Оперната звезда Соня Йончева: Винаги се опитвам да се видя отдалече

За мен българската публика е нещо свято, исках да се върна, когато съм стигнала някакво ниво

Голямата оперна звезда Соня Йончева излиза на сцената на зала 1 в НДК тази вечер, за да представи новия си концертен репертоар с арии, дуети и инструментални откъси от опери на Верди. Заедно с нея пред българската публика ще излезе и брат ѝ - тенорът Марин Йончев, който спечели риалити формата “Стар Академи” през 2005 г. Тогава той каза, че ако спечели, иска да купи къща за семейството си. Изпълни обещанието си и купи такава в село Първенец. След това учи в Швейцария, където живее и работи и в момента. Диригент пък е съпругът на оперната прима - Доминго Хиндоян.

Само преди няколко дни Соня Йончева направи блестящ дебют в миланската Ла Скала в ролята на Мими в “Бохеми” на Пучини. На 11 февруари догодина на същото място тя ще изпълни рядко представян солов рецитал с репертоар на Пучини. След това през юни ще пее в операта “Пиратът” на Белини. За последен път Мария Калас е в този спектакъл през 1958 г. на сцената на Ла Скала. След това за нейната роля са обсъждани имена като Мирела Френи, Анна Нетребко и още куп големи звезди, за да бъде представена операта отново. Но от музикалния съвет във фондация “Ла Скала” не намирали достойна заместничка на Мария Калас. Първата оперна прима, за която специалистите са казали, че може да заеме това място, е Соня Йончева.

Концертът ѝ в София е организиран само за два месеца. За участието си на българска сцена примата пристигна в петък вечерта, в събота имаше репетиции, като направи кратка пауза, за да даде пресконференция заедно с брат си Марин и съпруга си Доминго Хиндоян.

- Г-жо Йончева, тази година отказахте няколко големи концерта по света, но приехте този в България, защо?

- За мен България винаги е била приоритет. Когато получих поканата, бях впечатлена с колко позитивна енергия беше заредена. В нея имаше много ентусиазъм и любов към изкуството, което правя толкова години. Харесвам екипа на г-н Боршош и всички хора, които работят за този концерт. Аз съм много импулсивна и никога не калкулирам нещата. Не правя планове, само далечни, но когато се случи такова нещо, веднага реагирам положително и тръгвам напред. Благодаря за поканата!

- Г-н Йончев, вие също имате ангажименти в Швейцария. Трудно ли е да сте на една сцена със сестра си, която е твърде добре познат артист.

Марин Йончев: Много е трудно. (Смее се.) Първият път, когато тя дойде в НДК, беше за “Стар академи”.

Соня Йончева: Да, бях на финала, тогава бях сестрата на Марин и бях много горда. Толкова много виках, че после ми бяха повредени всички гласни струни. В НДК съм едва за втори път. Радвам се, че сега идвам като артист, и се радвам, че съм отново тук с него и със съпруга ми. Но най-вече с Марин, защото той има страхотни спомени.

М. Й.: В България се чувстваме най-добре, това си е нашето място. Истински щастливи сме, че ще бъдем пред българската публика.

С. Й.: Този концерт е една сбирка на миналия Верди, сегашния, както и този, който мечтая да пея в бъдеще. Не обичам да определям гласовете по някакъв начин, например: “Днес съм драматично сопрано”. Не, аз съм просто сопрано. По този начин подхождам към всеки период на Вердиевото творчество. Това е една сбирка на целия Верди, който в момента си представям, че бих могла да изпея.

- Как се чувствате в Ла Скала?

С. Й.: Да пея в Ла Скала, е наистина много вълнуващо. Знаем историята на този театър. Но и знаем за взискателната публика. Всички, които идват там години наред, знаят оперите наизуст. Така че да бъда там, беше като да съм в катедралата на нашето изкуство. Беше наистина много свят момент. Радвам се, че минах тази бариера,

изчаках много дълъг

период от време,

за да дебютирам там. През 2010 г. спечелих конкурса на Пласидо Доминго именно в Ла Скала и исках да се завърна вече с един богат опит, с добър репертоар, в една добра, култова продукция на Ла Скала. Не исках да бъде в каквото и да било. За в бъдеще имам много добри договори с тях, много добри артистични предложения от тяхна страна.

- Как протича подготовката преди ваш съвместен концерт?

С. Й.: Отношението наистина е много различно, ако тенорът до мен не ми е брат и е в някакъв труден момент, ще му помогна, но когато това е брат ми, сигурно ще припадна от емоция. Винаги имам друго отношение, независимо дали е на сцената, или в живота, се опитвам да го закрилям като по-голяма сестра. Емоцията да сме заедно е много голяма.

М. Й.: Тя ми е като втора майка и се грижи страшно много за мен.

- Коя критика е най-важна за вас и в коя се вслушвате най-вече?

С. Й.: Не е много лесно в нашата професия по отношение на критиките. Човек трябва да има много силна психологическа подготовка, защото критиките са постоянно. Все има някой, който да каже, че нещо не е наред - диригент, асистент от режисурата... Ако човек е много слаб психически, може много бързо

да приключи

с кариерата си,

буквално за броени дни. Винаги се вслушвам във всичко, може би и от опит и подготовка знам кое наистина е вярно и кое не и това ме спасява. Имам много ясна оценка за това по какъв начин се справям и най-вече винаги се опитвам да се видя отдалече. Но се вслушвам наистина 100% сляпо в съветите на мъжа ми, защото знам, че никога няма да ме подведе.

- Критична ли сте към брат си на сцената?

М. Й.: Не, тя е прекрасна. Когато е на сцената, излъчва само любов. След това, разбира се правим разбор и казва мнението си, вслушвам се, тя е много по-напред от мен.

С. Й.: Търсим резултат. Не излизаме на сцената само защото трябва да се пее. Искаме да разкажем някаква история, хората да почувстват не само на какво техническо ниво сме. Дори това не е нашата основна цел, идеята е хората, които идват за първи път, да обикнат това изкуство. Другите пък да затвърдят в тяхното съзнание, че са на правилен път и трябва да продължат да слушат опера. Да останат фенове на това изкуство. Музиката е огромен манипулатор на човешкия мозък, ние сме само едни артисти, оръжие, което да подхранва любовта към нея.

- Вярвате ли в съдбата?

С. Й.: Ние често я провокираме. Много пъти в моя живот съм се убедила, че съм била на точното място с точния човек, но за да съм там, съм отишла сама и съм се подтикнала да го направя. Сега идвам в България по-често, защото исках да се върна, когато съм наистина сигурна в себе си, защото за мен както Ла Скала, така и българската публика са нещо свято. За да съм в България, наистина трябваше да съм стигнала на някакво ниво и връщайки се тук, да покажа това, което съм научила. Може би и сбъдвайки мечтата на родителите ми, защото те ме изпратиха там да натрупам знания, и сега се връщам: “Ето, това съм аз днес!”. Вярвам в съдбата, но и вярвам в многото труд.

- Как се запознахте със съпруга си?

С. Й.: Беше много смешно, защото ми изпратиха мейл от училището, в което учех, че моят финален изпит ще бъде дирижиран от господин Хиндоян, и аз си представих един професор на почтена възраст, който се е съгласил да ми покаже всичките си знания на този изпит. Имах среща с него в парка в Женева, като го съзрях, си казах: “Уау, ще има добър изпит!”.

М. Й.: Ние и тримата сме възпитаници на една и съща консерватория в Женева, най-вероятно и синът им Матео ще учи там.

- Г-н Хиндоян, по-лесно или по-трудно е да дирижирате съпругата си?

Доминго Хиндоян: Много се радвам да бъда в България. Изключително съм щастлив, че имам възможност да работя с такъв добър артист, тя изключително добре разбира музиката. Работим заедно много по-малко, отколкото тя би искала, но въпреки това се случва от време на време. Двамата се учим един от друг, аз самият се уча много от нейните способности.

- Каква е вашата любовна история?

Д. Х.: Когато се срещнахме за първи път, беше за този концерт, който направихме заедно в консерваторията. Още тогава имаше искри, дори пожар между нас двамата, но поради различни причини, свързани с нашия живот, не можахме да бъдем заедно тогава. Изчаках пет години, за да бъда с нея. Когато се срещнахме отново, знаех, че и тя вече е готова, и ѝ казах,

че ще се оженим

след 15 дни

Направих една грешка, не се оженихме след 15 дни, а след 6 месеца, така че малко закъснях. Това, което мога да кажа за нашите отношения, е, че те се дължат на любовта ни, свързва ни и музиката. Нашият живот е много труден, непрекъснато пътуваме, всяка седмица сме в различен град. И ако не беше тази любов, която е основната движеща сила в нашите отношения, не бихме могли да се справим.

Когато вече беше планирана нашата сватба, бяхме в Берлин, там се представяше една опера, запознах се с маестрото и му споделих, че ще се женя за Соня Йончева. Той ми каза: “Горкият ти!”. Имаше предвид, че може да бъде наистина трудно, защото животът на изпълнителите е изключително тежък и има опасност те да бъдат истински диви и вкъщи. Но Соня е изключително обикновен човек вкъщи. Тя е една нормална съпруга, много красива българка и аз съм много щастлив с нея. Когато започне да се държи малко повече като дива, знам как да я контролирам. (Смее се.)

Много ми е интересно да науча традициите на България, всички хора ми помагат да опозная страната ви. Заедно със сина ни Матео учим български, но на мен не ми се получава толкова добре и толкова бързо.

(Използвани са въпроси и на други медии.)