Скъпа редакция,
С моя приятел минаваме през тежък период. Родителите ни не са съгласни с нашата връзка, защото той е доста по-малък от мен. Нито неговите, нито моите родители са щастливи от това. На него му спряха парите и се държат непоносимо зле с него, а моите родители ме прогониха от дома ми, който всъщност е техен. Живеех сама в него с приятеля си, но един ден се върнахме вкъщи, и ключалката на бравата беше сменена. Такова разочарование не съм преживявала никога. Дори в училище, където децата ми се подиграваха, че имам лоши, криви зъби, това не ме е ранявало така, както ме рани реакцията на нашите. Мислех, че ако един родител обича детето си, може да го разбере за всичко. Наскоро дори гледах интервю с едно момиче, което всъщност се е родило момче, но е сменило пола си. Майка му го е подкрепяла през цялото време. Била е до него, а после до нея... Моята майка се отказа от мен, защото обичам. Това не го побира моят ум. Ако имам деца, никога няма да се държа по този начин с тях. Преди всичко ще знаят, че ги подкрепям.
Освен това нашите родители не разбраха...
Коментари (0)
Вашият коментар