Край Перперикон добивали злато още в древността

Във всеки български град, във всяко селце, във всяка махала има място, манастирче, скала, местност, които съхраняват духа на българина; там се организират чествания и тържества; там се правят молебени; там хората търсят подкрепа и закрила от Бог.

В „50-те светини, пред които се прекланя всеки българин” ще откриете чудесни места, където можете да заведете децата през лятната ваканция. Книгата ще ви помогне да се подготвите добре теоретично и да им разкажете основните неща, които трябва да знаят за всяка една от светините.

В откъса сме подбрали три места, които са идеални за посещение през лятото – Мадарският конник, Перперикон и Татул.

Мадарският конник

Монументален каменен релеф, изсечен върху отвесна скала (на височина 23 м от основата й) на северозападния склон на Мадарското плато край село Мадара, Шуменска област. Релефът е с височина 2,60 м, широчина 3,10 м, изсечен върху обща площ 40 м?. Изобразени са конник в ход надясно, куче, което следва конника, и лъв, прободен от копие, повален под предните крака на коня. Конят пристъпва в тържествен ход – церемониален алюр. Главата на конника и на коня са обърнати към зрителя. Фигурите са почти в естествена големина, изваяни са с тясно острие – длето или шило. Композицията символизира победа над врага и е предназначена да се гледа отдалеч и от земята. Детайлите определят датировката и подкрепят тезата за българския произход на релефа. От двете страни на релефа има запазени фрагменти от седем ранни български надписа на гръцки език. Повърхността на релефа и буквите са имали покритие с червена хоросанова замазка. Надписите съобщават за събития, свързани с отношенията между България и Византия през 8–9 в. при хановете Тервел, Кормисош и Омуртаг. Най-ранният надпис е от 705–707 и по него се датира паметникът. Предполага се, че е увековечен образът на хан Тервел като победител. Изображението напомня триумфалните сцени в релефната пластика на Иранския изток и античните художествени традиции. Още преди Освобождението, 1878 Феликс Каниц в съчинението си „Дунавска България и Балканът” пише за Мадарския конник, след Освобождението – Константин Иречек и Карел Шкорпил и Херменгилд Шкорпил. През 1895 е издигнато първото скеле, високо 25 м, за проучване на релефа. През 20–30-те години на 20 в. Гаврил Кацаров и Геза Фехер продължават проучванията. През 50-те години БАН организира комплексна експедиция под ръководството на Веселин Бешевлиев за цялостно изследване на релефа и надписите.

Мадарският конник е единственият скален ранносредновековен релеф в Европа. Поради нетрайността на скалата, върху която е издълбан, той е подложен на разрушителното действие на времето. Пясъчникът е чувствителен към ерозионните процеси и релефът е силно повреден.

През 1979 Мадарският конник е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Перперикон

Перперек, Перперикон, Хиперперикон – едни и същи имена на крепост и град в областта Ахридос, на десния бряг на река Перперек в Източните Родопи, на 2 км южно от днешното село Горна крепост и на 6 км западно от село Перперек, Кърджалийска област. Паметник на културата с национално значение.

Крепостта и градът са свързани в миналото с рудните находища и добива на злато в района. Има данни, че мястото е обитавано през бронзовата епоха. Перперек възниква (6 в. пр.Хр.) на територията на тракийски владетелски и религиозен център. При проучвания е установен пласт от халколита в цепнатините на скалите, когато е създаден и дворецът – светилище на каменния хълм. Изсичанията са от 15–11 в. пр.Хр., но сградата е използвана след преустройства и през Средновековието. През Средновековието е построена стена, ограждаща вътрешна цитадела. Открити са находки и монети, определящи последния етап на комплекса през 2–4 в. Западно от него е разкрита най-ранната църква в Западните Родопи, която вероятно е епископска, и е датирана от монета в началото на 5 в. Крепостта е използвана и през римската епоха и Средновековието според писмени сведения от 13–14 в. Тя е една от най-големите в област Ахридос (Мора) по средното и долното течение на река Арда. В съчиненията на Георги Акрополит и на Йоан Кантакузин е описана крепостта с подградието. От 1339 е център на епископия, обхващаща земите по долината на Арда. Запазени са останки от дворец (тюрзис) с долна част, издялана в скалата, и култови съоръжения – басейн. От средновековното укрепление са останали значителни части от стените, осмоъгълна кула и оформени в скалата водохранилища. В подножието има останки от църкви и некропол. Разкрити са църква с мозайки и в съседство по-малък храм и сгради от 9–12 в. Намерени са оловни печати от периода, когато Перперек е бил административен център на областта Ахридос.

Мадарският конник
Мадарският конник
Проучван е от Стамен Михайлов и Иван Балкански (60–70-те години на 20 в.) и Николай Овчаров и екип.

Татул

Скалният обект край село Татул е паметник на културата. През 1933 г. краеведът Никола Иванов го открива и описва като светилище. През 1940 Васил Миков изказва предположението, че е голямо тракийско светилище. А Иван Венедиков описва мегалитните съоръжения и предполага, че е светилище на Орфей. През 70-те години на 20 в. при археологически разкопки (провеждани от Стамен Михайлов и Иван Балкански) са регистрирани късните периоди на обекта – късноантична и средновековна крепост (с много преустройства; по-добре е запазена четириъгълна кула), късноантичен некропол (каменни гробни камери). Западно от каменна пресечена пирамида с два издълбани саркофага са разкрити средновековно селище и некропол с богати находки (пръстени, обици, бронзови гривни). Последните проучвания (от 2004, Николай Овчаров и археологически екип) са свързани с тракийското светилище от бронзовата епоха, което функционира и през желязната епоха. На хълма са изградени стена (крепида) от обработени каменни блокове с двулицев градеж и храмова постройка със същия градеж. В района има останки от сграда с правоъгълен план (според Никола Иванов – църква); скални ниши, некропол (намерени са медни брадви от халколита), гробове с каменни саркофази. Северозападно от селото има надгробна могила. От Средновековието е архитектурен комплекс, съществувал до 12 в. Сред археологическите находки са бронзова статуетка на Орфей от 1–2 в., монети и фибули от елинизма и римската епоха, средновековни монети и византийски оловни печати от 5–11 в. Като се съди по вносната керамика, се предполага, че светилището е било известно в голям район през 10–6 в. пр.Хр. Предполага се, че в него са погребвани тракийски царе.

Перперикон
Перперикон

Из „50-те светини, пред които се прекланя всеки българин”

Книгата може да поръчате тук!

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
Панталоните, които ще носим тази пролет
Продадоха на търг писма на Агата Кристи за близо 8000 лири
Тръмп: Гордея с Мелания, тя е голяма филмова звезда
Арестът на Андрю е прецедент. Той и Сара Фъргюсън са в шок
Подкаст: Мила Иванова: Интервю с Иван Ласкин ме срещна с професията журналист

Напишете дума/думи за търсене