Той е също толкова симпатичен, колкото и героят му от “Столичани в повече”. Скоро ще го гледаме и в носталгично-романтичния филм "Дъвка за балончета". Иван е от хората, за които казваме, че е грабил с шепи, когато Господ е раздавал. Освен актьорството той има страст към още няколко изкуства, към прозорците и към напитките.
Преди да станеш актьор си се занимавал с рисуване, кога беше това и как те грабна актьорската професия?
Исках да стана художник и учих дърворезба и рисуване в Благоевград. Рисувах икони и изкарвах пари от тях, но това не ми беше основната мотивация. Нямах идея да ставам актьор. Вечерите ми бяха скучни и реших да се занимавам с нещо допълнително. Видях случайно обява, че търсят аматьори актьори, явих се и те взеха, че ме харесаха. На мен още повече ми хареса. Взаимно се избрахме - професията и аз. В Благоевград всъщност бях заради една любов. Останах там една година и след това кандидатствах в София, където започнах всичко отначало.
Чух, че си работил и като джамджия?
Аз съм от гр. Сандански. Преди време баща ми беше казал, че ако не им се обаждам, значи съм добре, ако им звъня, значи имам проблеми. И аз реших да не се обаждам, защото си мислех, че проблемите, които имах, не бяха достатъчно основателни, за да занимавам родителите си. Тогава работех като джамджия. Бил съм и барман, правех рекламни надписи по заведения.
Сега рисуваш ли?
Да, обичам да ходя на вилата, близо до Мелник, където мога да се уединя и да рисувам. Лятото ходя с приятели художници в с. Ковачевица, където рисуваме. Напоследък съм увлечен и по фотографията. Запален съм и по планински туризъм. В чужбина също съм обикалял къде ли не. Понякога тръгвам без цел и причина с кола из Европа. Ходил съм в Канада и САЩ.
Какви изпитания ти поднася животът?
Всеки по различен начин усеща своите изпитания. Може да бъдеш на върха, но изведнъж да се окажеш на дъното, и то с угризения на съвестта, че си ощетил и унизил или дори убил нравствено някого. Моите изпитания постоянно се менят. Едно от тях е да проверя себе си - доколко съм човек, доколко съм един посредствен “драскач”, позьор актьор или драскач художник. Преди всичко трябва да се насочим към човека в себе си. Да го възпитаваме и да се стремим към съвършенство. И към доброто! Постоянно се говори за някаква промяна - “ще променим света”, “ще променим хората”. Човек не може да промени другите, може да промени единствено себе си. Ако всеки го направи, няма да я има необходимостта някой да променя нещо извън нас. За такъв тип провокация и изпитания говоря.
Вярващ ли си?
Вярвам в съществуването на сила и енергия, вярвам, че нещата, които се случват не са случайни, вярвам в името, вярвам в доброто, вярвам в любовта ... понякога.
Трябва да обръщаме повече внимание и на природата. Какво означава природа? Природа - това е нашето начало. Ние сме част от всичко това, от водата, почвата, въздуха. Имаме специална връзка с тях, но го забравяме. Взели сме се за по-велики от Бог, а всичко това е Бог.
Казваш в интервю, че преследваш вдъхновението, то ли е най-важното за теб?
Мисля, че да. Без вдъхновение творецът не би бил такъв. Опитвам се винаги да съм нащрек, когато вдъхновението се появи, да го уловя. То винаги идва изненадващо. Ние трябва да го посрещнем с достойнство, заредени с необходимото търпение, уважение, респект. Това не означава, че бродя всеки ден по улиците, за да го търся.
Цялото интервю четете на mila.bg
Коментари (0)
Вашият коментар