Допингов обрат: Милка Манева със сребро 5 г. след олимпиадата в Лондон

Щангистката прекрати кариерата си, сега е учителка

"Медалът си е медал, но липсва емоцията от подиума, знамето, химна. Плаках пред телевизора, когато награждаваха Мирела и Елица на олимпиадата в Рио, сигурно щях кофа със сълзи да напълня, ако си бях взела медала в Лондон”, казва Милка Манева.

Щангистката трябва да получи сребърния медал в категория до 63 кг, след като заради допинг са отстранени взелата първо място Мая Манеза (Казахстан), втората в дисциплината на Манева Светлана Царукаева (Русия) и четвъртата - Шибел Шимшек (Турция).

Пет години след форума в английската столица родната щангистка вече е прекратила кариерата си, не вдига въобще щанги и е учителка. “Първоначално не повярвах, помислих, че се шегуват. Понякога справедливостта възтържествува. Бях готова за медал, но в последния опит направих грешка. Въпреки че пето място не е лошо класиране за олимпиада, за себе си

смятах, че

най-големият ми

“трофей” е, че видях

английската

кралица”,

признава тя.

Елизабет II посетила столовата в олимпийското село, минала покрай Манева и се здрависала с нея.

Според правилата сега олимпийката трябва да получи държавна премия от 120 хил. лв., тъй като 50 хил. лв. е получила още тогава.

Сребърният медал ще качи България с няколко места по-нагоре от сегашното 63-о в класирането по медали, тъй като към среброто на Станка Златева в борбата и Тервел Пулев в бокса се прибавя и нейният.

“Нямам никакви планове за какво ще похарча неочакваната премия. При всички положения ще е за нещо, което да носи приходи в бъдеще”, казва смолянчанката. “Майка ми, когато научи, че ще взема пари за участието си в Лондон, дори не се зарадва. По-щастлива бе например, че си намерих постоянна работа и съм тук в Смолян. Винаги сме живели скромно”, споделя щангистката.

В момента Манева е учителка на 160 деца от 10 училищни класа в местния механотехникум. В същото време работи и в регионалния ресурсен център за деца с проблеми.

“Въобще не вдигам

щанги,

след като приключих като състезателка. Минавам през залата да видя Величко Чолаков и децата, които тренират, треньора ми Костадин Грозданов, защото много ги уважавам. Толкова години от съзнателния ми живот са минали в тази зала, те са ми били семейство, но не вдигам. Тонове железа са минали през ръцете ми и огромни огорчения след скандалите за допинг в нашия спорт. Желанието ми към щангите секна като отрязано с нож. Сега съм насочила състезателната си тръпка към учениците. Участваме в ученически игри с 5 вида спорт и ме вълнува тяхното представяне”, признава Манева.

Тя показва с гордост подредените купи от състезания на учениците във фоайето на механотехникума, радвайки се, че изложбата от награди на старите купи се допълва с постижения и на нейни възпитаници.

Тренира щанги от 2001 г. Забелязал я учителят ѝ по физическо Ангел Караиванов, който 3 г. бе треньор във футболния “Лудогорец”, и я завел в залата. “Всичко е съдба, така се е случило, нямам обяснение как стана”, коментира спортистката. Всъщност, преди да започне с щангите, Манева е била танцьорка в детско-юношеския фолклорен ансамбъл в Смолян.

“10 години съм

играла народни танци

и продължавам да ги обичам. Където чуя музика, се хващам на хоро. Знам петнайсетина български хора, но за сметка на това мога да играя с часове. Сега мечтата ми е за спокоен, нормален живот, семейство, деца”, признава бившата националка. Тя живее от години с приятеля си Атанас, който е майстор на изделия от ковано желязо.

От 2003-а е национален състезател. Неколкократна републиканска шампионка, европейска вицешампионка за девойки. Има четвърто място на световно първенство за девойки, а при жените - трето място на европейско първенство и шесто на световно. Подобрила е над петнайсет републикански рекорда.

Тя бе в националния отбор за олимпиадата в Пекин, когато всички бяха отстранени от участие заради допинг. След това преди Лондон отново е в списъка. “И в двата случая

сме уличавани в

допинг по 11 души

едновременно,

което само по себе си говори, че не е умишлено от моя страна, защото няма как целият отбор, и то два пъти, да решим да направим нещо такова. Особено първия път - беше два месеца преди олимпиадата през 2008 г. Няма здравомислещ човек, който да направи такова нещо умишлено. А миналата година доказаха, че замърсеният препарат е дошъл от фирмата, от която купуваме медикаментите. Това се призна и в съда и затова международната федерация ни наложи само година и половина наказание, при все че по правилник е до живот”, твърди щангистката.

Срещу двата скандала с негативни последици Манева има и позитиви. Освен закъснелия с 5 години медал от олимпиадата в Лондон тя има още един такъв случай. През 2013 г. завършва на второ място в Тирана, но след това хванали златната медалистка с допинг.

“Върнах сребърния медал обратно на организаторите, но те не ми дадоха златния. Може и щангистката, завършила първа, да го е изгубила, но от Тирана не са направили нов комплект. Прежалих го вече, но от олимпиадата си го искам и няма да го прежаля”, казва тя.

През годините на наказания се е препитавала с какво ли не.

Била е безработна,

барманка и

продавачка

“Каквото и да съм правила - дали ще чистя, или ще уча, винаги съм гледала да дам най-доброто от себе си”, казва Манева.

Милка имала предложения от две държави по времето, когато елитни щангисти вдигаха за Азербайджан, но категорично отказала. Не е прекъснала и следването си в Националната спортна академия. Вече има дипломи за учител по физическо, треньор по щанги, а магистратурата ѝ е “Спортна психология”.

Междувременно изкара и един мандат като общински съветник от ГЕРБ в Смолян. “Не съм член на партията, бях десета в листата за съветници от гражданската квота. Мисля, че направих доста неща за спорта, но разбрах, че попрището ми не е в политиката, и реших да не се кандидатирам отново”, казва тя.

Милка Манева е автор на 150 стихотворения, но заради скромност никога не се е афиширала. “Чели са ги мои приятели и близки, не съм търсила изява”, признава тежкоатлетката.

Това, което не споделя, но учители, родители и много смолянчани знаят, е, че участва постоянно във всякакви благотворителни инициативи.