Рупърт Еверет: Аз съм щастливият принц в моя филм

Известният английски актьор представи на "София филм фест"  лента  за тайните на рисунките в пещерата Алтамира

Рупърт Джеймс Хектор Еверет е роден на 29 май 1959 година в Норфолк, Англия. На седем години започва да учи класическо пиано под вещите уроци на бенедиктински монаси. В края на 70-те и началото на 80-те чаровният британец работи като модел, а както е признавал по-късно в интервюта, е бил и жиголо.

Рупърт Еверет дебютира в киното с ролята си в “Другата страна” на режисьора Франсис Мегай през 1984 г., където си партнира с Колин Фърт. Следва “Соло дует” на Андрей Кончаловски, където работи заедно с Лиъм Нийсън. Незабравим е и героят му от “Хроника на една предизвестена смърт”, екранизация по Маркес на италианеца Франческо Рози.

През 1989 година

той открито

заявява своите

сексуални

предпочитания -

новина, която всички вещаят, че ще срути из основи бляскавата му кинокариера, но с годините се оказва обратното - този факт сякаш допринася за много и още по-успешни роли в киното.

През 1997 г. Еверет постига световен успех с ролята си в “Сватбата на най-добрия ми приятел”, за която получава номинации за “Златен глобус” и БАФТА. Голяма част от филмовите му изяви са в екранизации на класически произведения като “Идеалният мъж” и “Колко е важно да бъдеш сериозен” по Оскар Уайлд, ролята на Оберон в “Сън в лятна нощ”. Незабравими са и кралските образи на актьора в “Да убиеш крал” и Stage Beauty. Неговото умение да се превъплъщава в самодоволни, запомнящи се злодеи се материализира с ролята в “Инспектор Гаджет”. По-младите киномани слушат като омагьосани гласа му в ролята на Чаровния принц в “Шрек 2”, а миналата година имахме шанса да наблюдаваме и магическото му преобразяване в “Домът на мисис Перигрин за чудати деца”.

Актьорът е бил рекламно лице на парфюма Opium for Men на Ив Сен Лоран. Чаровният джентълмен

има във

филмографията

си над 70 роли,

говори свободно френски и италиански, свири на пиано и цигулка, а през 80-те години издава два музикални албума.

Фестивалната публика на “София филм фест” ще има удоволствието да види днес, в неделя (19.3.), в кино “Люмиер” при НДК от 20,30 ч в един от най-новите филми с участието на Рупърт Еверет - британско-френско-испанската копродукция “Алтамира” (Finding Altamira, 2016) на знаменития британски режисьор Хю Хъдсън, който също е специален гост на “София филм фест”. 

Филмът предава историята и събитията около едно от най-важните открития на ХIХ век - известната пещера Алтамира и нейните рисунки отпреди 10 000 години, в които католическата църква вижда атака срещу библейските истини и решава да ги обяви за фалшиви...

- Г-н Еверет, едва ли съм първата, която се изкушава да произнесе името ви като Еверест. Какво е да си на върха в киното?

- О, любопитно казано. Понякога си на върха, понякога си на дъното, понякога мъглите ти пречат да видиш къде си, а да не говорим за непреодолимата “северна стена”. Но върхът е за това, за да го катерим, доколкото можем.

- Вие къде се чувствате?

- Кога? На върха? Или сега? А, България ми е добре! Тук съм за първи път, имам и мартеничка, било за късмет, а и

отдавна не съм бил

на фестивал

Казват ми, че съм докарал слънцето в София. Добре! Но съм тук едва от няколко часа. (Актьорът кацна в събота в 12 ч по покана на фестивала “София филм фест”.)

- Как се сприятелихте с камерата?

- Ами това е вече над 30-годишна любов. Казвал съм повече пъти на камерата “обичам те”, отколкото на най-близките си хора в живота си.

- Идвате у нас заради представянето в “София филм фест” на филма “Алтамира”...

- Режисьорът Хю Хъдсън (носител на 4 награди “Оскар”.) ме изкуши да участвам. Заинтересуваха ме интригата, загадката, сблъсъкът на религията с непознатото, със загадката на рисунките в пещерата Алтамира. По-лесно е да играеш отрицателния герой - аз съм представителят на църквата, която иска тези находки да ги няма, защото противоречат на доктрината. Да играеш добрия, трябва да си наистина да си по-добър!

- Изкушихте се да режисирате, а и да играете, в свой филм - “Щастливият принц” по Оскар Уайлд.

- Да, но далеч по-лесно е да бъдеш само актьор, обичам да съм актьор! Някой друг носи отговорност за всичко друго!

- Мечтана роля?

- Трудно е да се каже, важното е историята и сценарият да са добри, да са истински. Но в случая с “Щастливият принц” предпочитах да режисирам себе си.

- Каква е мистиката във филма “Алтамира”, усетихте ли я? (В разговора активно участва и режисьорът на лентата Хю Хъдсън - б.а.)

- Бог контролира всичко! Самите рисунки са мистериозни. Как са нарисувани? Ами самите вие имате повод да си зададете подобни въпроси. Доколкото знам в България

също имате пещери

с подобни рисунки

(вметка на Хю Хъдсън). Извънземни? Не се наемам да го твърдя, но знам, че рисунките дразнят църквата. Как да се тълкуват в контекста на католическа Испания? А църквата се опитва да замаскира такива открития. Да пренапише историята. Аз имам католическо възпитание. Но в тази роля научих много нови неща.

- Шокиран ли бяхте, когато научихте тези факти за рисунките в пещерата?

-Има вечен спор религия - наука - визия. Този филм е опит да отговорим на въпросите с магията на киното. Доколкото можем... Да излезем извън пещерата. Знаете, че героят - откривателят на фреските в пещерата, е бил обявен за фалшификатор. Църквата по-късно е принудена да признае, че е невинен, че е бил набеден и унищожен човек, мислещ по различен начин. Когато Пабло Пикасо вижда рисунките в пещерата Алтамира, възкликва, че всичко след това е упадъчно. И следва кубистичният му период...