Диана Саватева замени “24 часа” за парламента

Зареждат я фитнесът, планината и пътуванията с приятели

Някак като на шега Диана Саватева остави репортерския бележник, за да седне зад депутатската банка. Отговорният редактор на “Местен 24 часа” в Бургас е призната в гилдията като един от прецизните, задълбочени и отдадени на работата си журналисти в региона.

Диана е сред новите лица в 44-ото народно събрание - влезе като представител на гражданската квота в ГЕРБ.

Бургаската организация нареди листа, в която за Саватева бе отредено престижното второ място.

Решението е изненада за голяма част от колегите ѝ, които са свикнали да я виждат на всички важни събития.

В началото дори не

вярват, че тя ще

спре да пише,

макар и само за един депутатски мандат. Гилдията обаче признава, че номинирането на Саватева е оценка и за представителите на журналистиката в Бургас като цяло.

А самата тя гледа на предложението като признание за работата на целия екип на “24 часа” в Бургас, който е част от живота на Югоизточна България вече 20 години. Кураж ѝ дава и фактът, че работещият журналист е много близо до проблемите на хората, свикнал е да комуникира ежедневно и да говори разбираемо.

Диана е известна с работохолизма и със стремежа си да изпипва и най-малките детайли независимо от темата, по която пише. Влага цялата си енергия не просто да отрази събитието, а да погледне зад него, да го проследи от началото до края. Това е и една от причините да мине “от другата страна”, за да види защо понякога нещата не се случват. И да се опита да промени това.

“Не аз избрах журналистиката, всъщност тя ме избра”, казва Диана. В началото на 90-те работи в частна рекламна агенция, когато получава покана да се включи в екипа на нов бургаски седмичник. 

Не се колебае дълго, но има едно “сериозно” притеснение - дали ще може да подготвя по 2-3 публикации на седмица. Тогава и през ум не ѝ минава, че след време професията така ще забърза, че 3 публикации на ден ще са минимално количество свършена работа.

Разколът в църквата, сблъсъкът между руснаци и борци в Слънчев бряг и приватизационните процеси, които тръгват по крайбрежието, са първите сериозни теми, по които работи.

“Поне 3-4 г. не смеех да кажа: “Диана Саватева - журналист”, това ми звучеше като недостъпна титла”, признава тя. Само след е1 г. стаж получава възможност да сътрудничи в седмичника “168 часа”. Благодарна е на тогавашната си шефка Соня Георгиева, че не проявява ревност и я пуска да работи на две места. Не е изненада, че Соня и днес е сред приятелите ѝ. А в списъка има и имена от детските години.

По това време мечтата ѝ е да види името си като автор на популярната страница “Десет малки негърчета”, в която се появяват най-рейтинговите криминални случаи. Днес не помни колко са разказаните истории – там, а по-късно и в другите “часове”.

В края на 90-те идва предложението да стане част от бургаския екип на “24 часа Море”. Спомня си до детайли минутата, когато телефонът ѝ е звъннал. И това е дало нова посока в живота ѝ. Първият брой на регионалното издание се появява на 5 февруари 1998 г.

Саватева разделя времето си между организирането на екипа и работата като репортер.

Прекарва десетки

часове в

съдебните зали

Запазва тръпката да проследи един случай от огледа на местопроизшествието до присъдата на трета инстанция. Въпреки че не приема за себе си определението “криминален репортер”. 

“Интересува ме престъпното съзнание, а то се проявява не само в познатите криминални среди, може да се открие и в политическия живот”, казва пред приятели тя, без дори да предполага, че името ѝ ще попадне в предизборните новини.

Регионалното издание се ангажира и с обществени каузи. Инициативата “Достъпен град”, насочена към хората с увреждания, остава трайни следи в живота на града.

Само най-близките приятели на Диана знаят, че преди журналистиката има друга любов - поезията. След като завършва българска филология във Великотърновския университет и се връща в Бургас, тя търси поетичен клуб, за да покаже част от нещата, които е писала на последните страници в тетрадките за лекции. Този навик запазва и като журналист - между записките от пресконференции, срещи и съдебни процеси има запазени страници и за метафори.

Прекарва няколко години в един от популярните поетични клубове в Бургас, но

задачите стават

повече и поезията

минава на втори план Въпреки това подготвя ръкопис и го дава в издателска къща на приятели. Следващите стъпки са ангажиране на редактор, финансиране, но за това все не остава време.

До март 2008 г., когато едно пътуване до Ловеч се оказва повратно. То отново е свързано с криминален сюжет. Диана Саватева е призована като свидетел по дело заради нейна публикация, заведено от Мирослав Събев, осъден за двойното убийство край Равда през 1993 г. Естествено, не пропуска да направи интервю с осъдения на доживотен затвор.

“На пръв поглед няма общо между среща с доживотник и стихове? Но, докато пътувах обратно към Бургас, имах много време да мисля за превратностите в живота, за пропилените възможности, за необходимостта да споделиш с хората това, което е минало през сърцето. Още щом стъпих в Бургас, отидох при приятелите ми и казах: “Издаваме книгата.” Не ми повярваха, но когато заявих, че премиерата ще е на 27 юни, разбраха, че не се шегувам”, спомня си новата депутатка.

За два месеца тя преглежда ръкописите си и от около стотина стиха оставя 33. Поверява редакторската работа на бургаската поетеса Венда Райкова. На 27 юни зала “Компас” е препълнена за премиерата на книгата на Саватева “Памет за щастие” и изложбата на фоторепортера Елена Фотева, тематично обвързана със стиховете. Тук е целият екип на “Местен 24 часа”. 

“След издаването на “Памет за щастие” осъзнах, че това не е случайно, просто се оказа, че е узрял моментът да разпределя времето си между репортерското и художественото писане. След премиерата, през лятото на 2008-а, имах истински творчески бум, пишех всеки ден, но не бързах да публикувам, един текст трябва “да отлежи”, преди да стигне до читателя”, казва авторката.

Така минават още 4 г., докато се появи “Градът любовна карта”. Премиерата отново е с фотоизложба на Елена Фотева, а събитието е част от фестивала “Включи града”.

Междувременно Диана открива за себе си един интересен, но не толкова популярен жанр - фрагмента.

Във втората си книга

включва и кратки

истории,

които първо се появяват във фейсбук като “прозрения на деня”.

За да подкани избирателите да гласуват, Диана използва свой фрагмент като текст към снимка от морския бряг: “Покоят няма своя красота. Красив е само между две движения. Време е за движение!”

Неслучайно избира община Царево и странджанското с. Кости за финал на кампанията си. Това е мястото, където минава нейното детство. Затова проблемите на обезлюдена Странджа не са ѝ чужди.

“Най-голямата ми гордост е екипът, който създадохме в Бургас, и влиянието, което той си извоюва през годините. Тестът за това какво могат да свършат няколко човека, които освен колеги са и приятели, бе денонощната работа след атентата в Сарафово”, разказва Саватева.

“Презарежда” батериите във фитнеса и в планината. За нея 5-звездно преживяване е гледката от някой пирински връх. Благодарна е на приятелите си, които организират интересни пътувания из Европа, а ако те са съчетани с рокконцерт - емоцията е двойна.

Верните хора около нея се оказаха помощници и в кампанията – създадоха страница “Приятели подкрепят Диана Саватева”, която бързо натрупа последователи.

Диана харесва изобразителното изкуство и може да прекара цял ден в някоя известна галерия. Затова приема присърце един от регионалните приоритети на ГЕРБ в Бургас - създаването на филиал на Художествената академия до бургаската Морска гара.

Понякога извънредните събития я преследват и в чужбина. Никога няма да забрави пътуването си до Брюксел през март 2016-а , когато придружава група от инициативата “Читател на годината”. Очертава се приятно интелектуално преживяване, но всъщност попада в епицентъра на разтърсващо събитие - атентатите в белгийската столица.

“Часове наред се чуваше само вой на сирени. Новината за втория удар - в метрото, ни завари на път за Европарламента. Когато стигнах до опънатите сигнални ленти, просто набрах редакционния телефон на “24 часа” и започнах да диктувам”, спомня си журналистката.