Шпионирането включва измама

Старият свят на шпионажа е мъртъв. Пощенските кутии, микрофилмите, камерите, намеците за сексуални изнудвания - всичко това е история. Техниката на шпионина се е променила, но и на врага също. Новиото лице на врага непрекъснато се развива и е готово да убива невинни хора. В лицето на тази нова заплаха на супершпионина му се налага да набляга върху човешката интелигентност като основен начин да се събере нелегална информация; да се фокусира върху техническите методи за шпионаж, вариращи от използването на висока разделителна способност при сателитна фотография, на глобалната прихващане на съобщения и т.н. В тази изгаряща съвременната история на шпионажа Стивън Грей ни разхожда от времето на Студената война и легендите на ЦРУ до днес, защото техниките и технологиите може да са се развили, но старите мотиви за предателство, алчност, отмъщение, компромис са същите.

Предлагаме Ви откъс от „Новите супершпиони”, който ще ви отведе в зората на шпионажа.

Първа глава

Тайният агент

Шпионите в британската служба обикновено приемат своя опасен дълг заради чистата любов към приключението

КАПИТАН ДЖОРДЖ ХИЛ, офицер на Британската тайна служба в Москва

Капитан Франсис Кроми – трийсет и шест годишен, висок, с масивно телосложение, командир в Кралския военноморски флот и удостоен с Орден за изключителни заслуги – бърка в чекмеджето на консулството и изважда револвер. Датата е 31 август 1918 г., денят, в който Русия е на най-големия кръстопът в своята история. Това е и последният ден в живота на Кроми. Той е в британското посолство във военновременния Петроград (Санкт Петербург) и изглежда, че “Червената революция” на работническия и селски комунизъм е изложена на риск.

Един ден по-рано Моисей Урицки, местният шеф на тайната полиция, ЧК, е убит хладнокръвно. Сега плъзва и мълвата, че на 400 мили разстояние водачът на червените, Владимир Илич Ленин, също е бил прострелян. Той е в леглото си в Кремъл с два куршума, един в гърдите и един във врата, и хирурзите не са сигурни дали ще оцелее.

По-далеч на север британските и другите съюзнически войски още на 4 август са акостирали в град Архангелск, за да се присъединят към Бялата гвардия – смесени антиреволюционни военни части. Макар тази съюзническа войска да се състои само от 5000 войници, повечето очакват, а болшевиките се страхуват, че те ще тръгнат в поход на юг. Има слухове, че вътре в града чужденците заговорничат с ултралеви революционери и бивши царисти, за да организират контрапреврат срещу революционното правителство.

Тези слухове са верни и един от заговорниците е капитан Кроми, човек на действието и офицер разузнавач. С няколко други служители на тайните британски служби, които тогава се намират в Русия, той се е забъркал в първото премерване на силите на Запада с новата комунистическа власт. Събитията през онези епични дни и допуснатите грешки ще дефинират лицето на съвременния шпионаж.

Точно след 16,00 ч. свидетели в посолството чуват изстрели и затръшване на врати на коли в двора отвън. ЧК е пристигнала. В този момент Кроми провежда военен съвет в канцеларията с колеги дипломати и няколко шпиони и поддръжници. Но той е бил предаден. Двама от неговите доверени свръзки в стаята, лейтенант Сабир и полковник Стекелман, които са заявили, че са от царистките белогвардейски войски, всъщност са чекистки агенти.

В друга част на Петроград един британски офицер разузнавач – човекът, който по-късно ще стане известен като Асът на шпионите, Сидни Райли – чака да се срещне с Кроми. Той се надява, че превратът срещу червените, който той е организирал и подкрепял, е напът да стартира.

Според очевидци, както е записано в Британските национални архиви, един член на червеногвардейците – въоръжени доброволци на Болшевишката революция – застава пред вратата на канцеларията с револвер. Кроми се обръща към събеседниците си и казва: “Останете тук и пазете вратата след мен”. После отваря вратата, вдига пистолета си и изкрещява: “Махай се оттук, свиня такава!”, преди да тръгне по коридора и да избута червения гвардеец пред себе си. Никой не вижда какво се случва след това, но в размяната на изстрели двама от нападателите са убити.

Кроми тича по коридора и излиза на голямото стълбище. Докато скача надолу по покритите му с килим стъпала, агентите на ЧК, които вече са се качили горе, го погват и стрелят от площадката. Два куршума проникват отзад в черепа му и той се свлича в подножието на стълбището. Стене тихо, а кръвта му се просмуква в килима.

Капитан Кроми се е забъркал заедно с колеги британски шпиони в опит да свалят болшевиките от власт, но те са надхитрени и компрометирани. Той може би е първият човек, който ще умре заради груба грешка на офицерите на Тайната служба на Негово Величество.

Това са ранните дни на организацията, която ще се превърне в Британско разузнаване. През 1909 г. Бюрото на Тайната служба (Secret Service, наричано просто SS) е основано като първата разузнавателна агенция в света, в отговор на поведената от медиите паническа кампания за предполагаемата германска шпионска активност. (ЦРУ ще се появи едва след трийсет и осем години.) Задграничният отдел е основан две години по-късно с годишен бюджет само 7000 паунда (еквивалента на по-малко от 300 000 паунда по курса от 2014 г.). През Първата световна война тя е погълната от Военното министерство и е позната като МИ-1с, но през по-голямата част от съществуването й официално е наричана Сикрет Интелиджънс Сървис (Секретна разузнавателна служба) с абревиатура СРС, а за членовете й е просто Службата. До края на 30-те години на двайсети век става по-популярна с едно от нарицателните си имена, MИ-6.

От основаването си до 1923 г. СРС се ръководи от един ексцентрик, капитан Менсфийлд Смит–Къминг, който се води като Къминг, или просто “С”. Той настоява да подписва писмата си с главно “С” със зелено мастило – инициал и зеленото мастило днес все още се използ- ват от настоящия шеф – и неговите служители са сбор от най-висок клас безмилостни индивидуалисти.

Това е ера на аматьори и дързост. След предварителното интервю в мансардата на Уайтхол, която Къминг е превърнал в свое леговище, неговите новонаети служители се изпращат в чужбина, с малко или с никакво обучение и с оскъдни инструкции.

Агенцията на Къминг е скъсване с традицията. С векове най-големите британски шпиони не са били част от отделна бюрокрация. Със сигурност разузнавателната мрежа не е била непозната – независимо дали са информаторите на сър Франсис Уолсингам в Тюдорска Англия, или шпионската организация от всякакви източници на министър-председателя Уилям Пит-младши, създадена през 90-те години на ХVIII в., за борба с вдъхновените от Франция революции в Европа, или по-късните британско-индийски секретни служби. Но политиците са убедени, че британската общественост ще се отврати от подобно нещо, освен ако не се прилага само като средство в извънредна ситуация. “Нищо не е по-отблъскващо за англичаните от шпионажа, който представлява част от административната система на континенталния деспотизъм” – пише Ърскин Мей във втори том на своята Constitutional History of England, излязла през 1863 г. Шпионите, които са уважавани, са национални изследователи и авантюристи, които знаят чужди езици, смесват се с “местните” и се наслаждават на цялата опасност (и най-често и на плячката). Макар Къминг да замисля нов ред, има и мъже като Т. Е. Лорънс (Лорънс Арабски) в Йордания и бъдещата Саудитска Арабия, както и неустрашимата Гъртруд Бел в Ирак, които продължават традицията. Има шпиони дипломати като капитан Артър Конъли в Източноиндийската компания (обезглавен в Бухара, в днешен Узбекистан, за шпиониране през 1842 г.) и капитан сър Александър Бърнс (убит в Кабул през 1814 г.). И двамата правят тежки преходи през планинските проходи на Хиндукуш, играейки своята роля в т.нар. “Голяма игра”, на която писателят Ръдиърд Киплинг е посветил един свой роман. Повечето шпиони от онази епоха са преди всичко доброволци и трудно могат да се определят точно като “тайни агенти”. Макар мнозина да оперират под някакво, макар и неубедително, прикритие – като топографи например, – техните действия не са нито секретни, нито дискретни. Но те все пак са били шпиони. В “Голямата игра” събират информация за степента на руското нахлуване и опитват да извлекат подробности за тайните интриги между руските пратеници и местните племена.

Шпионирането от началото на двайсети век е по-ясно дефинирано. С Параграф 29 на Хагската конвенция от 1907 г. е пояснено, че шпионирането включва измама:

Един индивид може да се счита за шпионин само тогава, когато, действайки нелегално или с фалшив претекст, той придобива или се стреми да придобие информация в зона на действия на воюващи страни с намерение да я предаде на враждебна страна. Следователно войници без маскировка, които проникват в зона на действие на вражеска армия с цел придобиване на информация, не се смятат за шпиони.

В тази нова ера в новата агенция на Къминг все още са се запазили предимно аристократичните, главно аматьорски и авантюристични традиции на шпиониране. Но ранните опити на бюрото показват нуждата от преосмисляне на методите.

В Първата световна война тайната служба Сикрет Сървис не постига особени успехи. Макар във военноморския флот да са разбили ключовете към германските кодове, Къминг не е в състояние да вербува агенти вътре в Германия, с едно забележително изключение на базиран в Холандия пътуващ военноморски инженер, доктор Карл Крюгер.

Главният успех на службата всъщност е в Холандия и Белгия с мрежа от агенти, които наблюдават влаковете, за да проследяват придвижването на войски и продоволствие и да помагат за описването на германския ред за водене на битките. Следвоенната история на разузнаването на Западния фронт съдържа информация, че “голяма част от работа на Сикрет Сървис в окупираните територии е била посветена на влаковото наблюдение”. След войната Великобритания прави грешката да позволи даването на медали или други отличия на 700 белгийски агенти, излагайки всичките на опасност, когато Германия отново нахлува в страната им през 1940 г.

Но не другаде, а именно в революционна Русия, след падането на царя през 1917 г., британското разузнаване не само открива врага, който ще го обсебва с десетилетия, но придобива и нова форма. Истории за храбри подвизи – на хора като Кроми, и по-конкретно трима от неговите другари в тайното разузнаване, които по това време оперират в Русия – Сидни Райли, Пол Дюк и Джордж Хил, – са се разказвали и преди в най-колоритни краски. Но това, което разказвачите обичайно пропускат, е точно какви са провалите на техните операции и как тези провали доказват, че шпионажът трябва да се адаптира. Срещу появата на съвременна държава като новия Съветски съюз тези мисии доказват какво действа, и по-важно какво не действа.

Независимо от провалите Кроми и неговото поколение спомагат за утвърждаването на мита за шпионажа. Техният аматьорски стил и героичните мъжествени акции създават мощна, трайна и общо взето фалшива идея за офицера разузнавач като за “виртуозен шпионин”. Това е мит, който устоява – и все още съществува – отчасти, защото е полезен. Той е експлоатиран винаги, когато трябва да се вербуват шпиони и да се увеличава бюджетът.

Твърдо сплотената болшевишка партия на Ленин, комунистическата фракция, която надделява в Октомврийската революция от 1917 г., е достоен враг заедно със своето разузнавателно поделение, ЧК. След години на тайно организиране срещу репресивния царски режим болшевиките са станали майстори на конспирацията. Не само че наблюдават всички чужденци и предприемат активно наблюдение над заподозрени шпиони, но и внедряват двойни агенти и провокатори и прилагат сложни измами и изпипани уловки. В този свят на високо напрежение на шпионин срещу шпионин западното разузнаване трябва да преосмисли своя подход, да стане професионално и – за разлика от мита – да делегира реалното шпиониране на други хора.

Из „Новите супершпиони. В шпионажа - от Студената война до глобалния терор”

Книгата може да поръчате тук!