„Кратка история на Древна Гърция” разкрива малко познати факти от историята на древните елини и едновременно с това дава нов прочит върху някои добре известни събития.
Предлагаме ви откъс от финалната глава на книгата, в който са описания завоеванията на Александър.
Гръцката история не свършва през 338 година преди Христа, но светът, родил се след завоеванията на Александър, вече не е светът на Демостен. Ето защо на него е посветена само последната глава, която завършва с победата на Октавиан при Акциум – победа, която слага край на последната от великите елинистични монархии.
I. ЗАВОЕВАНИЯТА НА АЛЕКСАНДЪР (336 – 323 Г. ПР. ХР.)
Филип е бил убит през лятото на 33 година след заговор, в който понякога прозира ръката на изместената съпруга Олимпия. Наследството не е било сигурно за Александър, който можело да се страхува от завръщането на законния владетел Аминта IV, когото Филип е отстранил през 359 година, като се е провъзгласил за цар на армията. Но изглежда, че той се е възползвал от подкрепата на някои военачалници и особено на Антипатър. Впрочем известна е ролята, която е играла армията в акламирането на новия цар. Следователно Александър е наследил баща си не само в Македония, но също и в Гърция, където амфиктионията го поздравила като хегемон на гърците, докато синедрионът на Коринтската лига е подновил с него клетвата, дадена на Филип.
Следователно Александър е трябвало да осъществи плана, изготвен от Филип, да поведе войната в Азия срещу Великия цар. Най-напред е било необходимо да подсигури тила си, като е подчинил варварското население по северните граници на Македония по време на поход през пролетта на 335 година и като е отмъстил на тиванците, които, подлъгани от обявяването на смъртта на царя и вдъхновени несъмнено от хората на Великия цар, се вдигнали срещу македонския гарнизон, установен от Филип след Херонея. Тива била разрушена и населението й продадено в робство с одобрението на съвета на Коринтската лига.
1. ЕКСПЕДИЦИЯТА В АЗИЯ
Първата част от завоеванието на Александър следва точно определените цели на Филип. Като хегемон на Коринтската лига Александър дебаркира в Азия с армия, в която гърците (7000 пешаци и 600 конници)били редом до македонците и варварските части (траки, пеонийци, трибали и т.н.). През юни 334 година победата на Александър в Граник му позволила да завземе цялата северна част на Мала Азия и да завладее Сарди, столицата на Лидия, една от царските столици. Този успех довел до присъединяването на голям брой гръцки градове, “освободени” от царя, което спомогнало за установяването на демократични режими на мястото на тираните, подкупени от Великия цар. Той бил поверил защитата на Азия на грък, Мемнон от Родос, който превърнал Халикарнас в център на съпротивата срещу македонското нашествие. Като не могъл да го завладее, Александър предпочел да подчини територията зад морското крайбрежиие, докато Мемнон опитал контраофанзива към Цикладите и черноморските проливи.
От своя страна Дарий се опитал да подеме офанзивата, но бил разбит при Исос (ноември 333 година). Малко след това Александър отхвърлил предложението за мир на царя и продължил на юг, като завладял Сидон и Тир след дълга обсада (август 332 година).
Така за две години Александър станал господар на Азия. Той изпълнил плана на Филип и като завладял градовете по сирийско-финикийския бряг, лишил царя от неговите основни морски позиции.
2. ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА ЕГИПЕТ И СМЪРТТА НА ДАРИЙ
Целта била постигната. Впрочем, противно на очакванията, Александър не се задържал там. Модерните автори са мислили много за причините за това разширяване на завладяването. Със сигурност гръцката намеса в Египет не е новост, но Александър дава такъв размах на египетския си поход, че навежда на мисълта, че вече е имал предвид завладяването на цялата персийска империя. Като завладял без никакво усилие една сатрапия, която трудно понасяла персийската доминация, той побързал да основе там град, Александрия, който щял да се превърне в център на елинистичния свят (януари 331 година). Възможно е първоначалното му намерение да е било само да си осигури подкрепа срещу всяка заплаха, идваща от Цикладите, където смъртта на Мемнон не сложила край на смутовете, поддържани особено от операциите, провеждани от царя на Спарта, Агис III. Като основал град на свое име, Александър е възнамерявал да направи от Египет една от базите на своята власт, което потвърждава прочутото посещение на светилището на Зевс Амон, където Александър е приветстван от оракула като Божи син. Целите на експедицията отдавна са променени. Те вече са предвиждали да стане господар на империята и да бъде наследник на Великия цар.
За тази цел той е трябвало да се освободи окончателно от него. Александър преминал в Азия, разбил при горната част на Тигър, близо до Арбела, царската армия (есента на 331 година), после завладял царските столици Вавилония, после Суза и Персеполис, който бил разрушен от войниците. Дарий, който от Арбела не бил спрял да бяга, най-накрая бил убит от сатрапа Бес, който се провъзгласил за цар, но цар узурпатор, срещу когото Александър щял да застане като законен наследник.
В действителност заграбването на ахеменидските съкровища позволило на Александър да се справи и без гърците, и почти без македонците. Първите били отпратени веднага след завладяването на Месопотамия. Вторите след екзекуцията на Филота, обвинен в конспирация срещу царя и убийството на стария сподвижник на Филип, Парменион. Занапред Александър не е вече цар на македонците, а цар Александър.
3. ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА ГОРНИТЕ САТРАПИИ И КРАЯТ НА АЛЕКСАНДЪР
Горните сатрапии на ахеменидската империя (Дрангиана, Арахозия, Бактрия, Согдиана) от дълго време се изплъзвали от властта на Великия цар. Сатрапите били независими владетели, властващи над населението, което контролирали частично. Да се завладеят те, е изисквало значителни сили. За да подсигури тила си, Александър е установил в завладените провинции военни колонии. Благодарение на персийското злато той е можел да взема голям брой наемници. Променил е организацията на командването на своята армия, като заменил старите сподвижници на баща си с млади хора, в които бил сигурен. През пролетта на 329 година той преминал Хиндукуш, като поставил начало на завоеванието, което щяло да го отведе до Индия.
Не е лесно да се разкаже този необикновен поход. Ще посочим само основните му етапи. От 329 до 327 година Александър станал господар на Туран, като се сблъскал с големи трудности, дължащи се на самата страна, на съпротивата на местните владетели, на заплахата на скитските племена, както и на проблемите, които е имал в самата войска. По време на този поход той се е сблъскал със заговора на Клит и е заповядал да екзекутират Калистен по подозрение, че е в основата на така наречения случай с проскинезата, отказа на македонските войници да коленичат пред царя. Александър успял да въдвори ред в армията си, като междувременно се отървал от узурпатора Бес.
През 326 и 325 година Александър поема завладяването на басейна на Инд. Със свалянето на царя на Таксила, със завземането на неговите съседи, сред които силният Порос, Александър преминава Инд, реорганизира царство Гандхара, после успява да победи Порос въпреки военното му превъзходство, което се основавало основно на сто и двайсет слона. Порос се подчинил и поощрил царя да продължи към долината на Ганг. Но съпротивата, с която се е сблъскал от страна на неговата армия, принудили Александър да се откаже да стигне по-далече: той се задоволил с издигането на десния бряг на Хифаз на дванайсет монументални олтара.
Обратният път към Вавилония е бил планиран от царя във връзка с Неарх, който начело на флотата щял да изследва крайбрежието на Индийския океан, докато Александър и армията му щели да тръгнат по брега, преди да се изкачат на север. По време на тази особено тежка експедиция се разнесъл слухът за смъртта на царя, който предизвикал въстания в западните сатрапии.
Александър бързо успял да възстанови властта си, заповядал да убият бунтовниците сатрапи, заменил ги с македонци, в които бил сигурен, и поверил провинцията на Гандхара на персиеца Оксиарт, за чиято дъщеря Роксана се оженил. През този последен период той е разпоредил празнуването на “масовата сватба в Суза”, на която ще се върнем отново. Сигурен във властта си, той изпратил в Европа ветерани от своята армия под ръководството на Кратер и Полиперхон. Също от Суза изпратил в Гърция Никанор с прочутото писмо, в което заповядвал на гръцките градове да върнат изгнаниците и да му отдадат божествени почести. Известно е, че Демостен, който представлявал Атина на празниците в Олимпия, където било оповестено писмото, се противопоставил на първата мярка и посъветвал да се приеме втората.
През този период към Гърция избягал Харпал, ковчежникът на Александър, който може би също е бил управител на Вавилония. Харпал взел със себе си една част от богатството, което му е било поверено. Това били пет хиляди таланта, с които е възнамерявал да направи коалиция срещу Александър. Той пристигнал в Атина в момента, в който заповедта от Суза е предизвиквала почти повсеместно недоволство в Гърция. При все това той не успял в начинанието си и е известно какво се е случило с Демостен, който бил обвинен, че е получил от парите на Харпал, и е осъден от Ареопага.
Междувременно Александър се върнал във Вавилон в началото на 323 година. Той е подготвял нов поход към Арабия, когато на 13 юни 323 година починал внезапно.
4. ДЕЛОТО НА АЛЕКСАНДЪР
В предишните страници само обобщихме накратко етапите от завоеванията на Александър. Сега е време да поразсъждаваме за значението им. Това е въпрос, на който историците са давали различни отговори, толкова енигматичен и противоречив е образът му едновременно, и още приживе дори той е обгърнат от легенди. Някои историци подчертават само характера му на жадния за слава завоевател, умелия стратег, политика, който е настроил положително към себе си иранците и е превъзмогнал старото противопоставяне между гърците и варварите. Други пък наблягат върху жестокостта и грубостта му, разпуснатите му нрави, неговите суеверия. Без съмнение той е бил едновременно интелигентен и хитър, умел и жесток, обаятелен и груб. Но отвъд човека Александър това, което историкът трябва да разгледа, е значимостта на неговото дело. Впрочем в това отношение не може да се отрече, че завоеванията на Александър са обрат в историята на античния свят. Със сигурност Александър не е построил политически стабилна система. Той по-често се е задоволявал да оставя да функционират създадените от Ахеменидите структури. Основаването на военни колонии, вече експериментирано през IV век и препоръчвано от писатели като Ксенофонт или Исократ, са имали за цел само да подсигурят тила на армията на Александър. Икономическият живот не е засегнат и чак при наследниците на Александър ще се усетят последствията от разпространението на парите на Ахеменидите под формата на изсичане на пари, от една страна, и на основаването на Александрия върху обменните процеси в Източното Средиземноморие, от друга. Дори прочутата политика, символизирана от “масовата сватба в Суза”, по време на която са женени ирански жени и македонски войници, и от включването на млади иранци във формирането на фаланги от македонски тип, в което понякога се съзира прилагането на една универсалистка идеология, отричаща различията между гърците и варварите, няма без съмнение значението, което й е отдадено, и при всички случаи не е била перспективна.
Като променил титлата си, като променил народната армия в императорска, Александър е променил дълбоко характера на старата македонска монархия, като остава основно наследник на Ахеменидите. Той създава нов тип власт (basileia), която ще стане специфична характеристика на елинистичната епоха. Впрочем той е упражнявал тази власт от нов тип върху много територии, които вследствие на завладяването се оказват включени в гръцкия свят. Поради това този гръцки свят е значително уголемен. Но докато между VIII и VI век “колонизацията” от архаичната епоха е допринесла за разпространението на специфичната държавна форма, каквато е градът държава, градовете, основани от завоевателя и неговите последователи, са допринесли, както ще видим, за разпространението на гръцката култура, но остават отделни участъци сред система, доминирана от големи в териториално отношение държави. Поради този факт без колебание може да се твърди, че завоеванията на Александър са отворили нова глава в историята на елинизма.
Из „Кратка история на Древна Гърция”
Книгата може да поръчате тук!
Коментари (0)
Вашият коментар