Премиера в Театъра на Армията: Диана Добрева изследва любовта в “Саломе”

Режисьорката превръща текста на Оскар Уайлд в магическо зрелище

Диана Добрева превръща монотонната и натежала от иносказания история за юдейската принцеса Саломе от текста на Оскар Уайлд във фантастично красиво и смислово зрелище, за което няма да ме е срам да употребя формулата “магическо”. (Много години пиесата е забранена за поставяне от пуританите - б. р.).

На сцената на театър “Българска армия” режисьорката доказва, че гледа света в цветове и жестове. Още преди началото на срещата на зрителя с Ирод и неговото угощение, както е по пиесата, пред публиката се прокрадва фигура, облечена като персонаж от комедия дел арте. Той е сериозно-смешен клоун предсказател, който на всичко отгоре е транссексуален. Двойният му пол приляга на перверзната ситуация на представлението - юдейският цар Ирод (Милен Миланов) се е оженил за бившата съпруга на брат си (Анастасия Ингилизова), а е влюбен с драматично усещане на табутата в доведената дъщеря Саломе (в ролята е режисьорката Диана Добрева).

Сцената е заета от огромен кръг, който се превръща в трапеза за пируващите гости, но и в тъмницата на Йоан (Александър Евгениев, студент от НАТФИЗ), увиснал в огромна торба над центъра.

Докато се

възхищаваме

на безкрайната

изобретателност

на Диана

в поредното действие, предметите и цветовете се променят в следващото със същата силна доза театралност.

В един момент гостите започват да говорят на своите езици и от трапезата се чува реч на иврит, английски, френски, немски, руски, италиански... Спектакълът очевидно е готов за фестивалите (сценография и костюми на Нина Пашова). Това непочтително отношение към застиналия в култ текст на Уайлд страхотно ми импонира. Диана Добрева изоставя дори

централния за

повечето

интерпретации

по света танц

на Саломе,

спечелила клетвата на Ирод да ѝ поднесе главата на Йоан на сребърен поднос.

Режисурата не се интересува от мотива на прелъставянето и само маркира танца. Той всъщност вече е изпълнен в началото на представлението, когато голата до кръста Саломе танцува между стражите и слугите.

Диана Добрева поема кръста на голотата, за да завърши аурата на Саломе. Това, което я интересува в пиесата на Уайлд, са граничните метаморфози на любовта. Дъщерята на Иродиада е смъртно уязвена след отхвърлянето ѝ от Йоан и е готова на патологично сливане с мъртвата глава, жест на женско надмощие над мъжа, нейна представа за победа в любовта. И понеже любовта не е бойно поле и не се прекланя пред победи и поражения,

Саломе ще

последва

участта

эна Йоан

след късата изненадваща заповед на Ирод: “Убийте я”. На Ирод - Миланов, който през цялото време дотогава не откъсва очи от танцьорката и пренебрегва жена си.

Театърът побеждава сърцето. Онзи клоун от началото на представлението ще се справи със смъртта на Йоан и Саломе в допълнение към стилизираното зрелище на сцената, натежало от мистика, предчувствия, съдбовност. Но всичко това е играчка в ръцете и въображението на Диана Добрева.