Никак не ми е ясна идеята за метросексуалност. Тук-таме да е гладко става, но мъжки крака в лилав клин, окапан от лак за коса – простете на консервата в мен, но това не е мъж. На Асен му се наложило в една постановка да играе гол, а той решил вместо това да сложи прашки, защото така му изглеждало „още по-гадно”. Усещането за мъж край него е почти болезнено. В проклетите тръпчинки и дърпането на цигарата му се оглеждат всички мъже, които някога са изпотявали мозъка ти. Представям си, че с такъв като него жената остарява женствена. Или пък въобще не остарява. Ако косатата й побелее, то е само от моментите, когато той се качва на мотора си и я оставя да се тревожи. По женски.
След като обра сълзите ни в романтичната драма „Пъзел”, Асен влезе в мрачните води на язовир Искър, а после замина за южната граница и за една от най-тежките истории в новото кино – историята на филма „Съдилището”. В крайните квартали на България се случи и това интервю преди цели четири години.
Днес ви го припомняме, защото скоро предстои да видим режисьорския дебют на Блатечки - "Бензин", в който си партнира с Калин Врачански, Майкъл Медсън и Съли Ерна - вокала на бандата Godsmack.
Човек от раждането си ли носи мъжеството, Асене, или го тренира и възпитава?
Така се раждаме, да, а след това помага и възпитанието. Много зависи от родителите - те са тези, които отглеждат мъж.
Все те питат за жените, а аз искам да ми разкажеш за мъжете. За онези, които са ти повлияли най-силно.
На първо място е баща ми естествено, който е най-големият мъж, когото съм виждал. И двамата ми дядовци бяха страшни мъжкари. Вуйчовците ми, с които съм израснал и обичам като братя мои, също. Сред такива хора бях. Баща ми беше Мъж с главно М. Като изваден от книгите мъжкар. Такъв, който никога не плаче, никога не се отказва, никога не прекланя глава пред никого, готов е да се сбие за всякаква несправедливост, която срещне, и да защити по-слабите. Човек, на когото можеш да разчиташ, който дава спокойствие на хората около себе си.
И в същото време не е бил строг.
Не, строг не е бил. Винаги ми е давал страшна свобода, правел съм каквото си искам. Но имаше някои твърди условия – да не лъжа, да не крада, да си държа на думата.
В професията как възмъжа?
С бачкане. В професията всичко съм постигнал сам. Никога не съм имал абсолютно никакви връзки. Тръгнах сам и сам си извървях целия път. За да оцелееш в тази професия, трябва да превъзмогнеш много неща, да прескочиш много препятствия.
Кое беше трудното или то тепърва предстои?
Най-трудни бяха първите десет години. Защото когато аз завърших ВИТИЗ, не се снимаше никакво кино, в театъра нямаше никакви хора – имаше по 8-10 човека в салона, заплатите бяха 120-150 лв на месец. Винаги съм казвал, че в тази професия най-важното нещо е характерът. След това идват другите качества, необходими за да бъдеш актьор.
Може ли да се каже, че може да си позволиш вече лукса да откажеш на телевизията?
Може. И не само може да се каже, ами го правя. Последните няколко години отказвам масово неща, които не ми харесват. Преди това съм правил много компромиси.
Коментари (0)
Вашият коментар