Главният редактор на списание GEO Георги Милков вече е в "Малката Хавана", откъдето споделя интересни снимки и видеоклипове със своите приятели във фейсбук. Ето какво написа от там:
Още една невероятна фиеста! Повече от един милион кубинци и пришълци от цяла Латинска Америка се събират всяка година през март в квартала на Маями, известен като "Малката Хавана". Вчера беше 40-ото издание на фестивала "Кайе Очо" (Осма улица) - по името на мястото, където се случва това многолюдно дефиле, придружено винаги с много музика, гарнирано със свински пръжки с юка и полято обилно с пиня колада. Това цветно и жизнерадостно сборище през годините е дало много рекорди за книгата на Гинес, но това, което не може да се опише е духът, емоцията и енергията на тези хора, славещи отечеството, от което всъщност са избягали. Но което нито за миг не са престанали да любят, тачат и милеят. И гордостта, с която произнасят името Куба, въпреки че повечето от тях са били принудени да я напуснат по унизителен начин. В "Малката Хавана" наистина забравяш, че си в САЩ. Езикът, храната, танците, цялата култура... Тук е истинска, макар и малко по-друга Куба. Просто няма тениски с Че Гевара и портрети на Кастро. От пет години не съм ходил в онази Куба, казват че се е променила. Онзи ден, летейки от Манагуа за Маями, само я зърнах от илюминатора на самолета. После на летището гледах колко полети вече има от САЩ за Хавана, Холгин, Матансас... Не знам дали американците в момента превземат по мирен път онази Куба, която познавахме, но след вчерашния карнавал в Маями, мисля че кубинците отдавна са окупирали тази част на Америка.
Само преди 3 дни, на 10 март, Милков публикува видео и снимки от вулкана Масая. И сподели:
Вулканът Масая е бил смятан за вратата към преизподнята. Първите испански колонизатори били ужасени от зейналата паст към огньовете на ада и забили огромен железен кръст на върха на кратера. После някакъв католически свещеник бил обсебен от мисълта, че това долу не е вечния дом на сатаната, а разтопено чисто злато и дори направил опит да се спусне, за да си гребне. Днес, за да почетат безумната му смелост местните са турили плоча с негово име на паркинга преди вулкана. Иначе човекът без да знае се оказал прав, защото с входна такса от 15 долара това място си е повече от златно. Преди двайсетина години един от кметовете на Манагуа излязъл с бизнес идея, по-странна и от тази на падрето: вместо да се дават пари за екарисаж или сметопреработвателен завод, боклукът на никарагуанската столица да се изхвърля директно във врящия природен котел. Добре, че никарагуанците са съвестни християни, иначе някой би могъл да предложи вулканът да се ползва и за крематориум. През 2001 г. Масая кихнал няколко пръски лава извън кратера и унищожил автомобилите на събралите се наоколо любопитни зяпачи. Имало и ранени, но се разминало без жертви. Въпреки това потокът от посетители не спира. На ръба на кратера, гледайки като хипнотизиран към клокочещата стихия, си даваш сметка колко нищожни създания сме ние хората. И ако има нещо по-силно и непреодолимо от природата, това е човешката суета. В случая желанието за снимка на входната порта на ада. Е, поне вече имам бегла представа какво ни чака в деня на страшния съд.
Коментари (0)
Вашият коментар