Уникатът Иван Газдов, който създаде стила графикатура

Пръст в тая работа имат и великите Илф и Петров

Иван Газдов е завършил Художествената академия, специалност “Плакат”, при проф. Александър Поплилов.

Професор по плакат и ректор на ХА от 1999 до 2003 г.

Член е на Европейската академия на науките и изкуствата - Австрия, почетен член на Art Direktors club - София. Почетен гражданин на Ямбол.

Носител на “Златен век” на Министерството на културата. Има над 50 самостоятелни изложби и издадени 15 албума и книги.

Художникът Иван Едуард Газдов, роден в Ямбол на 2 ноември 1945 г., е уникат. Ако не вярвате на мен, няма как да не повярвате на японските майстори Фукуда и Нагай, на Радой Ралин и Борис Димовски, Елена и Кръстю Лафазанови, Ясен Антов, Георги Лозанов, класическия екзактен учен Любомир Гуринов, ерудита Петър Змийчаров и много други.

А като какво е това графикатура, ще запита читателят подобно на героите на Радичков, които питаха автора като какво е това верблюд и

като какво е

това суматоха

Ще стигнем до всички възможни отговори на въпроса, но нека преди това видим как количествените натрупвания доведоха до качествени изменение у г-н Газдов и стана възможно да се появи на бял свят графикатурата.

От съвсем малък той рисува с голямо влечение нещо като рисунки, нещо като карикатури, нещо като кампозиция с перо... Моля да не стигаме до Сароян и неговото “...нещо като нищо на света”!

Току-що научил се да пише малкият Иван много внимателно и с прехапан от вълнение език изписва името си на големи есенни листа и ги носи на дядо си доктора, следвал във Франция. “Какво е това - питал старият доктор и може би малко укорително добавял: “Ти да не си Вандоген?”

Когато момчето вече е ученик в гимназията, дядото ще обясни, че като студент във Франция се запознал със своя връстник нидерландския художник Кес ван Донген, който после става световно величие и един от основателите на фовизма.

Първа картина на Иван Газдов може да се нарече една негова рисунка с водни бои от двора на Троянския манастир от натура. Обнадеждената му майка

праща рисунката

на някакъв конкурс

в Индия

И един летен ден в омаломощения от свирепата жега Ямбол, покрит с плътна тишина, в която най-силният звук е мързеливото крякане на жабите от Тунджа и жуженето на мухите, в къщата на Газдови пристига колет от далечна “тъмна Индия”. А в колета - албум, в който е и картината на Иван.

Тук художникът допълва: “Тогава, през 50-те години на ХХ, век я нямаше тази конкурсна детска истерия, каквото има сега, и наградите бяха рядкост...”

Малко по-късно, воден от най-почтеното желание да разгадае Ван Гог, Иван отива на къра да рисува. Опъва един чаршаф на рамка, слага статив сред житната нива и посяга да топне четката в боите. Но чаршафът литва, понесен от вятъра, и ямболският поклонник на Ван Гог хуква да го гони. После му става горещо и вдъхновението се изпарява. “И най-важното - обяснява сега Иван Газдов, - това, което виждах, беше наполовината жито (жълто) и наполовина небе (синьо) и нищо друго. Картината пак ми се изплъзна...”

Може би първата забелязана рисунка на Иван е направената с въглен върху тротоарна базалтова плоча. Баща му запазва плочата и вика у дома си великия Джон Попов с жена му рускинята, който трябва да каже има ли Газдов-младши талант. Джон Попов тактично замълчава, но невръстният художник така се вдъхновява (“Не знам от какво!”, признава Газдов), че като започва да драска, и досега не е спрял.

Кога все пак

е нарисувал първата

си картина?

70-годишният Иван Газдов е откровен: “Никога досега не съм правил, а и сега не правя “картина” в класическото разбиране на това понятие, м. б. на платно (маслени бои на платно) - това вездесъщо и досадно за пределите на новото изкуство определение...”

Впрочем има едно изключение. Като дипломна работа при завършването на художествената гимназия през 1964 г. трябва да нарисува картина на платно. За 19-годишния Газдов е доста мъчително да стои прав с палитра в лявата ръка и да замазва с бои голяма рамка с платно пред себе си. Споменът му от тогава е, че попълва с бои нещо като копа сено на поляна със забита в нея вила. Това трябва да представлява хайдутин с ямурлук и пушка насред Балкана. Мъка!

Всичко това обаче не повлиява на младежа Газдов и още същата година той кандидатства в Художествената академия. Без курсове, без уроци и без консултации с корифеи. Темата на изпита е “Шахматен турнир”.

Близо 6 от всичките 8 часа кандидат-студентът Иван рисува най-съвестно една кула на крепост с дървена порта с нитове, от върха на която крепост бели бойци се отбраняват, като стрелят с лъкове по черни бойци отдолу.

Целият потънал в тази композиция, в един момент все пак си поема въздух и... се вкочанява. “Изведнъж видях големи като на екран шахматни фигури - спомня си Газдов, - които са съвършени произведения на дизайна като римски или гръцки колони. Сетих се, че те са великолепни в своята хармония и условност и това, което съм направил, е едно голямо нищо...”

Младежът иска от комисията нов картон с обяснение, че е изцапал стария. Дават му с подчертано пренебрежение. Все пак остават по-малко от два часа до края на изпита. “За първи път малкото акъл, който имам, ми дойде навреме”, признава Газдов.

Със замах драсва на цялото платно фигура на черна царица и в нея “влиза” сама бяла пешка. Изписва с червено “Шахматен турнир” и това е.

Един плакат

за 5 минути!

Класират го втори от общо петте приети от 65 кандидати.

Моля, запомнете това съвместяване на черната царица и бялата пешка. Нали търсим отговор на въпроса като какво е това графикатура.

Иван Газдов определя себе си като динамичен студент. Сутрин рисуване от 9 до 12 ч. по модел, след обед лекции по история или друг предмет. В главата му звучи Литъл Ричард Роджърс или “Бийтълс”.

“Стоя едно лято на балкона в Ямбол и едва дишам от жегата - разказва Иван Газдов. - Изведнъж чувам по радиото: “Понастоящем в Париж има 500 изложби. И току да се замисля какво значи това и дали, ако схвана наистина какво значи, веднага да се хвърля от балкона...” Слава Богу в същата минута чува глас по мегафон: “От днес в града гостува китът Голиат!”

Студентът Газдов не скача от балкона и продължава неистово да рисува. След всяко лято се завръща с огромни папки с рисунки, но няма къде да ги покаже, защото тогава студентите нямат право да правят изложби. Разрешават им чак през 1970 г.

Дипломира се през 1970 г. и е разпределен в Центъра по промишлена естетика към Министерството на машиностроенето. И по-точно - в първото в България Ателие по приложна графика. С днешни думи казано - Ателие за графичен дизайн. Работи се по 8 часа на ден - запазени знаци, запазени марки, артикулни надписи, цифрови скали на кантари и други уреди, шрифтови гарнитури, знакови системи...

“Бяхме млади художници, подчинени на административното, профсъюзното, комсомолското и - най-важното - на партийното ръководство. Но въпреки това настроението беше весело като във вица за къртицата, дето не се показва, за да не я заслепи слънцето”, връща се в онова време Иван Газдов.

И така стигаме

до лятото на 1987 г.

В ателието на художника в Медвен, родното село на Захарий Стоянов, се ражда графичният стил, който ще бъде наречен графикатура. Как?

Няма да повярвате, но причината е лошото настроение на художника от мисълта, че “девушки меня не любят”, както казваше героят на Илф и Петров великият Паниковски. И в това настроение започва да изписва едни особени образи, малко като знаците, дето ги е правил служебно пет години, и малко от фантазията, с която е рисувал трийсетина години.

Появяват се едни “кривундел”, по някогашния израз на баща му Едуард Газдов. Но нали така се ражда новото - непрономерирано, непрошнуровано, неочаквано, а често и нежелано. След нахвърлени около двайсетина графични образа на различни предмети и животни се ПОЯВЯВА графиката “Целувка в неделя” - с категорична форма, с характерна деформация и странно излъчване. Изобщо - готов стил.

На другия ден се появява и името: графикатура! “Не чаках като Пикасо 8 години - обяснява художникът, - за да се даде определението “кубизъм” на картината с девойките от Авиньон, и то от някой друг! Всичко някак си изригна, но по-важното е, че вече 30 години почеркът се развива и моята цел е напредъкът на формата.”

И какво все пак

е графикатурата?

Иван Газдов: “Това наименование не е комбинация от графика и карикатура, а означава графично пътешествие. Графика-тур. Графикатурата концентрира възприятието. Все едно под обувката на туриста се намира целият негов маршрут. това е особено естетическо пътешествие на място, с дъх на радост.”

“Графикатурата е тъпанът в оркестъра”, казва преди години големият Борис Димовски.

Графикатурите са една игра на перото Газдово. Бялото и черното са главните действащи лица в тях. Понякога те се мразят, понякога си другаруват по най-философски начин. Понякога се задяват като немирни деца, друг път тихо и мъдро взаимно се допълват.

Нарисуваното от Газдов трябва да се наблюдава бавно и внимателно, защото в творбите му има кодове и послания, които не личат от пръв поглед и не се разбират веднага. Но разчетени, тези послания носят естетическото удоволствие.

Сега в Националната художествена галерия има ретроспективна изложба на проф. Газдов. Негова позната я разгледала и му казала: “Много ти е хубава ретроградната изложба, Иване...”