Във всеки български град, във всяко селце, във всяка махала има място, манастирче, скала, местност, които съхраняват духа на българина; там се организират чествания и тържества; там се правят молебени; там хората търсят подкрепа и закрила от Бог.
„50-те светини, пред които се прекланя всеки българин” е изданиe, в което са включени исторически реликви, паметници, църкви, манастири, книжовно наследство, местности и национални символи, които са не просто емблематични за нашата история, не просто повод за национална гордост, а светини, които карат всеки българин да се гордее с потеклото си.
В откъса са предстaвени три реликви – една конституция, един пръстен и едно сърце.
Търновската конституция
Търновската конституция е първата българска конституция. Приета е на 16 април 1879 от Учредителното народно събрание в Търново. Юридически закрепва социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението, 1878. Провъзгласява и гарантира частната собственост като основа на капиталистическите производствени отношения в страната. Установява наследствена конституционна монархия с народно представителство. Трайно закрепва традицията на еднокамарното Народно събрание. Предвижда демократична избирателна система с отсъствие на пряк имуществен ценз и участие в изборите на всички мъже, навършили 21-годишна възраст. Провежда принципа за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна, като създава приоритет на монархическата, съответно на изпълнителната, власт. Князът, след 1908 царят, е държавен глава, представител на държавата. Всички държавни органи действат от негово име и под негов върховен надзор. Търновската конституция закрепва принципа на монархическата неотговорност. За действията и актовете на монарха отговорни пред парламента са министрите. Въвежда двойна отговорност на министрите – пред монарха и пред парламента. Законодателната власт е поверена на монарха и на народното представителство. Монархът има право на законодателна инициатива, той утвърждава и обнародва законите. Наред с това Търновската конституция предвижда Министерският съвет да упражнява правото на законодателна инициатива по заповед на монарха. Предоставя широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот (7 от 22-те глави на конституцията уреждат статута на държавния глава). С измененията й през 1893 и 1911 се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. През 1911 V велико народно събрание прави цялостна редакция на Търновската конституция. В съответствие с международноправния статут на България след обявяването на независимостта (1908) навсякъде думите “княжество” и “княз” са заменени с “царство” и “цар”. Освен редакционни поправките са и по същество. Разширени са пълномощията на българския монарх, който заедно с правителството получава правото да сключва международни договори, без да уведомява за това Народното събрание. Мандатът на българския парламент става четиригодишен. Търновската конституция действа седем десетилетия – най-дълго от всички български конституции. Без формално суспендиране на Търновската конституция VI велико народно събрание приема на 4 декември 1947 т.нар. Димитровска конституция и обявява България за народна република. Датата на приемането на Търновската конституция – 16 април – определена за Ден на конституцията и професионален празник на българските юристи (по инициатива на Съюза на юристите в България) с Решение № 56 на Министерския съвет от 1991.
Пръстенът на цар Калоян
Калоян – български цар от 1197. Брат на цар Иван Асен I и на цар Петър II. Продължава действията за освобождението на българските земи от византийско иго, присъединява Македония, Северна Тракия, Варна (1201); разбива унгарските войски (1203) и връща на България Белград и Браничево; побеждава латинците при Одрин (14 апр. 1205). Кореспонденция с папа Инокентий III. Тържествено коронован от папския пратеник кардинал Лъв за рекс (крал) (ноем. 1204). Убит при заговор по време на обсадата на Солун. Погребан в търновската църква “Свети Четиридесет мъченици”.
Пръстенът на цар Калоян е намерен през 1972 г. при разкопки в църквата “Св. 40 мъченици” във Велико Търново от археолог Вълов. Плочката на пръстена е кръгла с две концентрични полета. Във вътрешното поле има гравирано изображение на хищно животно. То е изправено на задните си крака, с обърната назад глава и отворена паст. Във външното поле се чете кръгов надпис “Калоянов пръстен”. Интересен факт е, че надписът е нанесен в негатив, което показва, че пръстенът е служел за запечатване на кореспонденция с твърд восък.
Сърцето на Иван Вазов
Творчеството на Иван Вазов остава като величествен духовен паметник на една бурна и неспокойна епоха, панорама на социално-политическия и нравствен живот на България от края на 19-ти и началото на 20-ти век.
Бащата на българската литература умира в семейната трапезария от масивен инфаркт в ранния следобед на 22 септември 1921 г. Сестра му Въла Вазова описва подробно последните мигове на поета. На следващия ден, при направената от д-р Кубрат Каракашев в присъствието на д-р П. И. Стоянов аутопсия, сърцето и мозъкът са затворени и съхранени в стъкленици, тялото е балсамирано и изложено за всенародно поклонение в храма “Света Неделя” от 24 до 28 септември. До 1985 г. сърцето е изложено в къщата-музей на писателя, но след това се съхранява в специална каса.
За последен път е било изложено на показ през юли 2016 г. по случай 166-годишнината от рождението на Иван Вазов.
Из „50-те светини, пред които се прекланя всеки българин”
Книгата можете да поръчате тук!
Коментари (0)
Вашият коментар