Първия си медал Дан Колов получава като строител на язовир

В Япония чупи гръбнака на
     Джики Хиген и едва не е линчуван

Дончо Колев - 13 годишен сирак, буен селски хлапак- пехливанин, с група от с. Чадърлии е отведен през 1905 г. от газда-бахчеванджии в Маджарско. Уж за един сезон, а той, най-малкият, завинаги.

От завръщането му през април 1935 г. до смъртта през март 1940 г., когато вече бушуваше Втората световна война, той и подвизите му на тепиха бяха главната тема в нашия Севлиевски край, че и в цялата страна.

Носеха се баснословни вести за подвизите му на непобедим борец по света. Ние, хлапаците, не можехме да проумеем, какъв е този ДАН че и КОЛОВ и ХАРИ Стоев.

По-късно разбрахме, че той е Дончо Колев Денев от с. Сенник - буен, неудържим, наследил физическата сила на родителите си. Останал 5-годишен сирак без баща, почувствал призвание от дете - да се бори с повод и без повод.

Започнал с махаленските деца, с пастирите по мерите, като предпочитал по-силните и по- големите.

Буен и силен върши

и много пакости и

и често се оплакват на майка му Яна Живкова.

Юношата Дончо тръгва с калчищени гащи, завързани с връв, обут с цървули, палто и чердже. Тръгва на гурбет, като разчита единствено на своята сила, младежка вяра и воля и с неясна мечта - като скитник и гурбетчия работник да стане известен борец.

И както сам казва: “Роден съм през 1892 г. в малкото село Чадърлии, Севлиевско. Още от най-ранна възраст страстно обичах борбата”. Тя е стихията му.

Гурбетчия зимовник, той, макар и най-малкият, върши най- тежката работа 4 години. Пренася тор на тарга. Газдата като видял с каква страст наблюдава бореца Никола Петров на тепиха в Будапеща през 1909 г. му казва: “Трябват ми работници, но не си за мене, момко. Твоят хляб не е в моята градина”. И му препоръчва Новия свят.

И Дончо с верните си другари Стоил Сираков и Вълчо Петров се озовават без средства в Ню Йорк. Там са хамали, жп строители в Скалистите планини, миньори. И тук Дончо върши най-тежката работа - тика вагонетки с камъни, пренася траверси и релси и винаги намира време да се бори.

Дончо е физически работник 8 години. Миньор в Оклахома. Бори се с Димитър Костов, гурбетчия от с. Орсоя, Ломско. Работи с гърци, хървати и българи в щата Монтана. Тук се сдружава със Стра-тю Стойчев, гурбетчия от съседното на родното му село Врабево. Гостилничар му урежда среща пред 200 зрители, снабдява го с екип и Дончо побеждава местния шампион швед.

Големите успехи на Дан Колов са в борбата, но личен медал получава за отлична работа на строежа на шлюзи, на язовирна стена и хидроцентрала на река Мисисипи.

На медала е изписано: “Връчен за достойна работа на Дан Колеф от Хю Л. Купърп - главен инженер на “Мисисипи Ривър Пауър Ко”, гр. Киъкък, щат Айова, 1910-1913 г.”

От строежа на петролопровод постъпва в металургични заводи “Карнеги” в гр. Хометенд, щата Пенсилвания. В завода с лекота пренася сам оси и колела за вагони.

През 1914 г. в града гостува цирк “Виктория”. От цирка призовават, че ако човек от публиката издържи 10 минути на бореца им Джеф Лауренс, ще получи възнаграждение.

Излиза

22 годишният Дончо

и не само издържа,

но побеждава

професионалния  борец

Това укрепва вярата му, че вече е готов за голямата борба и започва системни тренировки. Убеждава се, че освен сила са необходими умения и знания. В началото се бори класическа борба, по- късно усвоява до съвършенство и свободна американска борба - кеч.

Мениджърът Дейвид Харисън го привлича и улеснява достъпа му до тепиха. Той съдейства за спортните му успехи и му дава името Дан Колов. Младежът става известен като борец с това име, но запазва българското си поданство, а на тепиха, когато се бори, се вее българският трибагреник.

От 1917 г. Дан Колов започва като професионалист и към 1925 г. вече е първокласен борец в САЩ. Той отчита, че е направил много борби, като е загубил само няколко. Тогава минава от класическа борба към свободна - кеч, и е с еднакъв успех в двете. Шества победоносно по света цели 20 години - до 1938-а.

Неговият път на спортни успехи и слава минава през много пречки и унижения, но той ги преодолява с железните си мишци, воля и неподкупност. Много мениджъри му пречат, затова желае сам да си е тре-ньор, мениджър и всичко останало.

С амбиции, с необикновената си физическа мощ, издръжливост и неподкупност Дан Колов става олицетворение на българската сила, мощ и борчески дух.

Кечът измества

класическата борба

след Първата световна война и привлича много публика. Дан Колов се бори в Ню Йорк, Чикаго, Филаделфия, Детройт, Сан Франциско, Лос Анджелис в САЩ, както и в Канада.

Побеждава Джо Стекер, Джим Броунинг, Джек Ше-рей, Руди Дусес и др. Дан Колов, Джим Лондос и Странглер Левис са претенденти за шампиони на САЩ. Американски журналист описва нашенеца така: “Дан Колов е колоритна фигура от световен мащаб. Не мога да скрия възхищението си от така ярко изразената му кариера. Той събори преградите, които стояха пред него. Сам и без чужда помощ”.

На 30 г. Колов вече

е спортен дипломат

на България по света

В живота и кариерата му е забележителна и незабравима 1925 г. Тогава е срещата му с големия руски борец Иван Подубни. Дан Колов губи срещата, но между тях възниква славянска близост. Подубни го съветва да бъде уверен в силите си, винаги да се стреми за победа без компромиси и отстъпки.

По покана на Японската федерация по борба Дан Колов заминава за Осака през 1925 г. с менажера Дейвид Харисън. В парахода прави усилено тренировки. Посрещнат тържествено, той побеждава шестима най-добри японски борци.

Демонстрира сила, голямо майсторство и хватката “самолет” - врязване в противника, вдигане във въздуха и залепване плещите му на на тепиха.

Тогава е уредена непредвидена среща с Джики Хиген - Удушвача. Той е млад, пъргав, техничен, самоуверен и непобеждаван дотогава японски борец. Племенник на императора, той е символ, идол за японците.

През първите две части на борбата между двамата Джики Хиген прилага ефектни, но безрезултатни хватки, бурно акламиран от публиката. В третата хваща с крака главата на Дан Колов. Японците са във възторг.

Но Дан Колов се отскубва и извива крака на Джики Хиген, хваща го за краката и главата, свива го на калъп и го слага на тепиха с пречупен гръбнак. Вместо аплодисменти в залата се чува див рев против Дан Колов от 30 000 японци.

Полиция го извежда от залата и така предотвратява линчуването му. След неуспешно покушение в хотела, Дан Колов възмутен напуска Япония с първия кораб през Хонконг и Сингапур. По същото време на турнир в САЩ Джим Лондос, гръцки борец, побеждава Странглер Левис и става шампион.

Направил състояние,

Дан Колов наема

имение в Канада,

на 150 км от Монреал, и го ползва до 1935 г. за тренировки, лов и отмора.

Дан Колов е поканен на турне и в Бразилия и Аржентина. Среща се и побеждава много изтъкнати борци в Рио де Жанейро и Буенос Айрес. Трудни са срещите му в Китай през 1928 г. Там побеждава силният и пъргав Ван Фу. Побеждава и най-добрите борци в Шанхай, Кантон, Нанкин, Пекин, както и манджурски и тибетски борци.

От Китай заминава в английските колонии в Южна Африка. Там побеждава негри, англичани, холандци, немци, французи и дори един българин.

Срещите са в Кейптаун, Порт Елизабет, Йоханесбург и Дърбан. Срещи има и в Солзбъри (Родезия, днес РЮА) и Найроби (Кения). На тепиха се справя добре с опасни хватки и положения, защото при борба мисълта му е бърза . Той е комбинативен, съобразителен, съчетани с техника, сила и най- вече издръжливост и продължителни тренировки. Има вече свой стил и много борци се учат от него. Той е най-популярният и търсен борец в света.

Последното му турне в Австралия и Нова Зеландия е през 1934 г. Предприема го от Франция. Така завършва околосветската си обиколка. В Сидней се среща с мулата Оле Риан, шампион с изключителна сила и пъргавина. Макар че е по-висок, силен и жесток, Дан Колов го сразява.

Три месеца е в Нова Зеландия и записва 8 победни срещи. Най-оспорвани са борбите му с Харди Крускамп - шампион на САЩ, и Джордж Уокър - английски шампион. Най- трудна и рискована е срещата с Уокър. В 80-ата минута англичанинът хваща главата на Дан Колов и така го стиска с железните си крака, че едва не губи съзнание.

С последни сили Дан Колов хваща ходилото му и го извива до изпращяване. Уокър изревава като звяр от болка, отпуска се и с трикратно удряне на тепиха се предава.

С турнетата и победите си в САЩ, Канада, Бразилия, Аржентина, Азия, Австралия, Нова Зеландия и Европа Дан Колов осъществява околосветска обиколка - първата за борец и българин. Затова със задоволство заявява: “Където исках - ходих, каквото пожелах - постигнах”

Американският

период на Дан Колов

свършва през 1933 г.

Бори се любителски от 1909 г., от 1914 г. - професионално. След 1917 г. се налага като първокласен борец. Неговата самооценка е: “Според официалните статистики в Америка числото на борбите ми е 2000. Аз лично винаги казвам 600-700. Средно съм правил на година 60-70 срещи . А вече 20 години се боря”.

През 1933 г. центърът на кеча от САЩ се премества във Франция. Тогава директорът на “Пале дьо спорт” (спортната зала в Париж с 20 000 места) - Раул Паоли, организирва турнири с най-добрите борци от Европа и Америка.

Той посещава Дан Колов в САЩ и по предложение на Анри Деглан го кани за турнето в Париж. За Деглан и Паоли Дан Колов е идеален пример на огромна сила, голямо търпение и смиреност. Американската борба е най-трудният спорт, в който всички мускули работят. Колов е един от малкото световни майстори на тази борба, която владеят до съвършенство.

Носталгията по родината е главната причина Дан Колов да приеме поканата от Париж. Той идва във Франция да покаже сила и опит в борбата пред най-добрите борци на Европа и Америка. Пристига след шестмесечни системни тренировки.

Той е приет добре в Париж, защото е световноизвестен борец, а българите там го посрещат възторжено. Първите му победи на тепиха са през септември 1933 г. Оттогава е и първото съобщение на в. “Спорт”. Така Дан Колов става известен и в България. Той не се главозамайва от световната слава на борец и си е все така е скромен, човечен, естествен.

Първата му среща в Париж е през септември 1933 г. с Били Бартус. Първото сензационно съобщение у нас на вестник “Спорт” от 11 септември1933 година е: “Един нов български колос се проявява напоследък в Париж”.

Пълна информация за Дан Колов от Париж дава Иван Селвелиев, главен редактор на спортния вестник. Той пише : “Първото впечатление от срещата с Дан Колов е поразяващо. Една грамадна маса от 106 килограма и с глава почти непосредствено залепена за раменете поради силно развит врат. Дан Колов е скромен, спокоен, когато не се бори. Но когато започва борбата, с Колов става страшна промяна. Тромавият наглед “Кинг Конг” се превръща в пантера. Въпреки 40-те си години Ко-лов със страшна пъргавина се нахвърля върху противника си, когото довършва с херкулесова сила. След борбата Колов отново е спокоен и безразличен почти във всичко, което го обкръжава”.

В Париж Дан Колов се среща и побеждава първокласни борци и шампиони. Френският период е кратък, но добре известен и най-плодотворен за Дан Колов. Първият победен е Бартус, следват Кърдис, шампион на Англия в Брюксел, Лен Хол от Калифорния.

На 21 октомври е срещата му с Анри Деглан, “ бореца с хилядата хватки”. На 5 декември е победен Юсуф Махмуд - въпреки съвършеното му майсторство. Надвит е и американският шампион Чарли Сантен, известен с това, че прилага успешно “хватката през глава”.

Печалбата си от

борбите Колов дава

на българските студенти

в Париж

За процеса в Лайпциг за подпалване на Райхстага, с главен обвиняем Георги Димитров, Дан Колов дава 2000 франка в подкрепа на подсъдимите...

Раул Паоли подготвя шампионат и през 1936 г., в който Дан Колов се справя с всички претенденти: Ян Крумин, шампион на Естония, Карло Стрингари - Италия, грузинецът Кола Квариани - най-опасния противник, Франк Бронович, най-опитния и самоуверен опонент, поляк, надарен с кураж и сила, побеждавал Джим Лондос и Странглер Левис - шампиони на САЩ.

С него Дан Колов има втора победна среща. Португалецът Ал Перейра му отнема шампионството за 8 месеца. С двукратното му шампионство, след победи над Анри Деглан и Ал Перейра, завършва златният, върховият период на бореца Дан Колов. Той е най-силният от всички борци, минали през Париж.

Кариерата му завършва след загуби от Ал Перейра и Джо Саволди през 1938 г. Но тогава Дан Колов вече е на 46 г., а освен това е и с хроничен бронхит.

Българският период на Дан Колов е най-кратък и с прекъсване - от април 1935 до 1939 г. Срещите са в София, Стара Загора и др. Големите вълнуващи срещи са с Петър Ферещанов, Реджинал Сики, от Етиопия, Франк Бронович, полски шампион от САЩ.

Накрая е рефер на борби в Ловеч, Габрово, Ямбол, Шумен. Популяризира кеча, като урежда срещи в София, Пловдив и други градове чрез Спортен клуб на борците “Дан Колов”. Наема и обзавежда терасата на “Коопхотел” в София, тренировъчна зала в Банкя с тюфлеци и спортни съоръжения за тренировки. Осигурява средства за квалификация на борци и ученици.

Спечелил огромни

пари, той живее

разкошно,

но е и щедър дарител в Америка, Франция и България. Изплаща данъците, задълженията и обзавежда близките си. Огромни дарения прави на благотворителни организации и съюзи.

В името на кариерата остава без дом и семейство. С тридесетилетни изтощителни тренировки, със свръхрежим и свръхнапрежение постига успехите в кеча - най-грубата борба. С успехите си в петте континента той е знамение в спортната борба и навсякъде се бори като българин.

Заболял от хроничен бронхит във Франция, той е на лечение и почивка в Френската Ривиера през 1937 и 1938 г, в Лъджене (Велинград) и Швейцария. Последната му поява е като зрител на срещата Анри Деглан- Шарл Ригуло в Париж през декември 1938 г.

Завинаги се завръща през май 1939 г. в Сенник. Изпълнил мисията си, той си отива тихо и безшумно. Краят на големия борец е на 27 март 1940 г. Изпратен с почести, той и сега си остава най-почитаният български борец, пример за поколенията с успехите на тепиха по света.

*Авторът е дългогодишен изследовател на живота и спортните успехи на Дан Колов.