Росица от “Мастършеф” искала да се занимава с политика

Кулинарката зарязва живота в София, за да работи във ферма в Сопот

“Имам страхотен интерес към властта. В много ситуации ми се е налагало да управлявам хора и ми се удава. Затова исках да вляза в управлението на страната, защото има много пробойни.” Така целеустремено звучи Росица Иванова, която вече е достатъчно популярна, но не заради управленските, а заради готварските си умения.

Иванова е кулинарна блогърка, шеф-готвач в биоферма и има собствен сайт. Започват да я разпознават по улицата обаче, след като става част от третия сезон на “Мастършеф”. Нещо повече, тя стига до трето място в риалити формата и дори печели наградата на журналистите и участниците от всички сезони на шоуто досега на кулинарна вечер, организирана преди финала на шоуто.

Родена е на 23 юли преди 25 години в Кърджали. Завършила е езикова гимназия с английски и италиански език.

След това е приета политология в УНСС. Това е единствената специалност в единствения университет, в която е кандидатствала. Мотивите ѝ да учи точно това са много сериозни. “В никакъв случай не съм от тези гневни деца, които си мислят, че ще превземат света и ще го променят. Това е прекрасно, но се случва в рамките на един мандат. Вълнуват ме изключително много енергетика, военни дела, геополитика”.

Но много бързо губи интерес.

Още след втората година започва да се занимава със собствен бизнес

– отваря магазин в Кърджали. Междувременно открива свой неподозиран талант – рисуването. В един лежерен следобед, седейки си в магазина, изпитва голяма нужда от това да рисува. Без никога преди това да е имала интерес към изобразителното изкуство. Отива в близката книжарница и знае каква точно хартия иска, какви моливи ѝ трябват и нарисувала прекрасна картина. Оттогава рисуването е неразделна част от живота ѝ. Дори прави академия за деца, в която ги учи да рисуват.

“Артсредите са много различни от политическите. И аз направих своя избор – оставих на заден план политиката.”

След рисуването се появяват фотографията и графичният дизайн. Мести се в София, мести и магазина си там, но малко след това го затваря окончателно. А страстта към готвенето била просто хоби. Но винаги е присъствало в живота ѝ.

“Около мен винаги е имало много гладни хора”, казва на майтап Росица. С това обяснява и любовта си към готвенето. Най-близките ѝ хора обичат нейните ястия и я стимулират да прави все нови и интересни неща. Около нея винаги е имало хора, които обичат да ядат, а тя – да ги глези, да им готви и да подрежда красиво масата. Има и особено голям фен на гозбите си – неин бивш съквартирант – Евгени. За него е готвила най-много.

Талантът за готвенето обаче явно е бил дълбоко скрит в гените ѝ, защото и баба ѝ, и майка ѝ са кулинарки. Майка ѝ дори е главен готвач в Лондон. Но Росица от години живее сама, няма от кого да попие семейни тънкости и рецепти. По-скоро действа по инстинкт и с любопитство. Когато някъде ѝ хареса някакво ястие, отива при готвача и го пита как е приготвено.

Всички мислят,

че визитната картичка на Росица е авокадото,

но ще сгрешат

Факт е, че тя най-често използва авокадото, докато готви в “Мастършеф”. Но извън тв предаването тя определя хляба като своя запазена марка. Хляб във всичките му вариации – фокача, чабата, питки, крекери, баници. Без хляб, приготвен от нея, не сяда на масата и не посреща гости.

Салатите също са ѝ страст.

Дори си има любима рецепта за насъщен с овесени трици, който става бързо и лесно. На масата всичко е направено от нея – сирене, хляб, песто.

Прави и сезонни салати – с каквито зеленчуци има пресни в градината и фермата, където работи.

За “Мастършеф” научава случайно

Росица от години няма телевизор вкъщи и не гледа телевизия. Не е гледала нито един епизод от предишните сезони на шоуто. Разбира случайно за кастинга на “Мастършеф” – в телефонен разговор с познат. Изпраща документите си по посредник и няма очаквания. Явява се на кастинг между два ангажимента, отново без да залага надежди.

“Просто минах през мястото, където бяха кастингите и представих нещо, което приготвих набързо”, разказва Росица.

Така на импровизация изкарала и цялото приключение “Мастършеф”. Не тръгвала с предварителна нагласа, не мислела какво ще готви, не гледала готварски книги и предавания. Отдава се на импулса и моментната си нагласа. Единственото нещо, което подготвяла преди снимки, бил стайлингът ѝ – дрехи, грим, прическа. Само едно нещо имала план да сготви в шоуто, но не успяла – с Божана имали бас да се състезават, приготвяйки терини, но така и не дошъл редът им.

Коронната ѝ салата е от бейби спанак, рукола, сушени домати, сини сливи, кедрови ядки, авокадо, накъсана моцарела и оцет балсамико.

За финала имала концепция, в последния момент я сменила

Имала една нощ, за да измисли четиристепенно меню. И тъй като задачата е много сложна, се консултирала с познати готвачи, споделила идеята си и те я разубедили. Затова сменила концепцията си. Готвила неща, които я посъветвали другите. Тя отчита това като най-голямата грешка, която ѝ коствала титлата “Мастършеф” на България и наградата от 100 000 лева.

“Храната, която приготвям, е домашна. Готвя нещата така, както ги усещам”, казва финалистктата от кулинарното шоу.

Затова определя наградата на публиката като по-ценна за нея.

Ако можеше да върне времето назад, щеше да заложи на собствената си идея.

“Щях да направя профитероли, пълнени с мус от авокадо”. За основно планирала патешки езичета, патешки бели бъбреци, патешко магре и патешки дробчета, поднесени по интересен начин. А десертът щял да бъде гъба от авокадо с две различни пяни и крем от маракуя. Концепцията ѝ била продуктите от амюз буша (ордьовъра, който готвиха в първия кръг) да присъстват в следващите ястия. Би озаглавила менюто си за финала: Soul food (храна за душата – бел. авт.).

“Вечерята за мен никога не е била да си вземеш два бургера и просто да се наядеш. То е цяла емоция – избираш си ястие от менюто, оглеждаш се в интериора, вглеждаш се в разни детайлчета. Така щеше да е и в моето меню – щеше да има неща, в които да се загледаш, да поискаш да снимаш, дори да се зачудиш какво е това, защо е там”.

Росица подчинява храната на емоциите си. И готви по инстинкт. Но ако не е в настроение, дори не влиза в кухнята. Като шеф-готвач може да си го позволи. Когато обаче влезе там, готвенето се случва под звуците на джаз. И твърди, че готвенето е начинът ѝ да изразява себе си.

“Дали готвя на шеф Ангелов, или на г-жа Петрова от Видин, за мен е еднаква емоция. Разбира се, критиките на шеф Ангелов ще бъдат градивни и компетентни. Но като емоция за мен е същото”, разказва тя.

И като човек на моментните решения

преди година преобръща живота си наопаки

Тогава живее в София, тъкмо подписала договор за нова квартира и работи в IT компания. Вижда обява за работа като бранд мениджър във ферма край Сопот. Отива на среща със собствениците и се чувства като у дома си там, има усещането, че познава тези хора цял живот. Три месеца работи паралелно там и в София. 5 дни поръчва части за сървъри, а в събота и неделя помага във фермата. Докато един ден решава да зареже живота в столицата и да се отдаде на страстта си към храната.

Сега животът ѝ е по-спокоен и хармоничен. Става в 7 часа сутрин, поглежда планината, наоколо има коне и сърнички. Градската среда не ѝ липсва, Пловдив е на около половин час, а София – на малко повече от час. Много лесно и бързо може да си я набави, ако почувства липсата ѝ. Много иска да се научи да язди кон. Единственото нещо, с което още не може да свикне, е, че там магазините затварят рано.

А за лятото е планирала да се отдаде на работа и самоусъвършенстване. Поканена е да преподава мастърклас на абитуриенти по готварство и ресторантьорство в Сопот. На 26 юни заминава с колегите си за Италия, където ще попие кулинарен опит. После ще готви, ще развива сайта си, ще кара колело и ще продължи работа във фермата.