Джон Савидж: Искам да се снимам в роля на американец, изгубил се в България

“Какъв хубав ден в България! Дълго време ми отне, за да се върна, но си заслужаваше чакането!”

Това каза Джон Савидж с песен на уста, след като кацна в София. Американският актьор, който стана световноизвестен с мюзикъла “Коса”, пристигна у нас.

“Щастлив съм, че съм работил в България”, каза той. Прави го преди няколко години, когато пристига да се снима в италиански копродукции в София.

Сега представи 3 свои филма - новия “Завръщане”, емблематичния “Коса”, както и “Ловецът на елени”, с който прави големия си пробив.

Преди да започне работата си пред камера, той участва в театрални постановки на Бродуей. Там го гледа и режисьорът Милош Форман. По това време Форман търси актьори за “Коса”. И подпитва Савидж: А ти можеш ли да пееш? Актьорът бързо запява, и то част от опера. “Така ми даде ролята във филма”, разказва Савидж. “По това време се говореше за войната във Виетнам, последиците от нея, саможертвата на хората, борбата за човешките права. Всичко е отразено във филма и с песните е пренесено в целия свят”, допълва Савидж. Той и останалите актьори пеят на живо.

Джон Савидж - на 67 г., пристигна в България като гост на “София филм фест” с младата си приятелка - актрисата Бланка Бланко - изящна дългокрака красавица.

- Няколко поколения помнят вашия герой от “Коса”, приятелите ви...

- Не, не, не - не ми казвайте, че ги помнят бабите и дядовците ви... (Смее се.)

- Важното е, че ги помним. Бихте ли се върнали към тях?

- Да, би ми било интересно какви биха били те на моята възраст - вече след 60-те. Как ще приемат този свят, как ще го изпеят, как ще го преживеят. Животът е емоция, предизвикателство. Не е лесен, но е важно да има любов.

- Как се запалихте по киното?

- Бях болнаво дете. Дни наред оставах вкъщи и гледах филми. Открих магията на филмите със субтитри, италианските. Слушах думите. Попивах атмосферата. И си казах - това е магията,

тази черно-бяла

магия, която те кара

да мечтаеш

Това търсех после в киното. Затова обичам да гледам филми със субтитри. За да чувам гласовете на актьорите, да усещам емоциите и страстите. Обичах да чета. Родителите ми ме поощряваха да чета. А аз четях и мечтаех. Мечтите са много важни. Мечтите и сънищата. Могат да се сбъднат. Могат да станат част от истинския ни живот. И стават! Вярвайте ми!

- А как се сбъдна вашата мечта?

- Много болезнено! Бях претърпял катастрофа с мотор. Бях извън занаята, забравен. И тогава ми звънна Робърт Дювал. Как си, казва ми, дали мога да ти дойда на гости? Ами защо не! Дойде и доведе един театрален режисьор. А той пък ми тръсна направо на масата пиесата “Американски бизон”. Дали искам да играя на сцена? Направих се на безразличен, докато не си тръгнаха, но после с жена ми се вкопчихме с две ръце в ръкописа. Ура, ура! Можех да се върна на бял кон на сцената с тази роля. Така и стана. Там, зад кулисите, ме намериха и Майкъл Чимино (“Ловецът на елени”), и Милош Форман - “Коса”. Бях пак на коня, и то как!

- Цената да сте на коня?

- То си е занаят. Не е лесен. Някои започват още като деца. Родителите им се вълнуват. Дали ще устоят на наркотици, насилие, трудни връзки. Не всички оцеляват.

Но, повярвайте ми,

този занаят не е нито

лесен, нито

толкова лъскав Просто те сдъвква и изплюва и ако имаш кураж - оцеляваш.

- Бяхте ли на оскарите?

- Да, бях. Дори не ми стана интересно с тази грешка с двата филма. Реших, че е част от сценария. В крайна сметка и двата филма са добри (става въпрос за лентите La La Land и “Лунна светлина” - заради грешка мюзикълът беше обявен първо за най-добър филм, но след секунди стана ясно, че този приз е за драмата “Лунна светлина” - б.а.). Голяма работа! Тъпа грешка! На кого му пука... Абе, много е напудрено.

- Какво искате от вашите филми?

- Да ни мотивират. Важна е историята, с която всеки да може да се индентифицира. Филмът да предизвиква креативността на зрителите. Това е доброто кино!

- А за себе си?

- Да не забравя да се смея, да пея - обичам да пея и да чувам гласа си, да се усмихвам.

- Вече сте снимали в България, искате ли да се върнете пак?

- Защо не! Възхитен съм от невероятната ви природа. Гледах филма “Белгийският крал”. Как този монарх прекоси вашата прекрасна страна в компанията на чудни певици. И си мисля колко много истории има!

Защо да не кацнат

извънземни в

България примерно?

Онази история беше за монарх, но защо да не напишем сценарий за американец, изгубен в България? А той среща един руснак, също изгубен тук... Не се разбират, говорят на различни езици, но всичко се случва на тази прекрасна земя, сред тази уникална красива природа... Абе историята направо си плаче да се напише и снима. Така де, само давам идея... Вие си знаете... И сценаристите... Хайде, напишете такава история! Дайте ми шанс да работя! Да снимам! Да живеят копродукциите! Там сме!

- Какво жертвахте заради киното?

- Ами живота си. При снимките на “Ловецът на елени” на два пъти бяхме на косъм от смъртта при екшън ситуации. Първо ни затисна в бързей във водата тритонен дънер. Едва изплувахме. Щяхме да си умрем заради филма. После висим двамата с Робърт де Ниро на един кабел, който се беше оплел около хеликоптера, и аз го питам - наричам го с името на героя му: “Какво правим сега?”. А той ми вика: “Абе, копеле, спри да играеш роля и мисли как да оцелеем!”. Пуснахме се от кабела, паднахме във водата, скоро се намесиха и каскадьорите. Е, видимо е, щом съм при вас, оживяхме.

- Променихте ли света с вашите филми?

- Всяко нещо се отразява и променя света. Фактът, че помните тези филми, че знаете тези песни, че ги пеете и вие, а и сте ги пускали и на вашите деца - надявам се, вече променя света. “Коса”, “Ловецът на елени”... Светът в момента е нов, различен, не е както преди 25 години. Всяко нещо влияе върху нашето бъдеще и дано филмите ни го променят към по-добро. Те трябва да разказват истински истории. Това е нещото, което мен ме вълнува, което искам да снимам. Искам да правя филми, които да разказват приказки, да предизвикват емоции, да ни карат да се замислим, да преосмислим живота си, да бъдем креативни. Животът не е лесен. Никой не ни го е общавал, нали? Той е емоция. Трябва да го живеем такъв, какъвто е, но и да се борим за своето щастие, за своя шанс да бъдем в мир със света и със себе си. А как е най-лесно? Да има любов! Нека има любов! Моля се за това.