В последните години Красимир Каракачанов видимо израсна като политик. За разлика от много свои колеги, които търпят възходи и падения, лидерът на ВМРО не търсеше победи с нокаут на ринга, а упорито и последователно трупаше точки, след които реферът обикновено му вдигаше ръката за победа.
От година той е стълбът на коалицията “Обединени патриоти”. Успя да укроти наглед непримиримите врагове Валери Симеонов и Волен Сидеров - лидери на другите две партии във формацията. И
никой не вярваше,
че патриотите няма
да се цепнат
Сам Симеонов призна в нощта сред първия тур на президентските избори, че е бил готов да си тръгне при по-слаб резултат. Тогава двойката Каракачанов-Нотев събра колосалните 570 000 гласа, които по-късно изведоха войводата на трайно високи позиции в рейтинговите класации. Популярността му нарасна дотолкова, че вървеше плътно до президента Румен Радев и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Тя не падна и след сравнително по-слабия резултат на формацията на парламентарните избори. Въпреки това тежестта на патриотите видимо нарасна, защото за първи път от 27 г. те, а не ДПС са трета политическа сила.
В първите дни след вота Каракачанов поизчезна от хоризонта. Вместо него в светлината на прожекторите изскочи колегата му Симеонов, който почна с условия - първото бе или сваляме изборните секции в Турция от 35 на 6, или отиваме на преговори за нов кабинет с БСП. После Симеонов отрече да е плашил с БСП, но усещането за нова нестабилност остана.
Каракачанов запази мълчание и когато колегата му отхвърли категорично идеята на ГЕРБ за чист мажоритарен вот. Има време и за едното, и за другото, каза войводата и успокои топката с репликата: “Ще преговаряме с ГЕРБ не с компромиси, а с аргументи”. Хем дипломатичен, хем настоятелен. Той внасяше спокойствие и след няколкото изненадващи декларации на Валери Симеонов, с които се разграничаваше от негови публични изяви.
След всяко проскръцване на отношенията още на другия ден двамата лидери се появяваха публично едва ли не ръка за ръка. Случва се и в най-добрите семейства, бе техният коментар. За посветените бе пределно ясно, че укротителят е именно Каракачанов, въпреки че 10 г. по-големият Симеонов все държи да му вика батко.
Така ще го запомнят хората - не напада и не търси врагове. Въпреки че, когато се налага, умее да тропне по масата. Но го прави така, че
да не дразни
опонента, а да
го накара да
му повярва
По-високият резултат на президентския вот в сравенние с парламентарния някои обясняват именно с личността на Каракачанов. Есента цялата енергия на патриотите бе съсредоточена върху неговата фигура като кандидат за президент. Докато при подготовката на парламентарния вот тримата лидери - Каракачанов, Симеонов и Сидеров, се разпиляха. Всеки действаше по свой план, гледаше си избирателния район. Така хората ги възприемаха не като едно цяло, а като отделни части на цялото.
Каракачанов печели привърженици и защото
не дели българите на
русофили и русофоби,
на комунисти и
антикомунисти,
въпреки че дядо му по майчина линия е убит в първите дни след преврата на 9 септември 1944 г. Когато идва присъдата му от т.нар. Народен съд, той вече е бил мъртъв.
Лидерът на ВМРО никога не е криел, че като студент е работил няколко месеца за бившата Държавна сигурност. И не си е посипвал главата с пепел за това, че е писал експертни доклади за политическата ситуация в Македония, насочени изключително срещу дейността на чужди разузнавачи против националните ни интереси. Явно е бил убедителен, защото нападките на тази тема не се отразиха на рейтинга му в обществото.
Иначе заплахите срещу Каракачанов идват по-скоро от скопското ВМРО, откъдето все го плашат, че ще го трепят, но така и не смеят да му посегнат.
Другата седмица Каракачанов ще влезе в четвъртия за него парламент. Той е бил депутат в 38-ото, 40-ото и 43-ото народно събрание от три политически сили. В първото влиза от коалиция ОДС, във второто - от коалиция БНС заедно с формациите на Анастасия Мозер и Стефан Софиянски. Преди 2 г. пък - от коалиция “Патриотичен фронт”.
Във визитката му пише още, че е доктор по право на Югозападния университет “Неофит Рилски” с дисертация на тема “Външнополитическата дейност на ВМРО (1893-1918 г.)”
Писна ми да ме поучават пишман демократи, чиито родове са пълни с активни борци против фашизма и капитализма (АБПФК), а те днес са сред видните български капиталисти, възкликна неотдавна политикът. Докато в неговия род както по майчина, така и по бащина линия няма нито един член на БКП.
Съпругата му Росица е юрист, но също като него обича историята. Когато стане дума за събития и имена обаче, тя отстъпва на професионалния историк. Запознали се като студенти, след като приятелки споделили, че в курса им има един, който много приличал на Робърт Редфорд. Е, българският Редфорд сега е доста наедрял, но семейството му е здраво. Крепи го и Деница, която отрано тръгва с баща си по митинги и шествия на ВМРО. Наскоро щерката се сгоди и нищо чудно войводата да пробва любимия си револвер на голяма българска сватба.
Преди седмица Каракачанов навърши 53. И книгите са най-честият подарък за рождения му ден. Библиотеката му вкъщи - на 12-ия етаж в крайния квартал “Овча купел”, е пълна с исторически четива - главно по македонския въпрос.
Войводата има особен афинитет към военната история на България. Може с часове да разказва например как части от знаменитата Седма Рилска дивизия все пак са влезли в Солун по време на Балканската война 1912 г. И дори наскоро закачи в кабинета си копие от рядка картина на тази тема. До командира, който води колоната през града, язди престолонаследникът Борис Търновски, а до него Тодор Александров - виден деец на ВМРО.
Тези, които са близо до Каракачанов знаят, че
не се блазни от скъпи
коли и маркови дрехи
Пред екзотичните дестинации за пътувания предпочита сбирката с войводи в Балкана или Пирин. Докато бе зам.-председател на Народното събрание отказа охрана и служебен мерцедес и караше обикновена “Дачия”, собственост на ВМРО. Така и не се обзаведе със скъп смартфон, предпочита стария си и очукан GSM.
Все отказва цигарите и все не успява. Докарал ги е до 2 кутии на ден, можеше и 3 да станат, ако не бяха дългите заседания на парламента или на групата на ВМРО.
Пее хубаво, и то главно македонски песни. На 50-годишния си рожден ден не спря да пее, облечен в уникална народна носия от Охридско. Не беше по сценарий, а подарък от ансамбъл “Гоце Делчев”, като гостите настояха веднага да пробва.
Обича хубавото червено вино, но е умерен пияч. Не е като онзи Герги от песента, дето “на вино вади ножове, а на ракия - пищове”.
.
Коментари (0)
Вашият коментар