След 27 години на сините барикади в Пловдив Спас Гърневски стигна до парламента

В София бившият кмет ще вижда по-често любимите си внуци

Цар на барикадите, син трубадур, борец срещу Альоша, поет с китара.

Това са част от определенията за Спас Гърневски. Бившият кмет на Пловдив вече стяга костюмите за 44-ия парламент и се зарича да води битки с червените.

“Това е най-дългият път в живота ми. Цели 27 г. го пътувам. От Пловдив до София. И столицата винаги оставаше пред мен далеч. Сега вече наближавам входа ѝ и дано “Църна маца” не ми мине път”, метафорично казва новият депутат.

Той попадна в листата на ГЕРБ от гражданската квота. Първоначално беше на 10-а позиция, която е абсолютно неизбираема. При окончателното подреждане на списъка решиха да го преместят още по-назад - на 11-о място. Точно то обаче му донесе късмет.

Чрез феномена 11/11

събра почти 4500

преференции

и автоматично се изстреля на втора позиция, измествайки финансистката Менда Стоянова. Тя остана трета, но също влиза в парламента.

“Спасе, вечерял си с Господа”, не се сдържа кандидат-депутатът от ГЕРБ Стефан Дедев в изборната нощ. Тогава Гърневски пристигна в щаба на ГЕРБ с бутилка уиски и кутия бонбони.

“Ние като малък партньор от клуб “Разум” ви черпим за тази победа. Тя е толкова важна, че всичко друго няма значение. Докато не се убедих, че ГЕРБ печели, не можех да си поема дъх”, каза той. Вдига наздравица едва когато телефонът му зазвъня и започнаха да му съобщават колко преференции има.

“Когато Господ реши, ти праща знак и с помощта на приятелите това желание на всевишния се сбъдва”, обяснява Гърневски. Не смята, че личният вот се дължи само на 11/11. Твърди, че поне 3600 гласа са дошли от негови почитатели.

Звънял на всеки в предизборната кампания. И е убеден, че с авторитета си е подпомогнал листата на ГЕРБ.

Факт е, че бившият кмет е едно от знаковите лица на прехода. Макар и противоречиво, неговото управление през 1995-1999 г. беше запомнящо се.

Громеше “червената

чума” по площади и

барикади с

пламенни речи

Губеше и печелеше всевъзможни битки. Гърневски е абсолютно разпознаваем както от средното, така и от по-възрастното поколение пловдивчани.

“Много активен човек, винаги се е борил за пловдивските интереси. Като депутат сто на сто ще продължи да бъде деен”, убеден е общинският съветник от ДСБ Божидар Здравков, който седи до Гърневски в Общинския съвет на Пловдив.

Смята, че неговата експертиза е в местното самоуправление. И в умението му да поддържа взаимоотношения с централната власт. Благодарение на тях като кмет успя да изгради в Пловдив големи обекти като пътния надлез “Родопи”, подпорната стена на река Марица, новия бул. “Марица - юг”.

Разбира се, това стана при правителството на СДС, което осигуряваше финансиране. Запознати разказват как Гърневски и тогавашният регионален министър Евгений Бакърджиев спорили люто пред Иван Костов. Накрая Командира се доверил на кмета.

Паметна остава и сесията на местния парламент през 1996 г., когато Гърневски внесе искане за бутане на паметника на Альоша.

“И до ден днешен съм убеден, че той няма място на най-високата точка на Пловдив. Причината да вземем тогава това решение беше заявката на Борис Елцин, че ще прави нов Съветски съюз, в който се отреждаше място и на България. При мълчанието на тогавашното правителство (на Жан Виденов - б.а.) реших, че Пловдив трябва да отговори на това предизвикателство.

Альоша беше спасен от гузната съвест на един местен тогавашен магистрат. Той се позова на спогодба между България и Русия за опазване на паметниците”, припомня Гърневски.

Казва, че и сега

Альоша му боде

очите, държейки

шмайзер в ръка

В отговор се появи идея на инициативен комитет за издигане на паметник на самия Гърневски в градинката до общината. Предлагаше се той да бъде увековечен като борец срещу комунизма, изправен в цял ръст, с вдигната нагоре ръка, сочеща към Европа, а с десния си крак да стъпва върху червена хидра. Тогава кметът прие това като провокация и я заклейми, както той си знае.

Пловдивчани още помнят грандиозното посрещане, което Гърневски устрои при първата визита у нас на Симеон Сакскобургготски. Годината е 1996-а. От балкона на хотел “Тримонциум” кметът заяви пред хилядното множество: “Ваше Величество, останете завинаги във вашата родина България, Пловдив ви дава подслон.” А съпругата му нарече царица Маргарита Българска.

С още по-голямо

почитание се

отнасяше и към

Иван Костов

Имаше години, в които той беше бог в очите на Гърневски. Пловдивчанинът го сравняваше със Стефан Стамболов. Съпругите им също бяха близки.

Елена Костова повери на Донка Гърневска да ръководи пловдивската организация на фондация “Бъдеще за България”.

След края на кметския мандат Костов даде на Гърневски златната акция на държавата в “Лукойл”. После го прати в борда на летище Пловдив.

Разривът между тях настъпи по-късно.

Динамична е политическата кариера на Гърневски. Започва като председател на Демократическата партия, когато тя бе част от СДС. Три мандата оглавяваше пловдивските седесари. Още толкова е начело на ДСБ.

Изключват го от

СДС, когато се

кандидатира

като независим

за кмет на Пловдив през 2003 г. Прави го в знак на протест срещу спуснатата от НИС кандидатура на д-р Иван Чомаков за втори мандат.

Тогава Гърневски изрича: “Някои хора превръщат СДС в търговско дружество и до няколко години то ще изчезне.”

“Тези мои думи се оказаха пророчески”, с тъга отбелязва той. И уточнява, че по сърце и душа си остава антикомунист и седесар.

“Политиката ми отне много, докара ми диабет и високо кръвно. 27 г. непрестанни битки в името на демокрацията и европейския път на България”, прави равносметка той.

Признава, че най-тежкият момент в живота му е, когато го изключили от СДС. Обвинили го, че работи за правителството на НДСВ. А точно при това управление преживял най-черния си период.

“Срещу мен започна разследване за закупуването на 45 нови автобуса, което продължи цели 5 г. Останах без работа, уволниха жена ми. Чудехме се как ще изкараме месеца. В същото време се разпространяваха легенди за нашето благополучие”, припомня той.

Със съпругата

си правят

туроператорска

фирма

и организират екскурзии до Македония, Гърция и Румъния. В ролята на гид бил самият Гърневски.

Пенсионира се преди два месеца във Висшето европейско училище по икономика и мениджмънт. В продължение на години там работеше с Жан Виденов, с когото поддържат колегиални отношения.

Сега се сбогува с колегите си от общинския съвет в Пловдив, където също воюваше с червените. И стяга куфарите за София. Там ще вижда по-често внуците си.

Ще има възможност да води своя наследник, който носи трите имена на дядо си - Спас Георгиев Гърневски, на “Герена”, за да гледат мачовете на любимия си отбор “Левски”.