Най-младият министър в кабинета Николай Нанков 10 пъти е летял с делтапланер

Готвенето също му е страст - майстор е на задушен заек, пълнен шаран със стафиди, лук и орехи и яхния от домашна кокошка

Макар и доскоро да не е допускал, че на 33 г. ще поеме МРРБ, новият министър на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков е убеден, че ще се справи с нелекия ресор.

Средното си образование завършва в Плевен, след това учи “География” в Софийския университет, следва магистратурата “Регионално развитие”.

“Стартирах докторантура, която още не съм завършил, защото ме завъртя колелото на администрацията. Подобна е и ситуацията на вицепремиера Дончев. Аз на 90 и няколко процента си завърших дисертацията, но просто не остава време. И няма да остане скоро”, казва Нанков.

Твърди, че винаги го е привличала географията - наука, която помага на хората да разсъждават върху пазарни или стопански процеси.

Разказва, че имал хубаво детство - баби и дядовци се надпреварвали да го глезят. Баба Ленче събудила у него любовта към историята. С часове я слушал и разпитвал. А сега има самочувствието, че знае много за Римската империя, Втората световна война, македоно-одринското движение.

“Семейството ми е от нормални хора, с патриархално мислене и възпитание. Поддържам близки отношения със семейството ми, дават ми съвети и обичам през свободното си време да съм с тях”, казва министърът. Като всяка майка и неговата се притеснява, но и много се гордее. “Тежи ми, че нямам брат или сестра. Но обичам близките си и се гордея с тях”, казва Нанков.

Не е семеен, но има човек до себе си. Често се случва приятелите и половинката му да се сърдят, че няма достатъчно време за тях. Твърди, че понякога пренася стреса от работата вкъщи. “Може би е присъщо за зодията ми Стрелец - обикновено добър за околните, лош за близките си. Много често близките ми хора го отнасят за лошите настроения от работата”, обяснява той.

Определя се като социален човек - с много и верни приятели. Когато има успехи, човек трупа врагове - тази мисъл на Майка Тереза е сред любимите му, като добавя, че все пак е хубаво човек да има успехи.

Верните приятелства пази от времето, в което е живял в Априлци, и от студентските си години. В последно време създава такива по-трудно, но и в политиката има близки хора.

В семейството му по традиция се гледат котки.

Баща му все ги кръщавал Петко без значение от пола на животното. Сега министърът има котка, която преди 9 г . отишла в двора му в Априлци. С нея влязох в политиката, шегува се Нанков. Породата е улична превъзходна и се казва Карамфилка, защото в началото всички я наричали Кари.

И като ученик, и като студент бил отличник. Не забравял и да се забавлява - ходел по купони и спортувал редовно. Влюбил се за първи път на 12 г. “Първата любов никога не е споделена. После обаче идват и щастливите връзки.”

Когато започнал висшето си образование в столицата, мислел, че темпото на големия град ще го смаже. Но амбицията да стане експерт в избраната от него област - социално - икономическа география, го завладяла.

“Аз съм от малкото щастливци, които работят това, за което са учили”, доволен е от избора си. Защото изучаваните в Софийския университет над 40 дисциплини може да прилага в управленската си дейност.

Не смята, че е авторитарен тип, макар че най-важните решения взема сам. Преди това внимателно изслушва съветите на близките си и жената до себе си. Допълва, че тя е по-мъдра от него.

Винаги го подкрепя, когато се чудел кой път да избере. Така станало и когато преди години му предложили да членува в ГЕРБ. Поканата съвпаднала с предизборния период и включването му в листата за народни представители. Казва, че нямал колебания дали да подкрепи политиката на Бойко Борисов, тъй като отдавна харесвал откритото му поведение.

За работата си като минисър разчита на придобитите умения и компетенции като зам.-министър в МРРБ в кабинетите “Борисов 1” и “Борисов 2”. Залага и на бързата си адаптация към различни среди, способността да осъществява ефективна комуникация, на уменията да сплотява и ръководи екипи.

Заради служебните ангажименти почти не му остава време за други занимания. Не открива пролука да поиграе футбол, волейбол или снукър, които развили у него чувството за колективна и лична отговорност и стремеж към победа. Нанков е голям почитател на футболния “Левски” и английския “Нюкасъл”.

Доскоро спортувал усилено, но след травма на коляното се налага да се укроти. Затова се посвещава на любимите си книги и филми, твърди, че е киноман. Предпочита класическите, но и много съвременните филми. Любимите му актьори са Джулия Робъртс и Леонардо ди Каприо.

“Обществото го възприема като блудкав младеж, тъй като основното възприятие е от “Титаник”. Не мисля, че за най-силната му роля му дадоха “Оскар” (актьорът бе отличен за ролята си във филма “Завръщането” - б. а. ), но все пак си получи признанието. Тази е една от добрите, но не най-вълнуващата”, казва той.

Готвенето е друга негова страст, която напоследък е загърбил. Сред специалитетите на Нанком са задушен заек, пълнен шаран със стафиди, лук и орехи и яхния от домашна кокошка. Бива го и в гурме ястията, експериментира и с азиатска кухня.

Обожава да слуша рок, но сега го прави само докато пътува - АC/DC, “Цепелин”, “Доорс” и уникалния китарист Рори Галахър, от когото настръхвал. Страст са му и македонските народни песни. Твърди, че смайва дори приятелите си от Пиринско, защото знае над 500 песни. Любими са му тези за войводите. Търси и изучава стари и забравени песни, различни аранжименти, сравнява текстове.

Десет пъти е летял с делтапланер въпреки фобията си от височини.

“Първия път стана инцидентно при един турнир по авиомоделизъм в Ловеч, за чиято организация съдействахме. Хванах се на бас, че няма да успея, но напротив. Може би така се преодоляват страховете и така нещо се отключва у човека”, разказва Нанков.

Моя приятелка ми е подарявала два пъти скок с бънджи, но и двата пъти чаках да му мине давността, за да се сетя за него, смее се министърът. И добавя, че вероятно тази фобия за скок от мост или парапет няма да я преодолее.

Министерството строи мостовете с друга цел - да осигуряват безопасно придвижване, смее той.

Обича да пътува в България.

Харесва Северното Черноморие, но любим морски град му е Созопол. Все пак е фен на планината - Стара планина, Тревненския и Еленския Балкан.

“Много обичам Пирин, но не само в частта му Банско. Обичам Южен Пирин - в района на Сандански, Мелник. Това е уникална планина, бил съм там като ученик много пъти на екскурзионни пътувания.”

Има и забавни случки от детските си години. Качвал е Вихрен три пъти, но Кончето не е успял да мине, защото обезопасителното въже било скъсано.

“Това бе през 2000 година с моите съученици от Плевен. Пътувахме с влак до Септември и с теснолинейка. На втория ден трябваше да покоряваме Вихрен от Бъндерица, но трябваше да слезем от Казаните, седловината е Кончето. Аз стоях на ръба на пропастта, краката ми висяха в нея, 100 метра скъсано въже. Един приятел ми каза, че ще се върне с мен от Вихрен, и направихме още два часа преход”, обяснява той.