Едно от парчетата й се казва “Невъзможни сме сами”. След срещата ни нямам съмнение, че Жана Бергендорф е невъзможна сама. Правим фотосесията из красивите софийски улички. Налага ни се да спираме буквално на всяка плочка за автограф, прегръдка, снимка, автограф, прегръдка, снимка, но най-често за трите заедно. Жана не се скъпи на прегръдки и хората го усещат. Спират автомобили, за да я снимат, подсвиркват колоездачи, мотористи, млади и стари, викат й, че е готина, желаят й успех. А всъщност това е нейният успех. И той доста й отива.
Жана, на кого си кръстена?
На дядо. Той се е казвал Иван, но всички му казвали Жан заради професията му – бил е известен адвокат. Баба ми, като влязла в стаята на майка ми в родилното, казала: “Няма да я кръщаваш нито Ива, нито Яна. Ще я кръстиш Жана.
Ти на кого от семейството си се метнала?
Майка ми е също дивак като мен. И двете със сестра ми сме се метнали на нея. Аз съм взела от нея музиката, а сестра ми – спорта. Между нас се наричаме “три остри камъка“. Като бяхме деца, майка ми работеше много, защото трябваше да ни гледа сама, и баба ми ни беше най-близка. Аз започнах да пея от малка. Още на 4-5 се прояви моето желание към музиката и танците. На 7 влязох във вокална група “Врабчета“, след това – в Детския радиохор. Близо 4 години пях оперно пеене, но приключих с него, защото не беше моята стихия. Може да не пея класическа музика, но умирам за нея. В продължение на 4-5 години ходех всеки божи четвъртък на концерти в зала “България”. Благодарение на баба израснах с много красива класическа музика.
И майка ти се е занимавала с музика, така ли?
Да, пяла е в Бургас в Музикалната академия и е свирела на пиано. А сестра ми е джудистка. И трите сме диви, но всеки в своята категория. Последното, което сестра ми направи, беше да скочи от 156 метра във Виена надолу с главата, майка ми е парашутистка, а аз сега искам да си купя мотор. Адреналинът ни храни жестоко! Майка ми ни научи да бъдем самостоятелни от малки, да бъдем смели и да се борим за това, което искаме. С баба ни научиха и на най-важното – да бъдем добри.
Пробвала си в X Factor и в Дания. Как попадна там?
За три години и половина гласът ми изчезна, тъй като напълнях заради заболяване на щитовидната жлеза. Бях 110 кг. В един момент усещах, сякаш изсъхвам, сякаш не съм жива. Без музиката съм като сух парцал. X Factor в Дания беше едно място, на което отидох, за да проверя дали ставам за нещо или не. Има ли смисъл да се боря по-нататък. Бях минала периода, в който съм пяла на сцена и съм изкарвала пари, но исках да продължавам и да вървя нагоре. И въпреки че бях 110 кг, това въобще не ме спря да последвам мечтата си. Много жестоко си стъпих на главата, свалих килата за една година с много глад. За мен беше важно да ме оценят в Дания. Журито беше от трима артисти на световно ниво, които много добре знаят какво правят. Фактът, че те ме допуснаха до трети кастинг, за мен беше достатъчно да повярвам в себе си отново и да тръгна по пътя си.
Коментари (0)
Вашият коментар