Социоложката Мира Радева пропя шансони

Просълзи Михаил Белчев на спектакъла си “Франция, моя любов” в НДК онзи ден

Бързам към “Студио 5” на НДК любопитна да видя Мира в поредното ѝ амплоа - този път като певица на шансони под съпровода на композитора Александър Кипров на пиано. 

Двамата са избрали музика, изпълнена с романтиката и преживяването за любов от Едит Пиаф, през Далида и Шарл Азнавур до Лара Фабиан, и са я обединили в спектакъла “Франция, моя любов”. Разбирам защо от разказа на Мира за историческите времена, в които са се родили тези обичани шедьоври, които никак не приличат на днешните хитове.

“Хората като че ли

забравиха уроците

на войната

и на разрушенията. Сякаш в ежедневието ни се настанява едно глупаво мислене, че с агресия можеш да успееш. А това прави от войната война. Затова спектакълът ни започва с шансон от времето след Втората световна война. Разказва как се преодоляват раните от нея.”

Мира го показва, като го изпява с изгаряща чувственост. Сякаш не стъпва по сцената, а лети. Държи публиката в прегръдките си с женственост и харизма. Някои даже припяват с нея. Просълзи с изпълненията си Михаил Белчев, който ѝ поднесе букет с цветя по средата на концерта.

Впрочем изобщо не е новина, че Мира пее. Това е традиция в нейното семейство. Дъщеря ѝ Ана и нейният съпруг Джаред издадоха вече няколко албума в уникален джаз соул фънк стил. Синът ѝ Мишо също се изявява в това поприще. Мира от пет години работи с вокален педагог (Виолета Оникян), а от две радва публиката с популярни хитове от различни сцени като част от групата “Музикални спомени”.

Преди година Сашо Кипров акомпанирал на четирите музикални дами и още първия път казал: “Искам да работя с Мира!

Дай да направим

нещо заедно!”

И го направили. Присъствахме на третото издание на спектакъла.

Признавам, възхищавам ѝ се на смелостта, защото за мнозина тя сигурно е чудак, който непрекъснато провокира хората, жаден за тяхното внимание. Но ѝ се получи! Социоложката Мира се държи така, сякаш никога не е слизала от сцената. А и доколкото я познавам, се чувства

свободна от

всякакъв данък

“обществено мнение”

Открай време съм забелязала, че обича промените, предизвикателствата, авантюрите и влага много страст и енергия във всяко свое начинание.

Изброявам наум в какви роли сме я виждали досега. Хората я познават главно като изборен анализатор, политически коментатор и автор на десетки социологически изследвания. Но в последните години тя смело прескочи тази сковаваща артистичната ѝ натура рамка. Видяхме я като участник във “ВИП Брадър”, като

майстор на пици

и гурме блюда

в собственото ѝ заведение в Бели Искър, като авторка на изящни гоблени, като алпинист, като участник в рафтинг. А сега - и като страстна изпълнителка на шансони.

Защо точно шансони ли? Ами най-малкото, защото и двамата със Сашо Кипров са френски възпитаници, както сподели Мира. Но генерално: “С този спектакъл изплащам първата погасителна вноска към няколко дълга. Първият е към мен самата, защото на 16 години се отказах от сцената и избрах друго. Вторият дълг е към нашето общество - то затъна в грубост, агресия и вулгарен език, които не харесвам и от които се дистанцирам. И третият дълг е към Франция, защото Франция промени начина ми на мислене, научи ме на много неща и ме направи такава, каквато съм.

А аз смятам, че съм добра, любвеобвилна, всеотдайна и толерантна и искам хората около мен да са такива.” Сподели, че нейните шансони са отговорът ѝ на днешни популярни парчета, в които се говори грозно за красиво чувство като любовта. “Грубият език не е моето амплоа.

Искам днешният

човек да мисли за

всички наоколо

през съчувствие”,

сподели кредото си Мира.

Питам я дали е изоставила социологията. “Любовта също е социология, недей да го забравяш!”, отговори ми тя.

Изтъкна като причина да излезе на сцената с “Франция, моя любов” и това, че сме станали “много англосаксонски”. Според нея сме забравили, че Париж, Франция всъщност са сърцето на Европа. “Освен всичко друго Франция е под знака на лъва, а това въобще не е случайно”, добави изпълнителката. Дава пример с Далида, която решава да остане във Франция, като отказва 12-годишен договор с Холивуд, защото не може да си представи, че може да прави такава музика някъде другаде.

Е, ние сме във София, но се случи добре, че присъствахме на този спектакъл. Защото ни напомни за фината чувствителност на едни други времена, в които любовта и съчувствието към ближния събираха хората в благородна общност.