Американският писател и философ Робърт Пърсиг почина на 88 г.
"Няма да преведа тази книга, дори да ме застреляте!”
Така категорично възкликва преводачът Павел Главусанов, който трудно може да бъде уплашен от английски текст, когато Вера Ганчева - тогава главен редактор на издателство “Народна култура”, му предлага ръкописа на “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”. Случва се през 80-те години.
“Помисли, прегледай текста, напиши 2-3 страници анотация и пак ще говорим”, успокоява го Ганчева. Главусанов приема и в резултат
отделя почти година
къртовски труд
над книгата на Робърт Пърсиг, станала световен хит. И до ден днешен не е убеден, че е разбрал и предал съвсем точно философията му. Всяко изречение е било предизвикателство. Дзен... Какво да го правиш... и тълкуваш.
“Как да го обясня - може би с Библията или с Швейк на Хашек. Има толкова аналогии и не всичко опира до думите”, казва Главусанов.
Редактор на книгата е известният журналист Димитри Иванов. Преводачът му праща ръкописа - машинописно хартиено 10-сантиметрово чудовище, разделено на две части. Получава текста обратно без нито една запетайка! Колко съм добър, успокоява се Главусанов. Но редакторът му се обажда и признава, че по погрешка му е изпратил нередактираната втора част. А първата! Редовете почти не се виждат от изшарените в червено редакции на Димитри! Седнали заедно и дни наред ред по ред уточнявали всеки нюанс...
Какъв ти там Керуак,
казвал Иванов!
Че той дори не може да кара колата си, камо ли по пътя. В мотоциклета е истината! И така се появява на български “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” като лъч светлина за нашия читател. Тогава изд. “Народна култура” е монополист, но с добър вкус. Поема и рискове.
“Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” анализира конфликта между класическите западни ценности и будизма, природата и цивилизацията, докато следва историята на баща и син, предприели пътешествие с мотоциклет през Запада на САЩ. “Изключително значим и пълен с прозрения за някои от най-сложните съвременни дилеми”, описва романа навремето “Ню Йорк таймс”.
Американският писател и философ Робърт Мейнард Пърсиг почина на 88-годишна възраст. Авторът на “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет: Изследване на ценностите” угасва в дома си в Саут Бенуик, щата Мейн, съобщи издателят Уилям Мороу.
Романът “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” е издаден през 1974 г. - преди това е отхвърлен от 121 издателства, и е базиран на пътуване с мотоциклет, което Пърсиг предприема през 60-те години на миналия век заедно със сина си Крис. Книгата е определена от критиката за
една от
най-значимите творби
в американската
литература,
Критиците я сравняват с “Моби Дик” на Херман Мелвил.
“Не е просто автобиографична книга, въпреки че се основава на реални събития от живота на автора. Не е роман. Не е сборник лекции. (И със сигурност не е наръчник за поддържане на мотоциклети!) Тя възхитителна философия, облечена във формата на художествена литература; смайващ интелектуален скок; дързък експеримент да се формулират и изведат значенията на преживявания, които не могат да бъдат описани и обяснени. Улавя най-болезнените страхове и съмнения на съвременния човек и стига до сърцето му, като същевременно му предлага изход от вечното противоречие между рационалния и интуитивния подход към нещата, технологиите и ценностите”, възхищават се критиците.
Робърт Пърсиг бил надарено дете с коефициент на интелигентност 170. През 1943 г. се записва в университета на Минесота, където учи биохимия. Експериментирайки в биохимическата лаборатория, Пърсиг бил погълнат от факта, че винаги откривал повече от една валидна хипотеза за обяснението на даден феномен, а броя на тези хипотези изглеждал почти неограничен. Не можейки да намери логично обяснение за това, Пърсиг чувствал, че усилията на учените са обречени по един или друг начин на неуспех. Тези размисли така го озадачили, че той бил изключен от университета за слаби резултати.
След завръщането си от фронта (участвайки във войната в Корея), той защитава бакалавърска степен по философия през 1950-а. След това се записва в университета “Банарас Хинду” в Индия, където изучава източна философия. Освен това е разработил и дипломна работа по философия в Чикагския университет.
До публикуването на “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” Пърсиг се е издържал с писателска работа. Преживява емоционален и психически срив през периода 1960-63 г.
Влече го и преподавателската работа. С провокативното си държание и амбицията да срине цялата западна философия си спечелва славата на радикален и неудобен. Държи се неадекватно към близките си, става агресивен. Една част от личността му, която той нарича “Федър”, все повече взема връх. Изпада в абсолютна невъзможност да действа, чувства се изпразнен от каквито и да е желания и потребности.
Прекарва две
години в
психиатрични
клиники,
докато накрая осъзнава, че ако продължава да настоява на идеите си по този директен начин, никога няма да излезе от лудницата. Те са в противоречие с “имунната система на културата на обществото”, в което живее, съответно то ги възприема като чужд организъм и се брани от тях.
Електрошоковата терапия унищожава Федър и осигурява завръщането на Пърсиг в “нормалния” свят.
Едно от последните интервюта на писателя е за в. “Гардиън” е от 2006 г., когато Пърсиг е на 78 години. Там разказва за “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет", автобиографичните елементи в него и влиянието на будизма в живота си.
Един ден психичното му заболяване се отключва - шофирайки с шестгодишния си син Крис в колата, той спира на кръстовище, забравил как да се прибере вкъщи. Крис трябва да му казва накъде да кара, за да пристигнат у дома. “Не можех да спя, но не можех и да съм буден, разказва той. “Седях с кръстосани крака в стаята в продължение на 3 дни. Всякаква воля започна да изчезва. Жена ми започна да се разстройва, че седях по този начин. Болката изчезна, цигарите горяха в пръстите ми”.
Пърсиг усеща как “човекът, който е стигнал дотук, започва да издъхва”. Според него на случая може да се погледне по два начина - психиатричната школа го нарича кататонична шизофрения, докато дзен будизмът го нарича просветление. Пърсиг предпочита да не избира между тях. За себе си той е “човек, отишъл отвъд времето си”.
През 1954 година се жени за Нанси Ан Джеймс. Те имат две деца - Крис (1956) и Тиъдър (1958). Развеждат се през 1978-а и същата година се жени за Уенди Кембъл.
Пет години след публикуването на книгата синът на Пърсиг е намушкан и убит от крадец. Всяко издание след 1979 г. включва послеслов за Крис. Авторът казва, че синът му така и не харесал книгата. “Мисля за него, имам сънища за него, още ми липсва - казва той в интервю. - Не беше перфектното дете, направи много неща грешно, но беше мой син.”
Представяме ви
избрани цитати
от Робърт Пърсиг:
- Законите на природата са човешки измислици, както и призраците. Законите на логиката, на математиката също са човешки измислици като призраците. Цялата проклета работа е човешка измислица, включително и идеята, че не е човешка измислица. Светът изобщо не съществува вън от човешкото въображение. Целият е един призрак и в древността се е смятало, че е призрак целият калпав свят, дето живеем в него. Той се управлява от призраци. Ние виждаме онова, което виждаме, защото призраците ни го показват, призраците на Мойсей и Христос, Буда и Платон, Декарт и Русо, Джеферсън и Линкълн и още, и още, и още. Исак Нютон е един много добър приэзрак. Един от най-добрите. Човешкият здрав разум не е нещо друго освен гласовете на хиляди и хиляди от тези призраци на миналото. Призраци и още призраци. Призраци, които се опитват да намерят своето място сред живите.
- Някои неща човек не забелязва от недоглеждане, понеже са съвсем дребни. Но други не се забелязват, защото са огромни.
- Понякога е малко по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш.
- Училищата те учат да подражаваш. Цялата система на оценяване се стреми да те предпази от оригиналност.
- Майсторът никога не следва и едно-единствено предписание на инструкцията. Той взема решения в процеса на работата си.
Коментари (0)
Вашият коментар