Как да постигнем победа във всяка битка

В този том са включени произведения на древнокитайски военни стратези и мъдреци, чиито творби и днес се преподават в елитните военни училища в много страни по света. Трактатите на Сун Дзъ, Лао Дзъ и Су Сюн са били настолни книги на Наполеон, маршал Жуков и Чърчил.

Откъсът разкрива какви качества трябва да притежава добрият пълководец, но едновременно с това звучи изключително актуално и днес. Изброените съвети могат да се заимстват от всеки ръководител и да се адаптират към конкретната ситуация.

Су Сюн

ИЗКУСТВОТО НА СЪРЦЕТО

Пълководецът е длъжен преди всичко да овладее сърцето си. Ако ще пред очите му да се срутва планината Тайшан – той няма да трепне. Ако ще прекрасен елен да прелети край него – погледът му няма да трепне. Ето тогава той ще може да се справи с всякаква работа и достойно да срещне всеки враг.
В пълководческото изкуство най-високо се цени честността. Който е неспособен да постъпва честно, нищо няма да обърне в своя полза. Нали пълководецът е длъжен да мисли не само как да постъпи, но и какви ще бъдат последствията от действията му. Само честен човек може да удържи победа в сто сражения.
По време на военни действия пълководецът е длъжен да постъпва така: ако има възможност да постигне макар и малък успех, непременно трябва да се възползва от нея, ако пък се случи да претърпи малка несполука, непременно трябва да окуражи воините, за да укрепи бойния им дух. Когато печелиш победа, трябва така да направиш, че независимо от победата воините да останат недоволни – тогава както преди те ще изгарят от омраза към врага и мъжеството им няма да ги напусне. Ако воините няма да бъдат удовлетворени докрай, те както преди ще мечтаят за слава и награди. Ето защо в дълбока древност Жълтия господар седемдесет пъти влизал в битка и нито веднъж не бил победен. Онзи, който не се грижи за укрепването на бойния дух във войската си, може да постигне една-две победи, но после ще му бъде трудно да продължи войната.
Пълководецът задължително трябва да бъде мъдър и страховит. Ако е мъдър, никой няма да може да отгатне намеренията му. Ако е страховит, никой няма да посмее да не му се подчини. Воините пък трябва да бъдат неразумни и усърдни. Само тогава те безпрекословно ще изпълняват заповедите на командващите и с радост ще отиват на смърт в жесток бой.
Изобщо пълководецът трябва да следва правилата: да вдига войската само след като има план за действията, да влиза в сражение едва след като се ориентира в обстановката, а по време на боя да взема решения само след като си изясни хода на събитията.
Малките успехи и несполуки не бива да смущават сърцето на пълководеца – само така той ще има сили да приеме и големия успех, и голямата несполука. Само онзи, който умее да развива способностите си и да опазва преданите му хора, ще може да победи всички врагове в Поднебесния свят. Ето защо казват, че един мъдър и гъвкав пълководец може да срази сто глупави и инатливи военачалници; един отзивчив и предвидлив пълководец може да разбие сто суетливи и безразсъдни генерали. Изобщо всяка войска има своите силни и слаби страни; в това и собствената ти войска, и войската на противника са еднакви.
Питат ме: “Какво да правим, ако противникът не ни дава възможност да използваме предимствата, които излагаме на показ, или удря по слабите ни места, които се стараем да скрием?”
Отговарям: “Трябва нарочно да изложиш на показ слабостта си, за да сметне противникът това за военна хитрост, а силните си страни всячески да криеш и тайно да ги укрепваш още повече, за да може противникът, не знаейки това, да се реши да те нападне и ще претърпи поражение. Ето така трябва да използваш и силата, и слабостта си.”
Изкусният пълководец трябва да направи така, че воините му никога да не изпитват обида и страх. Ако воините няма да изпитват обида, те ще загиват в бой без съжаление. Ако воините няма да знаят що е страх, никой няма да може да ги победи. Например, ако човек държи в ръцете си макар и тояга, ще може да прогони и свиреп тигър, а с празни ръце ще побегне и от гущер дори. Ето защо умелият пълководец се грижи преди всичко да укрепи в боя непреклонната воля на воините.

Правила на войната

Преди да започнеш сражение, задължително трябва да оцениш способностите на неприятелския пълководец. Ако той е умен, по-добре да го възпреш, ако пък е глупав, можеш да го нападнеш ти. Ако възпреш противника, ще имаш възможност да се възползваш от малките му грешки, след което да му отнемеш инициативата и да удържиш победа. Ако ти ще нападаш, можеш с един удар да лишиш неприятеля от способността да се съпротивлява. Ако обаче неприятелският пълководец е мъдър, не бива да го нападаш прекалено усърдно, тъй като това може да донесе голяма беда.
Да разположиш силите си така, че те да избягват прекия сблъсък с неприятеля – това значи да възпираш противника. Да събереш силите си заедно и да нанесеш мощен удар – това значи ти самият да нападаш.
Ако войската е твърде малобройна, тя лесно може да бъде разбита. Ако войската е доста голяма, в нея лесно може да избухне метеж. Най-трудно е да ръководиш многобройна войска. Най-опасно – да ръководиш малобройна войска. Ето защо при многобройна войска заповедите трябва да бъдат колкото се може по-подробни – тогава войската няма да се обърква. А при малобройна войска заповедите трябва да бъдат колкото се може по-ясни – тогава на воините ще им бъде по-лесно да ги разберат.
Когато водиш след себе си голяма войска и се озоваваш в опасно място, трябва да разделиш войската си на няколко части и да се придвижваш напред бавно, тъй като в опасното място може да има вражески засади. Ако войската е разделена, на противника ще бъде трудно да определи къде да направи засада.
Само много изкусен пълководец може с малка сила да победи голяма неприятелска войска. Ако противникът настъпва, а срещу него се изпрати заблуждаващ отряд, той може да не се осмели да продължи настъплението. Ако в такава обстановка при него пратиш човек, който да твърди, че на това място няма ваши позиции, на него изобщо няма да повярват. Тогава противникът може да помисли, че силите ви са огромни, и ще се откаже от настъплението. Тогава можеш да организираш внезапно нападение върху противниковия лагер и с малки сили да спечелиш голяма победа.
Когато отбраняваш крепост, главното е да внушиш на воините си, че са защитени надеждно. Тогава те няма да изпитват неувереност и страх и храбро ще се сражават. Когато водиш войската си на щурм, трябва да накараш воините да почувстват, че ги заплашва смъртна опасност, и да направиш така, че да не се страхуват от смъртта. Така с щурм може да се превземе всяка крепост.
Да води войската на бой е способен само онзи, който може безпристрастно да оцени сам себе си. Защо ме обзема гняв? Защо съм весел? Откъде е безстрашието в мен или страхът? Онзи, който разбира причините за душевното си състояние, може да води след себе си хората. В мирно време да се сърди заради една нелюбезна дума, казана от събеседника, а в битка да не придава значение на необичайна маневра на противника – това е участ на изключителни хора. Като види необичайна маневра на противника, умният човек непременно ще се замисли за причините и няма да действа прибързано.
По време на война хитростите са два вида: понякога противникът прави нещо необичайно насериозно и, ако се поразмислиш над действията му, можеш да разбереш техния смисъл; понякога противникът предприема заблуждаващи действия и тогава не бива да се поддаваш на измамата. Затова, когато се пораждат съмнения, трябва внимателно да ги обмислиш и да определиш собствения си план за действия. А когато противникът предприеме нещо необичайно, трябва спокойно да обмислиш това. Защото противникът ще се старае да скрие действителните си намерения колкото се може по-дълго.

Силата и слабостта

Онзи, който знае, че има неща, които трябва особено да цени, и има неща, които може да не цени, е способен да ръководи войска. Изкусният пълководец умее да подкрепи онова, което трябва да се цени, посредством онова, от което можеш да се откажеш. Всички воини във войската не могат да бъдат елитни, всички коне във войската не могат да бъдат добре гледани, всичкото оръжие във войската не може да бъде от най-доброто качество. Нужно е да умееш на всяко нещо да намираш съответното приложение.
Воините биват добри, обикновени и лоши и на война трябва да се използват също по три начина, Сун Бин казва: “Изправи най-лошата си конница срещу най-добрата конница на неприятеля и изпрати най-добрата си конница срещу обикновената конница на неприятеля и обикновената си конница – срещу най-добрата конница на неприятеля.” В тези думи се говори не просто за използването на конницата, а за това как да се водят бойните действия.
Очевидно е, че най-лошата конница няма да може да противостои на най-добрата конница на противника. Постъпвайки по такъв начин, предварително се отказваш от победата в този сблъсък. Но като изправиш най-добрата си конница срещу обикновената конница на противника и обикновената си конница – срещу най-лошата му конница, в двата случая можеш да победиш. Така можеш да имаш повече победи, отколкото поражения. Що се отнася до най-добата конница на противника, като не получи подкрепа от останалите отряди, тя няма да може да разгърне успеха си. Ето защо в края на краищата неприятелят няма да успее да избегне поражението. Затова казвам: войската бива добра, обикновена и лоша и може да се използва също по три начина. Ето това именно означава да се откажеш от една победа, за да спечелиш трижди по-голяма.
Когато войската е строена за битка, тя задължително ще има силни и слаби флангове. Изкуството на пълководеца се заключава в това с най-добрата част от войската си да нанесе удар по най-слабото място в разположението на противника. Танският император Тайдзун казвал: “Всеки път преди сражение старателно оглеждам разположението на неприятеля. Ако противникът е укрепил лявото си крило, и аз укрепвам лявото си крило. Ако противникът е отслабил дясното си крило, и аз отслабвам дясното си крило. Така че слабото ми крило винаги ще се намира срещу силното крило на противника, а моето силно крило – срещу слабото негово крило. Когато неприятелят напада слабото ми крило, той няма да успее да измине и неколкостотин крачки, когато войската ми ще нападне слабото му крило, ще го помете, а после ще излезе в гръб на най-добрите отряди на противника. Така във всяко сражение аз постигам победа.”
Впоследствие неумелите пълководци, незнаещи как правилно да уравновесят съотношението между силата и слабостта, след претърпяно поражение често за свое оправдание казвали: “Във войската ми има множество грохнали и слаби воини, малцина от войниците са силни, затова не можах да победя.” Те не разбирали, че лошите войници са също необходима част от войската. Ако ги нямаше, не би могло правилно да използваш в сражението най-добрите си воини.
И така, умелият пълководец не смята за загуба, ако пожертва най-слабите си воини, като ги изпрати срещу най-добрите неприятелски воини, за да спечели голяма победа. Защото във войната е важен крайният резултат.

Из „Изкуството на войната”
Книгата може да поръчате тук!