Руслан Мъйнов: Снимахме в един ден сватба и погребение пред църквата на минус 20 градуса

- Как се появи идеята за патриотичния концерт по случай 3 март в столичния театър “Сълза и смях”, г-н Мъйнов?

- Първо искам да уточня, че това не е мой концерт. Аз не го организирам, а само съм поканен да участвам. Ще изпея 2 песни. Самият концерт е организиран от група млади хора и е под наслов “Нашето време”, защото те са изключително дейни и много обичат родината и страната си. Въпреки че не се занимават в живота си нито с музика, нито с концертни дейности, решиха да организират точно такова нещо за националния ни празник. Основната им дейност е свързана с благотворителни мероприятия, откъде и се познавам с тях.

- Кои са тези млади, дейни хора, за които говорите?

- Те не могат да бъдат определени по някакъв конкретен начин, защото са просто хора. Това са Марио Георгиев и негови приятели. Не става дума за регистрирана организация със строго определена структура, а както вече казах, за обикновени хора.

Видях в тях много емоция,

много енергия и голямо

желание да се прави нещо

съвсем конкретно,

а не просто дай да събираме някакви пари и после на някого по някакъв начин да помогнем.

- Как организират благотворителните си проекти, така че да са конкретни?

- Тези млади хора бяха направили един концерт, с който искаха да съберат средства за обучението на деца от дом. Бяха наели преподаватели, психолог, математици, бяха уредили транспорт, за да ходят хората и да преподават в дома. А на каквото можеха сами да учат децата като език и компютърни умения, го правеха. Този вид

пряка

благотворителност

от хора към хора

много ми харесва

като похват и като идея. Според мен така най-ясно виждаш къде отиват твоите усилия и това, което си решил да дадеш от себе си. Концертът по случай 3 март не е свързан с някаква благотворителна кауза, той е посвете н на националния ни празник, който е велик и светъл и би трябвало всички да го усещаме като такъв. Концертът ще бъде пълен с песни - патриотични, народни, фолклорни, които ще бъдат изпълнени от сериозни певци и музика на живо. С голямо удоволствие приемам да съм част от такъв концерт, защото... даже няма смисъл да обяснявам защо, просто приемам.

- Има ли много такива концерти по случай 3 март с народни и патриотични песни, организирани от обикновени хора, или по-скоро всяка община прави празненства главно за жителите си?

- Не мисля, че този концерт е нещо, което не е правено, чувано или виждано никъде досега. Хората го правят, но ме радва, че не е инициирано или направено от някоя администрация, община или държавна организация, а просто от обикновени хора. Това е желанието на младите да отбележат празника и да отдадат почит на загиналите за свободата на тази страна. Мисля, че това е едно от най-красивите неща в тази работа, защото песни много ще се пеят на този ден, концерти много ще се направят, и този не е изключителен, но той е запален от искрата на обикновения млад човек, който е седнал, говорил е с хората от театъра, ангажирал е залата и музикантите. Грижи се за репетициите и се опитва да го направи, както се казва, на мускули, разбира се, колкото може. Но аз съм сигурен, че ще се получи много хубаво, защото ще има много дух и хубава енергия.

- Казахте, че ще изпълните две песни. Кои ще бъдат те?

- Ще изпея “Кой уши байрака” и “Заблеяло ми агънце” на Борис Машалов - един от най-великите ни фолклорни изпълнители.

- Кои са другите участници в концерта?

- Квартет ЮДИТ, Надежда Димитрова, фолклорната формация “Играджии” ще участват. Янко Лозанов е колега актьор, който ще обедини песните, за да стане по-спектаклово, с цитати от стихове на Иван Вазов и много наши изтъкнати поети. Той е изключително талантлив рецитатор.

Този жанр, за съжаление,

не е толкова актуален,

колкото е бил преди,

но е изключително емоционален и въздействащ. Рецитирането не се удава на всеки, а Лозанов е много добър в това и го прави с много любов и топли чувства към родината. Освен това влага енергия, така че няма как да не се получи много силно и хубаво изпълнение. Момчил Атанасов е изключителен пианист. Теодор Грозданов е китарист, с когото сме свирили много пъти по различни поводи. Той е талантлив и някои от аранжиментите на песните ми са негови. Освен това има собствена школа и преподава как се свири на китара. В концерта ще участват още Юли Диамандиев на барабаните, Димитър Сираков на китарата, Кристина Кирова е вокалист, а Милен Максимов ще свири на цигулка. Това са сериозни музиканти.

- Това е родолюбиво начинание. Вие самият определяте ли се като патриот?

- По-скоро ще се определя като родолюбец, защото думата патриотизъм, за съжаление, доби и други значения, особено напоследък. Ще се определя като човек, който обича родината си и който обича страната и народа, с който живее и общува.

- А това лесно ли е за един артист в България?

- Не мисля, че професията може да е определяща за това да обичаш родината си и хората около себе си, или не ги обичаш. Това просто не зависи от професията.

- Кой е най-яркият спомен, който пазите от 3 март?

- 3 март не е празник, който празнувам с печене на агнета или прасета, ядене или пиене до сутринта, така че нямам такъв тип спомени. Не мога да се сетя за нещо, което да е останало завинаги в съзнанието ми.

- Наскоро пуснахте нова песен, която се казва “Обич облечи”. Тя е много нежна и това си личи не само от музиката и текста, но и от самия клип. Как се роди идеята за проекта?

- Тази песен не е проект, тази песен е емоция. Тя е вдъхновена от мои преживявания и неща, които съм изпитал. Така се родиха текстът и музиката. Целта беше да вдъхва нежност.

- В нея на цигулка свири Иван Лечев. Как стана сътрудничеството помежду ви?

- За песента търсех цигулка, която да не бъде класическа, а Иван Лечев е изключителен музикант, който може да изпълнява както класически стил, така и рок. Усещах, че с него песента ще се получи. Той записа изпълнението си и ние съответно повтаряхме записаната цигулка като акцент, като едно хубаво украшение в песента, защото в нея има достатъчно много изсвирени работи. В “Обич облечи” участва и хор “Родна песен” от Бургас. Той е голям и се състои от 40 човека. Те са много талантливи, работили сме заедно както по руските концерти, така и по други проекти. Част от работата ни беше песента хем да бъде много интимна и нежна, хем да звучи мащабно в един момент, защото емоциите, които са вложени в това произведение, са големи. Така решихме да се спрем на хор, който да запее и да ни даде необходимия мащаб.

- Казахте, че тази песен е вдъхновена от любовта към жена. Коя е тя?

- Няма да кажа (смее се), защото след това нещата обикновено стават много груби и предпочитам да запазя името в тайна, но много благодаря за заинтересоваността (смее се).

- А бихте ли разкрили какво си подарихте за Деня на влюбените?

- О, няма да кажа, ще се смеете. Искам това да си остане съвсем лично за мен нещо.

- Как влияят любовта и романтичните чувства върху творчеството?

- Мисля, че всеки човек, който се занимава с някакъв вид творчество, независимо дали ще пише, рисува, или композира, със сигурност знае, че големите емоции създават големи творби. Разбира се, големината на една творба е относителна, но със сигурност голямата любов води до влагане на много усещания, емоции и енергия вътре в една картина, песен, литературно или художествено произведение.

- Да очакваме ли скоро и други ваши музикални проекти?

- Ами аз все още пиша някакви неща. Много отдавна не бях правил песни, но откакто създадох “Обич облечи”, ми се прииска да пиша още и сега създавам както текстове, така и музики. Може би ще има и други неща, които да представя, но не знам кога и как.

Една песен не може да има

срок, в който да излезе

Не може да има срокове за това как и кога да стане. То зависи от вдъхновението, емоциите и моментното настроение. Не може да бъде нито контролирано, нито програмирано.

- Дано има още такива проекти.

- А дано! Ако е решил Господ да има още такива проекти, ще ги направим.

- Лесно ли е да съчетавате музиката, от една страна, и актьорството, от друга, тъй като участвате и в “Столичани в повече” - сериал, който върви на екран вече 11 сезона?

- Двете неща не са трудни за съчетаване, защото всичко е въпрос на организация. Трудно е да съчетаваш нещата, ако през деня работиш в завод за прозводство на гуми, вечерта пишеш песни, а през нощта плетеш жилетки. В моя случай и музиката, и актьорското майсторство са творчески дейности, така че не са несъчетаеми.

- Каква е тайната един български сериал да се задържи толкова много време в ефир?

- Първо, идеята за две враждуващи семейства е хубава, защото в България не е нещо ново. Второ, сценаристите са много талантливи и ни познават от години, тъй като работим заедно. Много от нещата са написани на базата на техни наблюдения ние как се държим, как говорим, какво правим, така че то да седи максимално органично близо до нас. Трето, актьорският състав е много силен. Ако започна да изреждам, все ще забравя някого, защото

те всички са страхотни

професионалисти

Когато такива артисти са не само талантливи, но и са добри хора, сработването помежду им става много лесно, а режисурата е изключителна. Изслушваме се, гледаме нещата да бъдат направени взаимно с допълване както от сценаристите, така и от нас. Всичко се работи в диалог, без някой да се налага с думите: “Аз това, пък ти онова”. Когато има разбирателство и когато тече някакъв процес и когато желанието е нещата да станат, а не да не станат, тогава всичко се получава.

- Какво да очакват зрителите през новия сезон на “Столичани в повече”?

- Подробности не мога да ви кажа, понеже сезонът е заснет и монтиран преди много време, а след 11-ят, който ще почне да се излъчва, е заснет и още един - 12-и. Най-много да объркам сюжетните линии между двата сезона. Определено обаче зрителите могат да очакват ситуации, които са адекватни в сегашния момент и отразяват както политическия и икономическия живот в страната, така и отношенията между хората. Има сериозна актуалност в това, което сме заснели, и нещата са смешни и интригуващи. Затова определно съм сигурен, че ще се харесат. И 11-и сезон е силен, и 12-и, въпреки че не знам кога ще го излъчват по телевизията. Въпреки че опитът подсказва, че всяко следващо нещо е по-слабо от предишното, тук мога да кажа, че тенденцията е обратна - нещата по-скоро вървят нагоре като сюжет, като случки и ситуации. Досега хората показаха, че разбират това, което искаме да им кажем с нашия сериал, със сюжетните линии, играта ни и всичко останало, така че съм сигурен в успеха.

- Сещате ли се за някоя забавна случка по време на снимачния процес?

- Тя професията ни е свързана със забавни случки. Помня обаче студовете, които сме брали, въпреки че те не са много забавни. Тогава трябваше да снимаме наведнъж сватба и погребение пред църквата. Събрали се бяхме всички артисти и беше минус 20 градуса. При 12-часов снимачен ден не знам как не поизмряхме, но издържахме.

Особено героично се държа

Васил Банов,

който игра труп в ковчег. Ние поне можехме да подскачаме, нещо да правим, да си стоплим ръцете, докато той лежи там със сако, защото за един покойник е все едно, че не е с палто. Това е професионализмът и желанието да си свършиш работата както трябва.