Всички обичат Огнян Герджиков

Професорът е канен за всички важни постове, а 12 г. след като бе свален като шеф на парламента, стана служебен премиер

Само за патриарх не са ме канили. Това казва за себе си проф. Огнян Герджиков, демонстрирайки невероятното си чувство за хумор. Шега, шега, ама има истина в нея. Защото няма вакантен политически пост в последните години, за който името му да не е било сред най-коментираните.

Всички обичат Герджиков. Перфекционист, обективен и справедлив, толерантен и умерен човек, професорът се ползва със симпатиите на политици от цялата палитра. Заради тези му качества бившият парламентарен шеф и депутат от НДСВ бе “номиниран” и за президент, и за кмет на София. Неведнъж името му се е завъртало и за премиер, но този път стана факт. В продължение на 3 месеца беше служебен премиер на правителството, съставено от Румен Радев.

Така професорът ще влезе в учебниците като първия политик в най-новата история на България,

заемал два от трите

най-големи поста в

държавата

- председател на Народното събрание и премиер.

Герджиков се завърна в голямата политика като служебен премиер точно 12 г. след като на 4 февруари 2005 г. бе отстранен от председателския пост на 39-ото НС. Рядко в политиката се случва човек да бъде реабилитиран, но Герджиков получи втори шанс. Така ще се разпише в историята и като петия служебен премиер, назначен от петия президент по времето на петия парламент, който прекратява мандата си предсрочно.

През 2001 г. професорът по право “скочи” на един от най-високите постове в държавата и в политиката тотално неподготвен и си го признаваше. Но въоръжен с добри правни знания, бързо се ориентира поне в законодателната област. И до днес продължава да негодува срещу необмислени и некомпетентни текстове в законите, както и срещу юридическото невежество на властта. А в последните години критиките му към случващото се в държавата придобиха и стихотворна форма - написа поема срещу недъзите на здравната система.

Има развито чувство за обективност, което не се среща често в политиката. Казва това, което мисли, и често си пати заради голямата си уста. Не обича лицемерието и признава грешките си.

Толерантността му е в екстремни размери - дотолкова, че на моменти го прави да изглежда безпомощен. Както беше например по време на изслушването в парламента миналата седмица, поискано от ГЕРБ заради уволненията на служебния кабинет.

Възпитан е до степен,

която го прави

аристократ

от други времена. Не разбира как е възможно някой да му е обещал да отговори до 3 часа и да не го прави до 3 дни.

Държи на обещанията си, дори да не споделя методите. Което си пролича покрай един от скандалите около работата на служебния кабинет - прословутото постановление 208 за бежанците. Герджиков натисна министрите да го отменят, защото така е пожелал президентът, макар сам да призна, че не е съгласен.

Да, държи на думата си, но не разбира партийното послушание и го сравнява с партиен егоизъм. Или поне така определи отказа на Корнелия Нинова Деница Златева да продължи да е министър по европредседателството и при правителството на Борисов.

Често демонстрира самоирония. “Така съм устроен, човек не трябва да се взема прекалено на сериозно и винаги трябва да се оглежда в огледалото на другите, за да не изкривява представата за себе си”, казва той. А чувството му за хумор варира в цялата гама. Из коридорите на Министерския съвет като виц се разказва история от последните му дни като служебен премиер - сайт злоупотребил по адрес на Герджиков и когато медийният му съветник Мария Цанкова му пуснала съобщение, че името му е изчистено отвсякъде, Герджиков ѝ отговорил: “Това вече е прекалено - и от състава на кабинета ли?”

Като познавач на

симфоничната

музика какофонията

в политиката не му

понася

Казва, че е преди всичко юрист и преподавател, а за толкова години в политиката така и не се е научил да е политик. Може би затова кръсти автобиографията си “Аз не бях политик”. В която разкри своите 23 различни лица (по собствения му списък) - хамалин на торби цимент, какъвто е работил като студент, инструменталист и солист в оркестър (свири на пикола), диригент, певец в хор и солист (на оперни арии), илюзионист, актьор, спортист - тенис, тенис на маса, лекоатлет и гимнастик, продуцент (на диск с музика), поет, писател, преподавател, юрисконсулт, депутат, председател на НС...

“Аз съм като патицата, която може да плува, но има много по-добри плувци от нея. Може да тича по земята, но има много по-добри бегачи от нея. Може да лети, но има много по-добри летци от нея. От всичко по малко мога, но нищо като хората”, с хумор се описва професорът. Веднага обаче допълва: “Е, в областта на правото мога повече, но всичко останало си е просто хобита.”

Смята, че има “ангел хранител”, който го зарежда с положителна енергия. Може би и затова се радва на живота и го показва - не се притеснява да го снимат как танцува или пее на купон.