би било пресилено обаче да се твърди, че всички са негови почитатели. Някои от действията на дядо Николай са и обект на критики. Още на втората година от неговата интронизация се появиха упреци, че е приел луксозни автомобили от бизнесмени. Владиката им отвърна, че тези коли са нужни, за да обхожда с тях голямата си епархия, която се простира върху 9 духовни околии - Пловдивска, Пазарджишка, Асеновградска, Смолянска, Пещерска, Панагюрска, Хасковска, Карловска и Ивайловградска. Броят на храмовете и манастирите в тях е около 470. Някои се намират в труднодостъпни райони. Няма такива, които владиката да не е посетил.

Той беше атакуван и заради скъпия “Ролекс”, подарен от пловдивски бизнесмен. Часовникът блестеше на дясната ръка на владиката и по време на служби. През 2014 г. обаче дядо Николай

предложи ролекса

на търг,

за да бъде платена сметката от 2840 лева на църквата “Св. Марина”. Митрополитът обясни, че предоставя единствената си лична вещ - часовника, за да бъде покрито задължението.

Една от първите му задачи като владика бе да прочисти храмовете от вехтории и да ги превърне в приятни места за молитва, каквато е основната им функция. Накара свещениците да променят външния си вид. До този момент мнозина от тях се появяваха пред олтара с омазнени бради и захабени раса, което отблъскваше миряните. Дядо Николай подари на всички попове по два комплекта плат да си ушият свещенически одежди. Заръча им да ги сменят, за да имат винаги приветлив вид. Подмлади и състава на духовенството.

След това трескаво се зае с ремонт на запуснати храмове и изграждане на нови. Умело убеждаваше ктитори и спомоществователи, което не попречи на противниците му да подмятат, че се е заиграл с бизнеса. Но той им отвръщаше, че

всяка помощ за

църквата е богоугодна

До този момент Пловдив от десетилетия не помнеше строеж на храм. През 2008 г. митрополит Николай освети първата нова църква - “Св. Климент Охридски”, в район “Западен”. Негов ктитор стана бизнесменът Георги Гергов.

Най-големият пловдивски квартал “Тракия” се сдоби с величествен храм - “Св. Преображение Господне”. Той бе осветен на 10 юли 2012 г. Там пред стотиците богомолци владиката удостои с титлата “архонт” неговия ктитор Петър Манджуков. Сега жителите на 80-хилядния район са доволни, че има къде да се молят.

На 9 май 2015 г. митрополитът отслужи първата божествена литургия в новопостроената църква “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в кв. “Христо Смирненски”. Храмът беше вдигнат с помощта на предприемача Кирил Василев, който получи от ръцете на митрополита орден “Св. Апостол Ерм I степен” - най-високото отличие на епархията. Със същата награда бе удостоен и областният управител Здравко Димитров.

Само преди няколко месеца - на 30 октомври м.г. дядо Николай в присъствието на патриарх Неофит, Симеон Втори и тогавашния премиер Бойко Борисов освети най-новия храм в Асеновград - “Св. Архангел Михаил”. По време на дядо Николай Смолян се сдоби с впечатляващия храм - “Св. Висарион Смолянски”. Той бе вдигнат с помощта на Тодор Батков.

“При митрополит Николай се изградиха не само нови православни църкви, но бяха възстановени и такива, които стояха затворени дълги години”, припомнят свещеници. Такъв е случаят с храма “Св. Димитър” в Стария Пловдив. Известни хора, носещи името на светеца, сред които бизнесменът Димитър Георгиев, направиха сдружение и осигуриха средства за обновяването на църквата. По същия начин врати отвориха и “Св. Параскева” и параклисът “Св. Николай”.

Не всички начинания на владиката се възприемаха еднозначно. Особено когато предприе мащабно обновяване на митрополитския храм “Св. Марина”. Ремонтът предизвика гнева на местни интелектуалци. Те организираха подписка и дори сезираха прокуратурата, че паметникът на културата е облепен с винили, а върху старата каменна настилка са поставени плочки от гранитогрес. Митрополит Николай покани на специална молитва за вразумление въпросните интелектуалци, които обаче не дойдоха. Тогава владиката в присъствието на стотици богомолци, дошли от Асеновград, Сопот, Батак и Димитровград, както и на ректори и местни първенци произнесе огнено слово.

“От два месеца ни наричат с обидни имена, сипят клевети, обявяват ни за престъпници, които трябва да изгният по затворите. Защо? Защото сме се осмелили да ремонтираме и да се погрижим за благолепието на няколко храма. Без унижението да искаме консултации от специалисти атеисти, за да ни обясняват как трябва да изглежда един православен храм и кой е неговият автентичен вид”, изригна владиката. И отсече:

“Ако някой свещеник

бъде пратен в затвора

за това, че е запазил църквата си, там ще вляза и аз.”

Според духовници една от най-големите му заслуги е връщането на горноводенския манастир “Св. св. Кирик и Юлита” на Пловдивската митрополия. Владиката поведе епична съдебна битка със Съюза на архитектите, който стопанисваше обителта в продължение на 32 години. Организацията даде голям отпор, твърдейки, че е възобновила изцяло базата. Тя беше категорична, че имотът ѝ се полага, тъй като се ползвал за пленери.

Николай пък им отвърна, че са превърнали това свято място в увеселителен комплекс и в бардак. Шест години продължи съдебният спор на всички инстанции. Окончателно Върховният касационен съд се произнесе в полза на митрополита. Тогава в продължение на 30 минути камбаните на всички храмове в Пловдивската епархия биха празнично.

На 13 декември 2014 г. Николай организира невиждана света литургия в манастира, на която присъства и патриарх Неофит. Поляните наоколо бяха изпълнени със стотици автомобили и автобуси, превозили миряни от цялата страна. “Това не е спор за имоти. Това е кауза. Докато във всички параклиси, църкви и манастири на България не пламнат свещите, няма да се възпламени и духовността, без която нашият народ няма да може да се възправи”, заяви в словото си владиката.

Той успя да разбуни духовете и с Баташката църква, като влезе в остър конфликт с дружество “Будител” от родопския град. Членовете му настояваха тя да си остане публична държавна собственост и да се ползва като музей. Николай не остана длъжен. Беше категоричен, че богослуженията в нея никога няма да спрат, а пред мощите на канонизираните баташки мъченици ежедневно ще се отслужват литургии. “По всяко време храмът ще е отворен за посещения с безплатен вход. Но в него няма да се извършват светите тайнства венчание и кръщение”, обяви владиката.

Близки до него казват, че той е твърд и непоколебим, когато се отнася за отстояване на каузи на църквата и вярата. Всяко предателство към тях го вадело от равновесие. Не може да се примири, когато се води война срещу православната религия. “Кажете ми - има ли едно действие на БПЦ, което да не е било разкритикувано? Има ли становище по който и да е въпрос, което да не е подложено на унищожителни нападки? Църквата може и без Николай, но ми се струва, че тенденциозните удари срещу мен са опит да бъде сплашен клирът”, заявява той. И допълва, че всички атаки срещу него са инспирирани от бивши агенти на Държавна сигурност, които не могли да се примирят, че църквата се изплъзнала от контрола им. Опитали се да попречат на избора му за владика, тъй като знаели, че е независим.

“Бях изтърван от

агентите на ДС

и те няма да ми простят това никога. Аз просто имах щастието или нещастието да съм първи от новото поколение митрополити в църквата и целият удар на ДС агентурата падна върху мен. Благодарен съм за тази съдба”, казва владиката.

Николай е смятан за страж на църквата, тъй като в десетки свои проповеди засяга най-злободневните теми на обществото ни. Произнася словата си по време на празници, които се излъчват и по първата у нас църковна телевизия, създадена от него. Често се случва, докато говори, хората с телефоните си да записват думите му.

В празник за Пловдив се превръща всяко посрещане на свети мощи и чудотворни икони от други православни църкви. Досега в града са гостували реликви от Атон, Румъния, Русия и Гърция. Да окажат чест на митрополита под тепетата са идвали руският патриарх Кирил, вселенският Вартоломей и българският Неофит.

Нарече бедствие семейното съжителство

“Проектозаконът за новия Семеен кодекс е същинско бедствие за устоите на българското семейство. Да се приеме в този вид, означава да бъде узаконен грехът.”

Това заявява Николай през 2008 г. по повод идеята за приемане на семейното съжителство. По думите му бракът е свещен и благословен от Бога, а семейството е изконна ценност и една малка благодатна църква, основана на любовта и взаимното доверие.

Владиката не иска и да чуе да съжителство без брак. Според него това, че има хора, които не приемат моралните норми на обществото, не е повод за промяната им.

“Говорим за възпитание на младежта, а накъде я тласкаме чрез този законопроект? Към пропастта на греха!”, отсича Николай.

Определи ГМО като луциферовски бяс

И науката за ГМО попадна под обстрела на митрополит Николай. В своя проповед през 2010 г. той заяви, че православната църква не е противник на научните търсения, когато те са подчинени на добруването на човека.

“Не можем обаче да не бъдем категорично против, когато т.нар. модерна наука напуска пътеките на Божието творение и сама започва да “твори”, кръстосвайки растение с птица или птица с риба. Това вече не е наука, а луциферовски бяс. Бяс, който иска да бъде равен на Бога в творческата му сила. Но понеже не може да сътвори - променя, изопачава и извращава”, категоричен е владиката.

Интернет - медията на безотговорността

Медия на безотговорността нарече митрополит Николай интернет в края на литургия, отслужена за храмовия празник на църквата “Св. Марина” в Пловдив през 2009 г.

“Дали сме на децата си широк кръг от познания в училище, дали сме им компютърна грамотност да сърфират и живеят в интернет пространството, за да стане ежедневие тази медия на безотговорността. Дали сме им жилища, автомобили и нещо по-страшно - дискотеките, казината, наркотиците, алкохола. Но все още българските родители лишават децата си от хляба на живота - познание за Христа Бога”, отбеляза той. Владиката добави, че църквата приема и интернет като възможност за проповед, но става въпрос за виртуална реалност, която не би могла да замести молитвеното присъствие на живото богослужение в храма.

Обяви се против приема на бежанци

Дядо Николай не подмина и темата за бежанците. Той призна, че християнската традиция повелява човеколюбие и състрадателност не само към своите, но и към чуждите.

“Добре, помагаме и ще помагаме с каквото можем, и не ги делим по вяра или народност. Но не ви ли притеснява, че т.нар. ИДИЛ не проявява човеколюбие не само към чуждите, но и към своите”, попита владиката.

И призова държавата в никакъв случай да не допуска у нас повече бежанци.

Според него за тези, които са вече в страната ни, обществото е редно да се погрижи, доколкото му стигат оскъдните ресурси. “Но повече - не! Който е запалил този конфликт, трябва да го гаси”, настоя той.

Въстана срещу сурогатното майчинство и абортите

“Какъв ще е общественият резултат, ако се допусне майки на законно основание да продават утробите си, а после и децата си? Какво ще стане, ако децата узнаят, че тяхното другарче е било “поръчано” на сурогатна майка, и поискат да го обсъдят в час на класа?”

Тези въпроси Пловдивският митрополит зададе през 2012 г. по повод проекта на Закона за закрила на детето, в който се засягаше сурогатното майчинство. “Смятаме ли, че от тези деца: всички - и купените, и останалите, ще израснат културни, възпитани и добродетелни хора? С тях ли ще градим България на ХХI век? Нима няма останало поне едно нещо, което да не е за продан?”, попита дядо Николай.

Той не подмина и темата за абортите, като упрекна майките, които по този начин убиват децата си.

На прицел е и Мадона

И певицата Мадона предизвика гнева на митрополита, който се обяви срещу концерта ѝ през август 2009 г. Той възнегодува, че проявата съвпада с деня, в който църквата възпоменава отсичането на главата на Свети Йоан Кръстител. По думите му това е кощунство. Според него поведението на самата певица е скандално и неморално. “Свещен дълг на църквата е да посочи и да предпази верния народ от греха, изкушението и съблазънта”, заяви тогава той.

По-късно, на 6 септември 2009 г., след заупокойна молитва за 15-те българи, удавили се в Охридското езеро, дядо Николай попита дали трагедията не е божие наказание за масовото падение на нравите. По думите му едно от проявленията му е състоялият се концерт на Мадона.