Кий Колкър - карибският остров на безвремието

Малката карибска държава Белийз е данъчен рай и единствената в Латинска Америка, където официалният език е английският. Пъстрото местно население и многото “грингос” създават уникално усещане за мирно съжителство и етническа толерантност. Наблизо са най-дългият риф в Западното полукълбо, втори след австралийския, и Кий Колкър, един от 450-те острова. Ненаселените са примамлива инвестиция за милиардери като краля на Бруней и Бил Гейтс, а Фестивалът на омарите е най-емблематичното местно събитие.

В столицата Белийз сити още нямаме усещане какво ни чака, защото нито оскъдната колониална архитектура, нито ниските облаци могат да ни грабнат, а и започва да ръми. Експресното водно такси от пристанището, едно от осемте на ден, ни поглъща заедно с багажа и намалява след малко, за да мернем отдалеч частния остров на Леонардо ди Каприо. Дотук знаем, че отиваме на място, което се произнася по няколко различни начина според езика на местните етноси (метиси, маи, гарифуни, креоли, менонити) и също така има история, свързана и с пирати, и с роби, и с лодкостроители. Изненадваме се, когато разбираме, че на острова живеят и доста китайци и въртят петте по-големи супермаркети и няколко от 25-те ресторанти.

След 45 минути пристигаме на простия дървен кей на дългия около 8 и широк 1,6 км остров Кий Колкър, който е пресечен през средата от изумруден проток. Така северната част остава залесена предимно с мангрови гори (които виреят в солената морска вода), а южната е безметежен ваканционен рай. Местното население е едва 1300 души, заети предимно с риболов и услуги.

Има дори малка писта, където кацат и излитат витлови самолетчета. Улиците, ориентирани по посоките на света, имат имена, които напомнят за исторически събития и личности от маите до наши дни. Посрещат ни местните таксита - голф колички с акумулатори, които са единственият разрешен транспорт освен велосипедите. Настаняваме се на последния етаж на хотела, когато слънцето излиза от облаците и пейзажът става идиличен като на пощенска картичка: тропически прелести, цветове и спокойствие, които искаш да запомниш и да си припомняш завинаги.

Атракции не за един, а за десет острова

В официалния календар на събитията в Белийз има 14 официални празника. На Кий Колкър освен тях е прочут Фестивалът на омарите (търговията с тях има ключова позиция в местната икономика) през юни. Деликатесните черупчести се срещат във всякаква разцветка и размер, а от новите ни познати тук разбираме, че са не само любима и сравнително евтина местна храна, но и можем сами да си ги ловим. Това става в протока, предпочитано място за плуване със и без маска и плавници. Обикновен дървен прът с кука накрая служи за захващането им и с малко тренировки се получава. Проблемът е неочакван и доста изнервящ - омарите издават пронизителен звук, сякаш пищят и се предупреждават за натрапниците.

Тук се намира най-разпускащото и прекрасно място на острова, барът “Мързеливата игуана”, където можеш да си блееш в плитчината или в хамаци с кокосов орех направо от дървото. Ярките тропически рибки, красивите миди и морските игли между пръстите на краката са от допълнителните натурални екстри. Вечерта нашият домакин Уили пали скарата и слага омари и едри скариди заедно с прясно уловени червени и черни снапери. Тук се пие бира и много приятен местен коктейл с ром, който се казва лежерно “Смъкнати жартиери”. След девет вечерта почват и танците и купонът тече, докато има желаещи.

До Белийзкия бариерен риф, който се простира на над 300 км по крайбрежието на страната и е сред десетте най-значими туристически места в света, се стига с лодки с тенти за половин час. Гмуркането е от основните занимания тук, като можете само за няколко дни да добиете NAUI, PADI или SSI сертификат за скуба дайвинг.

Емблематични са морските крави, пъстрите риби, сюнгерът, огромните миди и рапани, гигантските манти.

Риф етикетът е описан подробно пред бунгалата на туристическите агенции и повелява да не се докосва, стъпва или чупи кораловото съкровище. Има още няколко природни резервати, които се грижат за опазването на редките птици, растителни видове и морски обитатели, местен природонаучен музей и коралова градина. До тях, а и до атолите, съседните острови и Синята дупка, станала прочута покрай Жак Кусто, има всекидневни екскурзии.

снимки: Бойка Велинова