Европа го избра за туристически маршрут по проекта "Архитектура на тоталитарните режими"
От април 2014 г. Димитровград е признат за културен маршрут на Съвета на Европа по проекта "Архитектура на тоталитарните режими на ХХ век в европейската градска памет". За значението на този факт най-добре говори едно сравнение - първият европейски културен маршрут е обявен през 1987 г. и това са "Пътеките към Сантяго де Компостела" - най-прочутият път на поклонниците в Испания. 
Създаден точно преди 70 години с политическо решение и с обединението на 3 села - Раковски, Марийно и Черноконeово, градът практически възниква върху "гола поляна". Затова тук няма стара архитектура - за най-стара обществена постройка се смята запазената и досега водонапорна кула от 1873 г. на някогашната гара в Раковски, благодарение на която парните локомотиви от железницата на барон Хирш са се зареждали с вода. Димитровград е строен изцяло в годините на социализма и това е дало отпечатък върху неговата специфична архитектура, което го прави любопитен за днешните туристи обект. Много от сградите са вдигнати след проведени конкурси, но архитектите са нямали много време, за да подготвят проектите си, затова са копирали от Европа и това обяснява защо например колонадите в Димитровград приличат на съграденото в Болоня, Прага или Берн.
Една пешеходна разходка на север, където е парк "Марица", по пешеходната зона на бул. "България" със старите чинари до парк "Пеньо Пенев" на юг, създава истински смесено чувство - човек едновременно е в миналото, и в днешния ден. Старите жилищни блокове със строги фасади контрастират с нови весели детски кътове наоколо, а първото впечатление на всеки гост е за един зелен и много чист град, гордеят се местните.
Не е случайно - още при проектирането на парк "Пеньо Пенев" ландшафтните инженери предвидили за него 92 различни дървесни вида. А парк "Марица" оставили с повече алеи за спортна дейност.
Философията на местната власт изкуството да излиза на улицата сред хората се осъществява с пълна сила. На входа на парк "Марица" са подредени предмети-гиганти, изработени в мащаби, които да смайват и предизвикват интереса на туристите, едновременно с това да бъдат и вид провокация към тях. Човек остава с впечатлението, че е попаднал на Острова на великаните от "Пътешествията на Гъливер". Огромна маса със стол, нощна лампа и скамейка създават впечатлението, че високата 14 етажа сграда на общината зад тях някак се губи в пространството. Предметите-великани са дело на местния бизнесмен Митко Тодоров.
Димитровград се радва и на истинска художествена галерия на открито - по времето на социализма върху част от стените на жилищните блокове били изрисувани огромни пана. В по-ново време тяхната поддръжка създала истински прецидент - собствениците на апартаментите в блоковете нямали никакви ангажименти към паната, които се оказали... ничии. До момента, в който общината поставила под своя закрила тези произведения на изкуството и ги реставрирала. Дори и сега, при санирането на част от сградите, те са запазили своя първоначален блясък.
Конкуренция, и то успешна, на тази галерия на открито прави съседното село Крепост, за което казват, че се радва на най-много произведения на изкуството на глава от населението. Работата е там, че родените тук художници - братята Панчо и Христо Паневи, преди двайсетина години решили да изрисуват фасадите на всички обществени сгради в него - училището, кметството, пощата, здравнана слубжа... Всичко това те напранили с безвъзмезден труд, а Крепост днес се гордее с 47 различни пана. Казват, че с тях селото щяло да кандидатства за Книгата на рекордите "Гинес". Освен това то било единственото село в страната, което има свой герб, създаден по всички закони на хералдиката.
Преди да се върне в града, туристът задължително минава и край село Каснаково, където се намира тракийско светилище на нимфите и Афродита, за което се смята, че е от втори век. За него казват, че това е единственият добре запазен нимфеум в България.
Според митологията нимфите са същества от женски пол, покровителки на природата. Те били изключително красиви и хората се отнасяли със страхопочитание към тях. След нимфите в българския фолклор се появили самодивите... Тук някога имало странноприемница и амфитеатър, но до днес са запазени само трите извора, чийто бликаща от скалите вода лекувала безплодие и очни болести. Край тях излизали нощем нимфите.
Сведенията говорят, че през втори век това място било дарено от римски император на тракиеца Тит Флавий заради 30-годишната му вярна служба на Рим. Тъкмо с този мъж е свързана и една от най-красивите легенди, разказвана по този край. Тя гласи, че в деня на откриването на светилището нимфа с неземна красота опитала да съблазни Тит Флавий, като му обещала да го дари с неземни радости и безсмъртието на бог. Но той останал верен на жена си Клавдия Монтана, която търпеливо го чакала 30 години да се завърне от военната си служба. Като чула за отказа му, нимфата се вкаменила от изненада. След това дълги векове каменната красавица останала там, за да пази храма и прославя любовта. Затова и местните вярват, че капчиците вода от извода носят любов и плодовитост.
След пътуването в историята човек може да попътува и в Космоса благодарение на Народната астраномическа обсерватория и планетариум "Джордано Бруно", които се намират в друг димитровградски парк - парк "Никола Вапцаров". Любопитното е, че това е първата в страната подобна обсерватория - открита е през 1962 година. В Звездната зала на планетариума може да бъде демонстрирано изкуствено звездно небе с около 5000 звезди и да се проследи движението на небесните обекти. Нейният капацитет е 45 седящи места, а лекциите се провеждат три пъти дневно в работно време. Днес техниката в планетариума е вносна, но първият апарат, с който той е работил, е конструиран и изработен в Димитровград. Той се съхранява и досега в обсерваторията. Тази година обсерваторията в Димитровград ще отбележи 55 години от своето създаване, което е чудесна възможност да посетите множеството разнообразни инициативи, планирани за отбелязване на годишнината му.
На връщане към центъра туристът може да поседна на една пейка и със... самия Пеньо Пенев. В мемориалната си композиция "Кръстопът" скулпторът Петър Панчев е изобразил замисления поет, седнал на пейка. Възрастни димитровградчани си спомнят, че тъкмо по този начин Пеньо е седял на пейка в градинката срещу музея. Сега композицията е до входа на неговия дом-музей. Открита е през 2009 г. по повод 50-годишнината от трагичната смърт на автора на "Дни на проверка". Интересно е отношението на хората към този паметник. Едни, разбира се, присядат на пейката, за да се снимат с поета. Но други често оставят цветя, палят цигара или оставят мартеничка като на жив човек.
Наблизо е и паметникът на актьора Апостол Карамитев - единственият паметник на обичания и незабравим "Любимец 13" в цяла България, чието име носи местният театър.
Обзавеждат апартамент с телевизор "Опера" за 70-годишнината
Градът край Марица строен от 50 хиляди бригадири от 963 населени места 
Община Димитровград ще възстанови свой апартамент във вида, както е бил през 50-те години на миналия век, когато се е строял усилено градът. В него гостите ще могат да видят телевизор "Опера" и ще отмарят на легло персон и половина с пружина и изрисувани табли отстрани. Стените ще бъдат варосани и минати с валяк, каквато е била технологията тогава, обзавеждането ще допълнят гардероб, бюфет и печка на дърва и въглища. За музиката ще се грижи стар радиограмофон с подходящи плочи в стил "50-те години".
Това е само една от идеите, с които община Димитровград ще изненада своите гости за 70-годишнината на града. Под знака на това събитие минава цялата година, но кулминацията на празниците ще бъде на 2 септември - на тази дата през 1947 г. е издаден указът за създаването на Димитровград с обединението на селата Марийно, Раковски и Черноконьово. Градът, който е построен от 50 хиляди бригадири, дошли тук от 963 различни населени места от цяла България. Първите пристигнали на 10 април, за да подготвят лагера и бараките за строителите. На 22 юни очаквали 2 хиляди човека, на гарата в Раковски се изсипали 4 хиляди! Много от тях после създали семейства и останали тук завинаги...
Градът е наречен на името на тогавашния министър-председател Георги Димитров по предложение на самите бригадири. Дори в началото идеята била селището да се казва "Град Димитров". В наше време периодично избухва спорът дали това име трябва да остане, но винаги надделява позицията, че градът никога не е имал друго име, за да бъде то променяно.
"Имаме всичко необходимо за апартамента, но решихме да провокираме нашите съграждани да дарят свои вещи за него", разказва пред "24 часа" директорът на местния музей Елена Георгиева. В същия блок, но на петия етаж, живеела възрастна жена, която вече е показала как е изглеждало всичко 4 етажа надолу през петдесетте. Вероятно няма да бъде пренебрегната нито една подробност, дори като тази, че по онова време тоалетните били с клекала, а не с удобни тоалетни чинии за сядане.
По предложение на кмета Иво Димов по случай годишнината ще бъде възстановена и скулптурната композиция "Бригадир и бригадирка", която навремето красяла входа на парк "Пеньо Пенев", но я откраднали в началото на прехода заради бронза.
"В музея ще организираме серия открити уроци за миналото на града и на нашия край като цяло", разкрива още Елена Георгиева. Учениците особено се впечатлявали, когато разглеждали залата, посветена на бригадирското движение, защото откривали в нея предмети, познати им от гостуванията при баба и дядо. И неизменно питали невярващо: "Ама наистина ли тогава младите са работили, без да получават пари?".
Да се организира изложба на открито с ликовете и кратки данни за всичките 48 досегашни почетни граждани на Димитровград е друга инициатива за празника. Статистиката показва, че първият в този списък е някогашният бригадирски командир Пенчо Кубадински, а последна - щедрата дарителка Дафина Пфиртер. Сред почетните граждани на Димитровград е и роденият тук Вежди Рашидов, който ще подреди своя изложба за годишнината на града.
Местната администрация готви още една приятна изненада за димитровградчани и техните гости - през лятото с училищните автобуси на общината, които през този сезон нямат работа, ще бъдат организирани безплатни еднодневни екскурзии за желаещите до забележителности в града и общината. Минали години така били организирани пътувания на деца с влак до близки гари като Първомай и това особено впечатлило малчуганите. Още повече, че за мнозина от тях това дори било първо качване на влак.
"Сега например човек ще може със семейството си за един ден да посети галерията на открито в село Крепост и светилището на нимфите край Каснаково, или защитената влажна зона до Злато поле, прочута със своите водни лилии. Интересни са и старите черкви, пръснати из всички наши села. Ще има време да разгледа историческия ни музей или дома на Пеньо Пенев, където е запазен автентичния вид на стаята му", казва Кремена Борисова от пресцентъра на общината.
Това е идеална възможност за допълнителна разходка на всеки един, който посещава знаменития димитровградски пазар, но интересите му надхвърлят търговията и алъш-вериша, подсказва вестник "24 часа". А иначе пазарът сам по себе си си остава истинска атракция със своите над 3000 търговски маси. Тържището възниква от самосебе си още през времето на социализма, на общината само остана да го доразвива. Навремето се шегуваха, че дори президентът на САЩ Роналд Рейгън купувал от този пазар резервни части за американските совалки, защото на него предлагали всичко. "Е, чак пък всичко", усъмнил се един песимист. И попитал продавача до себе си дали има пиле мляко. "Прясно или кисело?", пожелал да уточни търговецът.
За тържествата около 70-годишнината на града ще бъде подготвена отделна програма. Преди тях ще бъде извършен и цялостен ремонт на спортната зала в града - нещо, което не се е случвало, откакто тя била построена преди 40 години, съобщиха още от администрацията на общината. Нов вид ще придобият и 6 училищни двора.
Най-скъпите гости през септември, разбира се, ще бъдат все още живите първи строители на Димитровград-бригадири. "Това са хора вече по на 85-90 години. Но ние ги знаем кои са и непременно ще ги поканим", допълва директорът на музея Елена Георгиева.
КАЛЕНДАР НА АТРАКЦИИТЕ
АПРИЛ
Димитровград, 8 април
"Изгревът е един за всички" - празник, посветен на Международния ден на ромите
Регионален празник "От Лазаровден до Цветница" - празник, посветен на цветята, любовта и плодородието"
Село Длъгнево, 9 април
Трети регионален празник "Пролет в село Длъгнево"
Димитровград
Общински празник "Цветница"
Димитровград, 17 април
Маратон на четенето с доброволците на "Подари усмивка"
Димитровград, 30 април
Отбелязване на Международния ден на джаза
МАЙ
Димитровград, 2 май
XII Регионален празник "Що ми е мило и драго, че се е пролет пукнала"
Село Брод, 5 май
Регионален празник "Гергьовден, цветен и зелен, като Великден благословен"
Село Горски извор, село Бодрово, 6 май
Регионален фолклорен събор "Заедно на Гергьовден"
Димитровград, 7 май
Дни на поезията "Пеньо Пенев". 87 години от рождението на поета Пеньо Пенев
Село Крепост, 20-21 май
Национален фолклорен събор "Читалището - храм на българския дух" и Празник на черешата
Село Злато поле, 24 май
Регионален празник "Да запазим идентичността на българина и природата за утрешния ден"
Град Меричлери, 25 май
IХ Регионален празник на минералната вода "Пръски от извора"
Село Голямо Асеново, 28 май
XII Събор на земята и плодородието
ЮНИ
Димитровград, 1 юни
Празнична програма за Деня на детето
Село Радиево, 1 юни
Регионален детски празник "Децата пеят и танцуват"
Димитровград, 3-4 юни
XVII Национален фестивал на детската забавна песен на фолклорна основа "Златен извор"
Димитровград, 6-11 юни
"С танците на дедите ни" - шести международен фолклорен танцов детски фестивал
Димитровград 7-10 юни
Малък панаир на занаятите с международно участие
Село Райново, 10 юни
Фестивал за алтернативно кино "Защитени светове" с международно участие
Село Крум, 13 юни
Световен ден на плетенето и Трети празник на старата градска песен
Село Странско, 17 юни
Национален фолклорен празник "Тракийски жътварски събор"
Димитровград, 17 юни
Национален детски и младежки фолклорен фестивал "Да се хванем за ръце, да пеем и танцуваме от сърце"
Село Долно Белево, 24 юни
Х Регионален празник "Да съхраним българския дух на нашите деди"
Село Районово, юни
Национален воден поход по река Марица
Димитровград, юни
II Национална научна конференция "Светът на българина през ХХ век"
ЮЛИ
Село Райново, 8 юли
Регионален готварски събор "Райново '2017"
Село Ябълково, 15 юли
Регионален празник "Ден на славянското единство"
Димитровград, 22 юли
Тракийски народен събор "Угар"
Димитровград, юли
Изложба "Маските на Венеция" - от Италианския културен институт в София
АВГУСТ
Димитровград, август
70 години от началото на бригадирското движение в България - среща с бригадири-ветерани
Село Добрич, Манастир "Пресвета Богородица", 12.13 август
Шести национален фолклорен събор "По стъпките на Пресвета Богородица"
Село Крум, 19 август
Фолклорен празник на плодородието
СЕПТЕМВРИ
Село Каснаково, местността "Изворът на нимфите и Афродита", 1 септември
"Извор на живот" - пресъздаване на традиции и вярвания
Димитровград, 2 септември
Празник на Димитровград. Отбелязване на 70-годишнината от създаването на града - по отделна програма
Село Брод, 5 септември
Регионален празник "Гласовете ви чуваме", посветен на Съединението на България и борбата за обединение на българските земи, в памет на Пано Ангелов
Село Голямо Асеново, 8 септември
Първи регионален фестивал на сватбените песни, танци, хора и ритуали "Каним на сватба!"
Димитровград, 14-17 септември
Шести панаир на занаятите
Димитровград, 16 септември
"На панаир с песни и хора" - концерт на певчески групи от страната и празник на хорото
Град Меричлери, 22 септември
Регионален събор "Ден на Независимостта" Годишнина от обявяване на Меричлери за град
ОКТОМВРИ
Димитровград, октомври
ХХIX Есенни музикални дни - по отделна програма
IX Младежки JAZZ фестивал - по отделна програма
Село Длъгнево, 8 октомври
XI регионален празник "С Паисий през вековете - да съхраним християнството, българската история, традиции и обичаи"
Село Добрич, 14 октомври
III Национален фолклорен фестивал "С вяра в доброто и надежда в бъдещето"
Димитровград, 17 октомври
Церемония по официалното връчване на Националните награди "Любимец 13", трето издание
Село Воден, 19 октомври
XI фолклорен празник "Св. Иван Рилски Чудотворец - да съхраним и продължим православието, българските културни ценности и обичаи"
Димитровград, 26 октомври
Св. Димитър /Димитровден/ - покровител на Димитровград
Село Скобелево, 29-30 октомври
Октомврийски Яворови дни
НОЕМВРИ
Димитровград, ноември
ХII издание на Национален танцов фестивал "България танцува"
Димитровград, 24 ноември
"С групи за народни хора "Тракия" да се хванем на хорце, на нуждаещите се да помогнем от сърце" - благотворителен танцов фолклорен фестивал
Село Крепост, 25 ноември
90-годишнина от основаването на Народно читалище "Селска пробуда - 1927"
Село Бряст, 29 ноември
90 години Народно читалище "Пробуда - 1927"
ДЕКЕМВРИ
Димитровград, декември
Фестивал на Коледната обредност и коледарските групи. Кулинарен конкурс "Коледна трапеза - 2017"
МУЗЕИ И ГАЛЕРИИ
Исторически музей
Работно време
Вторник - събота
9,30 - 18 часа
Неделя и понеделник - почива
Цена за възрастни - 2 лева
Цена за пенсионери, студенти и ученици - 1 лев
Беседа - 3 лева
/С един билет се посещават Историческия музей, Музея "Пеньо Пенев" и Художествената галерия/
Музей "Пеньо Пенев"
Работно време
Вторник - събота
9,30 - 18 часа
Неделя и понеделник - почива
Художествена галерия "Петко Чурчулиев"
Работно време
Вторник - събота
9,30 - 18 часа
Неделя и понеделник - почива
Светилище "Изворът на нимфите и Афродита" в село Каснаково
Всеки ден
9-17 часа
Посещенията са безплатни
Народна астрономическа обсерватория и планетариум "Джордано Бруно"
Работно време
Понеделник - петък
9-17 часа
Събота
10-16 часа
Неделя - почивен ден до края на юни. От 1 юли до 15 септември работи с работното време от събота.
Лекциите в звездната зала на планетариума са с начален час: 11, 13 и 15 часа
Цена на билета
Възрастни - 3 лева
Ученици и пенсионери - 1 лев
Градът даде на България президент, шампиони и творци
Макар да съществува едва от 70 години, Димитровград даде на България хора, с които би се гордяла всяка една нация. Ако спазваме протокола, първо трябва да припомним, че тъкмо в този град на 18 юни 1963 г. е роден държавният глава на страната - президентът Румен Радев. В Димитровград са минали и първите му 7 години, най-важните в живота на човека. Случайно съвпадение е, че 18 юни е рождената дата и на патрона на града Георги Димитров. 
Димитровград е роден и за доскорошния министър на културата и известен творец Вежди Рашидов. Освен него, почетни граждани на този град са и други художници като братята Панчо и Христо Паневи, които превърнаха безвъзмездно родното си село Крепост в община Димитровград в галерия на открито. В последните двайсетина години те изрисуваха обществените сгради в селото си с пана - 25 ярки произведения на изкуството, с които Крепост се кани да влезе в Книгата на рекордите "Гинес".
Градът край Марица неизменно се свърза с творчеството и нелеката съдба на поета Пеньо Пенев и на актьора Апостол Карамитев. Макар и двамата да не са родени формално тук, и двамата днес имат своите паметници в този град - достойно признание за тяхното дело и творчество. Други хора на изкуството, в чийто паспорти пише "роден в Димитровград" са певицата Ваня Костова, писателят Николай Христозов и поетът Атанас Капралов. Оперната прима Людмила Чешмеджиева също е оттук, но когато тя се е родила, все още градът не е бил създаден. Нейното родно място Марийно е едно от трите села, които се обединяват, за да го има Димитровград. И попфолк фурията Гергана е димитровградчанка - тя ни напомня, че градът е Мека на попфолка в България благодарение на фирмата на Митко Димитров - Пайнера, също местен човек.
Банковият експерт Емил Хърсев и историкът Васил Гюзелев също са земляци на президента Румен Радев.
Димитровград има принос и към спортната слава на България. Тук е роден олимпийският ни шампион в тройния скок от игрите в Сеул през 1988 г. Христо Марков. Футболистите Дончо Донев, играл последователно и за ЦСКА, и за "Левски", железният защитник на "сините" и днешен треньор Емил Топузаков, както и нападателят Митко Трендафилов, също са от Димитровград.
В Димитровград обичат солен деликатес
Продуктът е само за търпеливи, защото зрее от Коледа до гроздобер 
За разлика от други градове с дълга история, на димитровградчани е по-трудно да определят от раз едно ястие или хранителен продукт, най-характерни за техния град. Насочват се към кулинарното наследство на селата, от които е създаден преди 70 години градът им. Затова и деликатеса, за който разказваме тук, няма да откриете в никой ресторант. Ще е късмет, ако някой от село се навие да отдели от собственото си производство, за да почерпи гости или да продаде кило-две на любопитните.
Пуската, както по този край наричат пикочния мехур на прасето, е деликатес в селата от западния край на община Димитровград. Прилича на бабек, но на практика има по-различен вкус. И е далеч по-солен. Димитровградчани дори предполагат, че това е най-соленият деликатес на света, защото при приготвянето му напук на всички съвети за здравословно хранене се слагат по 40 грама сол на килограм месо, докато заводските технологии за суджуците допускат най-много 25 грама. Това се прави, за да издържи продуктът дълго, тъй като в него не се влагат консерванти, обясняват местните.
Дълго-то е от Коледа, когато се колят прасетата, та чак до жътва или още по-добре - до гроздобер, когато е най-доброто време мезето да се разреже. Най-доброто, защото гроздето убива соления вкус. Познавачите твърдят, че пуската се хапва с твърд алкохол.
Както показва името, деликатесът предствлява свински пикочен мехур, натъпкан със свинско месо, нарязано на големи късове - до 5 сантиметра и в това била разликата с популярните на други места "старци" и "дядовци". Съотношението между червеното и шареното месо вътре трябва да бъде 70 на 30. Майстори-кулинари обясняват, че най-тънката част при приготвянето на пуската е месото в нея да се натъпче и пресира вътре така, че там да не остане и мехурче въздух. После отворът се зашива и "балонът" се оставя да съхне на проветриво и хладно място. Това може да продължи и 3 месеца, след това продуктът продължава да зрее в пълно с пепел сандъче, където и се запазва най-добре, докато му дойде времето за трапезата.
Коментари (0)
Вашият коментар