Обичам прекрасността на живота, защото никога не знам в кой миг някой ще връхлети в него с привидната си кротост и ще свали за кратко циничния ми гард. Такъв екзистенциален взлом ме сварва в градината на софийски локал, където в компанията на блондинка интелектуалка и на разнородния талант на брюнет, познат ми от малкия и големия екран, от кръчмите и от личните ни съобщения във Facebook, си взимам поредната доза следобедна лакърдия.
Докато лежерно обсъждаме библейските жени и тяхната святост, при нас се приютява синеокият собственик на мелодичен глас Любомир Ковачев, който вече втори сезон се вихри из кинескопите на телевизорите ни благодарение на сериала „Забранена любов". След като прекарвам напоително дълги часове като четвъртинката от това каре, малко преди всички дружно да си пожелаем сладки сънища, предлагам на българския актьор с френско образование и маниери да подхраним логореята си с лежерно интервю.
С Любо най-накрая успявам да се видя, след като няколко пъти той променя деня, локацията и часа на нашия дискусионен клуб заради времеемките си работни ангажименти. Докато кокетно отпивам от цитронадата си, се чудя дали приличам на французойка. Всъщност, това леко залитане по суетната допирателна се оказва абсолютно излишна, защото Любо предпочита българските дами пред френските. „Българките са по-красиви, притежават повече качества, освен това са по-истински." Оказа се, че сънародничките на Жана Д`Арк са прекалено еманципирани за актьора, вмъкнал се в сексуалната ексцентричност на героя си Кристиан Сартори от „забранената" сапунка. Питам го дали има нещо общо с героя си. „В сериала играя „бисексуалист", но мен мъжете не ме привличат. Не мога да бъда интимен с мъжко тяло. Всичко в този свят тръгва от жената и в моето лично пространство е по същия начин."
Като юноша бледен се е бил заради момиче, но сега по-скоро би се борил за жена с романтични похвати, отколкото да мери обема на бицепсите си с неговите съперници. Любо споделя, че като тийнейджър е бил страшно романтичен, но животът в страната на петлите го е променил. Не си пада по карамелизираната романтика Думи като „виж слънцето как изгрява" му звучат пошло и потискащо. Когато някоя жена го сваля, той се чувства некомфортно.„Не ме бива в свалките. Малко съм дървен даже. Въпреки това предпочитам аз да правя първата стъпка."
Твърди, че в недалечното минало е бил много срамежлив и тогава всъщност се е радвал на решителността на потомките на Венера. Ако трябва да напише началото и края на любовно писмо, то ще звучи така: „Ти си тази любовна история, която никога няма да спра да чета...Ако ти не съществуваше, аз щях да те създам, за да останеш за мен винаги тази и любовна история, която аз никога няма да спра да чета." Възпитаникът на Лионската академия за актьорско майсторство ENSATT твърди, че го привличат умни, красиви и борбени жени. Жени, които имат вътрешен живот, истинност и излъчват мистерия, които са „необикновени".
Синът на бивш наш дипломат в Париж е привлечен и от приказността на мистичните места в красивата ни татковина. „България има страшна жизнена сила". Като малък, когато искал да се скрие от света, отивал в Южния парк. Имал си любим бункер още от времето на Втората световна война, който припознал като своето тайно място. Сега обича да подарява на съществото си...
Повече за неговите малки тайни, за радостите и надеждите на Любо можете да прочете в новия брой на "Хай клуб".
Коментари (0)
Вашият коментар