Радко Петков: Преди да изляза на сцената, всеки път се моля и се прекръствам

Победителят от “Гласът на България” ще инвестира наградата в музика

-Радко, как се чувствате като победител в “Гласът на България”?

-Звучи ми странно, че съм победителят в “Гласът на България”. Още не мога да го повярвам. Аз съм Гласът на България. Звучи ми абсурдно. Не мога да го асимилирам още.

- Защо мислите, че хората избраха вас?

- Още след първия концерт разбрах, че хората ме харесват. Бях събрал най-висок вот не само от моя отбор, ами от всички участници. Не знам защо са избрали мен. Сутринта излязох много рано от вкъщи и чак ми беше неудобно да вървя по улицата. Почти нямаше човек, който да не спре и да ми каже нещо.

- Какво ви казваха?

- “Честито!”, “Браво!”, “Успех занапред!”

- Имахте ли предварителен план в кой отбор да отидете, очаквахте ли, че ще стигнете до финал и победа?

- Нямах очаквания. Съвсем на майтап стана моето явяване на кастинга. Тръгнаха рекламите по телевизията, направиха ми впечатление, но не исках да участвам, бях си казал, че след форматите, в които съм бил, вече няма да участвам никъде. Обаче моята вокална педагожка Мариета Жекова и моите приятели от студиото, в което пея, ми казаха: “Пробвай се!”. Почти до последния момент се дърпах. Но се замислих си казах: “Нищо няма да загубя, ако пробвам”. Не бях с никакви очаквания, защото съм бил в други предавания, хората ме познават, дори бях готов да не продължа предварителния кастинг, защото съм познат на хората.

- Очаквахте, че участието в други предавания може да ви изиграе лоша шега?

- Да, в такива предавания търсят нов продукт, нови хора, нови лица. Хейтърите вече се заяждат заради това. Но им благодаря, трябва да има и хейтъри.

- Коя е най-ценната награда за вас преди “Гласът на България”? Коя ви даде увереност, че сте добър в музиката?

- Може би първото място на “Бургас и морето”. Фестивалът е за песен, но пък се явяват изпълнители, които да си представят песента и аз трябваше да изляза на сцената срещу големи певци като Петя Буюклиева и Роси Кирилова. Тогава започнах да си вярвам повече.

- В “Големите надежди”, детската Евровизия и “България търси талант” все се спъвахте на последната крачка преди победата. Притеснявахте ли се и сега от второто място?

- Тогава не е бил моят момент. Но снощи си казах: “Сега е моят момент и сега трябва да победя!”

- Кога си го казахте това? Преди концерта или в последните 10 минути, когато останахте само двамата със Сара Сюзет?

- Преди всяко мое излизане на сцената си имам ритуали.

- Какви са те?

- Моля се, прекръствам се. Спокоен съм, когато знам, че Господ е с мен.

- Имате ли талисман, който винаги държите в джоба си?

- Да, но няма да издавам какъв.

- Разкажете малко повече за вас - кой е Радко Петков?

- Аз съм от Троян, на 17 години, уча в средно училище в родния си град и съм като всички свои съученици. Много е странно, че уча организация на хотелиерство и ресторантьорство. Оказа се, че това е най-трудната паралелка. Аз така обичам да ми е трудно. Като на кастинга на “Гласът на България”. Близки ми казваха: “Недей да ходиш еди-къде си, избери си да ти е по-лесно. А аз отидох пак в най-трудния отбор.

- Какво ви казаха родителите ви, когато слязохте от сцената след финала на “Гласът на България”?

- Нищо. Те плачеха. Не можахме да си кажем нищо. След това си тръгнаха за Троян.

- Ще празнувате ли, когато се приберете в Троян? Подготвят ли ви голямо парти за победата?

- Не знам. Обикновено ме изненадват.

- Какво планирате оттук нататък?

- Планирам да правя песни. Ако нямаш песни, не въртиш клипове, да се набиваш на очи, да имаш екип зад себе си да седи и да ти помага, всяко чудо е за три дни. Не е лесно да се продуцираш сам. Не е като в Америка - Бионсе прави всичко сама. Обаче и тя има екип зад нея, който знае какво прави. И аз това искам. Искам да има хора зад мен, които да ме подкрепят.

- А вие искате да се самопродуцирате или да бъдете част от музикална компания?

- Все още не знам.

- В какъв стил музика ви се работи?

- Искам да се занимавам с поп, R&B, соул. Даже соул ми звучи много яко, защото в България почти няма от истинската черна музика.

- Можете да пробиете с тази музика у нас?

- Сега за първа песен не е добър вариант, защото не се продава. Обаче може пък аз да съм човекът, който вкарва този стил в България.

- Ако можехте да изберете композитор или продуцент, който да напише песен за вас, на кого бихте поверил и първия си хит?

- Честно ли? На Графа и на Иван Лечев. Защото ги познавам и защото те могат да усетят какво точно искам.

- Балада или бърза песен?

- Май бърза.

- Но вие точно с балади спечелихте?

- Аз спечелих с балади, но те са по-избухливи. Не са от тия, скучните балади.

- От снощи любимата ви песен “Високо” ли е?

- Тя е една от най-любимите песни и преди това. И “Сбогом, моя любов” също. Имат страшни текстове. Най-много исках на финал да изпея тези две песни и ги изпях.

- Умишлено ли си ги пазехте за финал?

- Така се случи. Екипът знаеше, че много искам да пея български песни, защото сме в България, имаме прекрасен български език и много труден за пеене. Аз дадох идеята да ги изпея на финал и целият екип ме подкрепи. И благодаря на всички и за всичко.

- Има ли съвети и неща, които Иван Лечев ви е казал и са ви помогнали по пътя към победата?

- Когато виждаше, че съм нервен, само ми казваше: “Дишаш-издишаш”. Преди да изляза на сцената, винаги ми казваше: “Давай, момче, ти си!”. Така ме нахъсваше.

- Преди това мислехте ли за момента на победата?

- Да, мислел съм си. Но не се замислях всъщност какво следва. Да, ще победя и какво после? Повече си мислех, че няма да спечеля. И ще продължи Сара. До последно си мислех, че ще кажат нейното име. Аз просто се молех да кажат, че победителят съм аз.

- Повярвахте ли, като казаха вашето име?

- Беше шок за мен. Даже на снимките гледам като гърмян заек. Още не мога и да го осъзная. Трябва да преспя една нощ, за да го осъзная, но аз още не съм спал.

- Какво ще правите с наградата от 50 000 лева?

- Със сигурност ще ги вложа в музика, може би в обучението ми, след като завърша. Но всичко ще е разумно.

- Къде искате да учите? В България или в чужбина?

- В България. Няма да ходя никъде.

- Музика ли ще учите?

- Не съм се замислял много конкретно, но вероятно ще уча музика. С това искам да се занимавам. Може да не е точно пеене. Най-сериозно съм си мислил да се занимавам с тонрежисура. Може да си имам собствено студио.

- От утре какво предстои?

- Първо трябва да наваксам с оценките в училище. На 14 юни Димитър Бербатов прави спектакъл между отборите на фондация “Димитър Бербатов” и фондация “Луиш Фиго” с едни от най-добрите футболисти в света. Петър Алексиев и Алекс Нушев направиха химна на фондацията, а аз и мои приятели ще го изпеем. Ще го излъчат на пет континента. И после се надявам да започна подготовка на своя песен.

- Имате ли вече идея?

- Имам идея и огромно желание. Скоро трябва да излезе песен.

- А планове за лятото имате ли?

- Ще работя. Трябва да има песен.

- Вниманието на хората сега ви смущава, радва или дразни?

- Вчера срещнах една жена на улицата. Тя ми даде такава енергия, че не мога да го опиша. Очите ѝ бяха насълзени, дъщеричката ѝ колко много ме харесва. Усещането хората да те харесват, е уникално. Те ти придават чиста енергия.

- Увеличиха се или намаляха приятелите ви, откакто сте популярен?

- Не знам, ще го разбера, когато се прибера в Троян.

- Колко от приятелите ви се обадиха преди концерта в неделя вечерта да ви пожелаят успех?

- Много малко и те са истинските приятели май.