Арх. Георги Стоилов: Проектирал съм небостъргач за Пекин, висок 1800 метра

(Продължение, първата част четете тук)

Станишев направи конкурс за втори  градски център, но падна от власт

- Какво най-важно направихте за столицата, докато бяхте неин кмет?

- Ние направихме проекта за метрото - трите лъча, които сега се изпълняват. Но нямахме пари, за да започнем строителството. Направихме тунела, който отива към “Лозенец”, и спряхме, нямахме финансиране. Започна изграждането на кварталите “Младост”, “Люлин”.

- Нали не бяхте съгласен с панелното строителство?

- Не искам,

ама... мълча

Ръководителите на държавата искаха бързо да има жилища за хората, които идваха от провинцията.

- Вие удовлетворен ли сте от работата си като кмет?

- (Въздъхва дълбоко.) Дотука ми беше дошло. (Показва с ръка гърлото си.) С какво ли не се занимавах?! От сутрин до вечер и от вечер до сутрин. С всичко! Нямах време да се занимавам с архитектура.

- Как ви избраха след това за министър на строежите? Като повишение ли беше за вас?

- Повишение. Тогава имаше министерство на благоустройството и на строежите. Бай Пенчо (Кубадински - бел. ред.) - министър! Той отиде за заместник министър-председател. Министър на строежите стана ... забравих му името, а на благоустройството - моя милост. Започнахме изграждането на магистралите “Тракия” и “Хемус”. И други истории правехме.

Две години се мотках там и решиха, че не е необходимо да има две министерства, и пак ги обединиха. Бай Пенчо беше преценил така. Той минаваше за най-големия авторитет по строителството в ЦК на БКП.

- Беше ли ви тежко, когато ви махнаха като министър?

- Пукаше ми! Отидох в “Главпроект”. СБА стана колективен член на Международния съвет на архитектите. През 1985 г. направиха конгрес в Кайро, на който ме избраха за председател.

- Кой даде идеята за строителството на паметника на връх Бузлуджа?

- Аз. Защото отсреща е Шипка с фантастичния си паметник, много е хубав, стои мъжествено. Като минаваш и от север, и от юг, гледаш Шипка. На 9 км е Бузлуджа. Тогава обявиха конкурс за 4 паметника - на габровския партизански отряд, на Хаджи Димитър, на Димитър Благоев и основателите на БКП, а за четвъртия казали:

“А на върха да се

сложи една

петолъчна звезда!”

Аз участвах в последния проект и получих първа премия. Проектът ми представляваше един голям венец, поставен на шест опори, в средата - пилон и отгоре - звезда. Но проекта го изоставиха. Беше 1971 г.

След време по телефона ми се обади първият секретар на партията в Стара Загора и заяви, че иска да започнем строителство. Питам го за какво ще ползват паметника. “Ами там ще събираме пионери, комсомолци, ще връчваме партийни билети...” Значи ще трябва да имате помещение. И започнах да мисля за помещение в този обръч, който беше в началото.

Превърнах го в помещение, а пилона го изнесох. Отначалото той беше в средата, минаваше през самата чиния. След това го изнесох встрани, защото вятърът, като духа, той ще разбие чинията. И така се получи интересна композиция.

- А кой реши във вътрешният обръч на “чинията” да се сложат образите на Благоев, Димитров и Живков?

- Първоначално решението беше да се сложат образите на Маркс, Енгелс, Ленин и само Димитър Благоев от другата страна. А във външния кръг да бъде образът на Георги Димитров. Обаче имаше една мадама, зам.-завеждащ отдел “Пропаганда” в ЦК, и казва (имитира я): “Ами другарят Тодор Живков?” Викам: “Другарят Живков е жив”. “Жив е, ама няма да е вечно жив, а тоя паметник ще стои 100 или 1000 години, така че и неговия портрет трябва да го има...” И се наложи - беше надзирател от ЦК.

- Сега сте президент на Световната академия по архитектура. Откога сте на този пост?

- Като ме избраха за председател на Международния съюз на архитектите, изкарах три години в Париж. И виждам, че този съюз се занимава с паешки истории. Пристигат разни дрънкачи... Председателите на националните съюзи обикновено са дрънкачи. Дрън-дрън-дрън, нищо не правят.

Направих Световна академия по архитектура и станах неин президент. Направихме филиали във Франция, в Русия, в Америка. Но е време вече да напускам, изкарах на поста 30 години. Ще се оттегля догодина на ансамблеята.

- Ако пак ви изберат за кмет, с какво ще започнете най-напред?

- София е такъв разбъркан град в момента... Първо, метрото трябва да се направи 100% и даже да се разшири още толкова. Има три лъча, трябва да станат 5-6. Метрото трябва да стане главният приоритет. Центърът да се освободи от трамваите и от тролеите. Както и от колите, паркирани пред Националната художествена галерия. Движението е най-острият проблем на София. Сериозно да се засили озеленяването и да се проектират всички паркове.

- А масовото строителство и презаселването на София?

- Сега вече всичко е частно. Който каквото иска, това си прави. Но трябва да се въведе някакъв порядък.

Трябва да има зони с

високо строителство

- примерно на “Цариградско шосе”, около Японския хотел в “Лозенец”. Около бул. “България” може да се оформи някаква група високи сгради, 3-4- етажни въобще не трябва да се строят в София. Да се махат старите сгради и да се правят новите от по 8-10 етажа.

- Какво ново сте проектирали напоследък?

- Ето този небостъргач за Пекин - висок е 1500 м, а с пилона - 1800. Диаметърът е 30 метра. Има 200 асансьора. Сградата побира цял град, могат да живеят около 200 000 души, колкото е примерно Стара Загора. Направих един небостъргач и за София, който ще бъде най-големият в Европа.

Идеята е китайци да го построят и използват, защото те искат да работят в Европа. Небостъргачът е изработен по супермодерна технология. Можете да го изградите и на Северния полюс, и в пустинята. За строителството се използва супербетон, марка 1500. За сравнение - сега обикновено използваме бетон 200 или 300. В горния край на сградата има завод за електричество.

- Къде предвиждате да е мястото на този небостъргач?

- Предвиждах да е на Четвърти километър, обаче Плевнелиев прави там “Технопарк”. Настроил е едни боклуци и развали територията. Затова сега го правя на края на “Цариградско шосе”.

- Имат ли имена двата небостъргача?

- Урбиа. Което значи градоустройство. В Китай е Урбиа 1, в България - Урбиа 2.

- Ами ако ги разлюлее силно земетресение?

- Няма никакъв проблем!

- С какво гарантирате сигурността им?

- Нали ви казах, използва се супербетон, марка 1500, който е по-здрав от метал.

- Под земята колко етажа има?

- Около 60 метра са.

- Договорено ли е вече с китайците строителството?

- Още мислят. В Китай има пълна децентрализация. Всеки строи и отговаря за всичко, което е в неговия регион. Големият небостъргач трябва се строи в Пекин.

- Нещо да искате да кажете, а аз да не се сещам да ви попитам?

- Не знам... Може би да разкажа за вторичния градски център, който Сергей Станишев като премиер ни възложи? Четирима души, другите трима бяха чужденци, направихме конкурса. Махнаха Станишев и всичко пропадна.

- Къде е трябвало да бъде този вторичен градски център?

- Срещу зала “Армеец”. Ето това е макетът на този център. Страхотен проект.

- Какво трябваше да има в него?

- Министерства. Всичките, които са пръснати из София, трябваше да ги съберем там. Вторичен център, защото ларгото е първичният. Можеше да стане чудесен център.

- Какви наследници имате?

- Имам син, който е скулптор и се казва Георги. Неговият син също се казва Георги, и внукът му се казва Георги. Георги IV. И двамата ми внуци са запалени по компютрите. Големият е шеф на фирма “Декарт”, вторият работи в същата фирма. Внучката учи в гимназия.

(Край)

лд” в Шанхай, Международен търговски център и “Джон Хенкок” в Чикаго.