Тодор Живков използва “Завръщане от Рим”, за да прогони Борис Велчев

Сериалът е първата копродукция със Запада

Наскоро БНТ излъчи сериала “Завръщане от Рим” на Иля Велчев по сценарий на Антон Дончев, чиято премиера е преди 40 години - на 15 януари 1977-а.

“Със “Завръщане от Рим” исках да отворя вратата на българското кино към Европа, но Тодор Живков с трясък я затвори”, каза ми преди време режисьорът Иля Велчев.

Този петсериен филм ще остане в историята не толкова с художествените си достойнства, колкото със скандала около него, коствал поста на бащата на режисьора - Борис Велчев, член на Политбюро и втори човек в БКП.

Какво точно се случва?

Иля Велчев завършва ВГИК в Москва през 1973 г. и още същата година на екран излиза дебютният му филм “Мандолината”. През следващата 1974 г. заснема “Дубльорът”, а през 1975 - “Сладко и горчиво”. Всичките те се радват на добър зрителски интерес, но в част от киногилдията възниква завист към Велчев, шушука се, че е толериран от киношефове заради баща си.

През есента на 1975 г. директорът на телевизионното кино Сашко Величков му предлага да снима сериал - копродукция между БНТ и “РАЙ 1”. Заради някакво творческо неразбирателство сценаристът Антон Дончев отхвърля кандидатурата на Асен Шопов като режисьор.

“Антон си създаваше международни контакти и му е бил необходим тандем с човек, който да спомогне за утвърждаването и разширяването на тези контакти - разказва Иля Велчев. - В мое лице, и като режисьор, и с общественото положение на семейството ми, е виждал най-перспективен съюзник.”

Да припомним

историята в сериала

Известният сърдечносъдов хирург доц. Кирил Димов (Милен Пенев), главен лекар в клиника, заминава на двугодишна специализация в Рим. Съпругата му Ани (Райна Василева), лекар в същата област, не заминава с него. През двете години раздяла тя става перфектен специалист и сърдечен човек. Но когато спецализацията на съпруга й е удължена с още една година, тя се влюбва в спортния журналист Владимир (Юрий Ангелов) и се развежда с Кирил.

Доц. Димов се връща в България, заема отново поста си, но е странно променен. Още от първия ден колегите виждат в него един циничен и груб човек, който постоянно влиза в конфликти с тях и с пациентите. Въпреки и разведен със съпругата си, Димов постоянно я тормози и се опитва да наложи волята си над нея. След много професионални перипетии и лични конфликти в любовния триъгълник Ани и Кирил се разделят завинаги.

Във филма се снимат красивата италианка Лаура Беяли, Петър Слабаков, Наум Шопов, Виолета Донева, Катя Захирева и др. Иля Велчев приключва филма в срок и го предава в БНТ, където той получава високи оценки от художествения съвет.

После Велчев заминава за Берлин, където започва да снима новия си филм “От другата страна на огледалото”, пак по сценарий на Антон Дончев. Филмът е по действителен случай - пресъздава историята на българката Кръстана Янева, член на антинацистката група “Червения оркестър”. Тя е гилотинирана заедно с още 41 човека от групата в Германия по времето на Хитлер.

В Берлин посланик Пеньо Керацов, бивш секретар на ЦК на БКП, казва на Иля Велчев, че в София се готви удар върху “Завръщане от Рим”. Дава му вестник “Литературен фронт”, в който е публикувана остро критична статия срещу сериала, но между редовете има и недвусмислена закана към Борис Велчев.

Тогава този тип статии не бяха подписвани и се наричаха “редакционни”, но нареждането за написването и публикуването им винаги идваше от “най-горе” - ЦК на БКП.

Днес Иля Велчев твърди, че статията със заглавие “Плодовете на невзискателността” е написана по личното искане на Тодор Живков. Автори са секретарят на писателския съюз Драгомир Асенов и кинокритикът Атанас Свиленов, които я написват по нареждане на Павел Писарев след инструкция от Александър Лилов. Днес от тях жив е само Павел Писарев.

“Забравил съм какво е било - каза ми по телефона Писарев. - Но надали Александър Лилов би ме инструктирал въпросните двама автори да напишат тази статия. Лилов не беше такъв човек. Помня Иля Велчев като сръчен и добре обучен режисьор, който винаги спазваше снимачния график и не надхвърляше бюджета на филмите си...”

На заседание на Политбюро на 25 април 1977 г. Тодор Живков най-напред прочита документ със заглавие: “Изложение на др. Тодор Живков във връзка с филма “Завръщане от Рим”. А след това и редакционната статия в органа на СБП “Литературен фронт”.

Основното обвинение срещу сериала и авторите му е

“нарушаване на

културната политика

на партията

и опит за налагане на друга културна политика.” Виждате, че обвиненията са политически, а не художествено-творчески.

“Милка Живкова (тогава така близките наричат Людмила Живкова - бел. ред.) изрази мнението, че това е “филм, който бърка дълбоко в човешката душа”, казва Иля Велчев.

Живков обаче няма никакви сантименти за човешката душа и на 5 май 1977 г. свиква второ заседание на Политбюро с предварително поръчани изказвания срещу Борис Велчев и филма. На 12 май 1977 г. на специален пленум Борис Велчев е свален от всичките си постове и пенсиониран. А големият му син Владимир - отзован като посланик в Англия.

“ Живков беше силно раздразнен от успеха на сина на Борис Велчев - обяснява с днешна дата ситуацията Иля Велчев. - Баща ми придобиваше все по-голям авторитет, както в партията, така и в международното социалистическо и прогресивно движение. И Т. Ж. решава, че “Завръщане от Рим” може да бъде използван за отстраняването му от второто място. То да бъде дадено на Лилов и да се освободи пътят към Политбюро на дъщеря му. Това е следващият етап на династичната му амбиция.”

Възможно е Живков да е имал такива планове. Той издигна дъщеря си де факто за министър на културата и я направи член на Политбюро, какъвто беше и Лилов. Но след нейната смърт той беше свален от постовете си и изпратен да ръководи стратегическия институт към ЦК.

“Завръщане от Рим" - първата реализирана телевизионна кино-копродукция със Запада, е забранен за повторно показване по БНТ. След дипломатически демарш от българска страна въобще не го излъчва и “РАЙ 1”. Пропадат заявките за купуване на сериала от много държави, включително от СССР и САЩ.

Разбира се, тогава никоя българска медия не смее да даде думата на Борис и Иля Велчеви да кажат своите мнения и позиции. Диктаторите като Живков не обичат дискусиите. Страх ги е от диспутите. Те предпочитат да държат речи, прекъсвани от “бурни и продължителни ръкопляскания”, или да пишат писма и съображения, но не и да излязат очи в очи с опонентите си.

Иля Велчев с болка

си спомня

как от голямата група интелектуалци, шефове на списания и вестници, членове на съвети и комисии, които до вчера се кълнат в приятелство и уважение към него и творчеството му, тотално го загърбват.

През 1977 г. Иля е изключен от Кинематографията. Чак след 6 години му разрешават да снима “Ако те има”.

А преди “Завръщане от Рим” да бъде ударен и забранен, Велчев получава от “Зенит филм” първото си предложение за работа в чужбина. Следват покани от Италия, Германия, Япония и САЩ.

“Прекрасни предложения отвън, които се опитваш елегантно да откажеш или отложиш заради достойнството на страната си - спомня си Иля Велчев. - И грубата истина, че си преследван и безработен. Получаваше се кошмар с вкус на жестокост...”

На 26 февруари т.г. Иля Велчев навърши 70 години.