Обратите в живота на Джоан Роулинг - на 30 иска да се самоубие, на 40 става милиардерка

На 17 години се проваля за изпитите за Оксфорд, на 25 загубва майка си, на 26 претърпява спонтанен аборт, на 27 признава, че съпругът й я подлага на тормоз. На 28 се развежда и е диагностицирана с клинична депресия. На 29 е самотна майка, живееща на помощи. На 30 често мисли за самоубийство. Само пет години по-късно е милионерка и е обявена за автор на година. На 40 вече официално е милиардерка. Когато издава последната книга от нашумялата поредица, само за няколко часа от нея са продадени 11 милиона копия. Тази жена е Джоан Роулинг, а създаденият от нея Хари Потър е индустрия, оценявана на 15 милиарда долара.

Преди дни авторката съобщи в туитър, че е завършила сценария за втората част на лентата "Фантастични животни и къде да ги намерим". Роулинг реши да превърне малката книжка в поредния филмов феномен. Всъщност "Фантастични животни" първоначално е издание само за големите фенове на поредицата и представлява копие на учебника на Хари Потър, в което са описани знайни и необичайни магически същества, включително външен вид, характер, умения и местообитания. От тази малка книжка Джоан създава поредната машина за пари. Тя не само пише сценария, но и е един от продуцентите на лентата. Филмът ни среща с изследователя и магизоолог Нют Скамандър, а действието се развива повече от 50 години преди историята на Хари Потър. Първоначално се говори, че Роулинг се готви да напише сценарий за две продължения, но филмът има невероятен успех и носи приходи от над 800 милиона долара. Затова екипът решава поредицата да е от пет части и се смята, че тя отново ще е огромна машина за пари.

Но всъщност Роулинг невинаги е имала такива успехи. През първите трийсетина години от живота си тя се сблъсква с множество провали. Израства в сравнително бедно семейство, справя се добре в училище, но не блести като отличничка. Дори е отхвърлена на изпита за Оксфорд. Завършва в Екзетър и започва работа като секретарка. Идеята за Хари Потър й хрумва още докато е на 25, но ще минат повече от десет години, преди тя да се превърне в реална книга. Джоан загубва майка си, която страда от множествена склероза, и заминава да работи като учителка по английски в Португалия. Жени се за Хорхе Арантес, но бракът им е нещастен. Роулинг признава, че съпругът й я малтретира. Тя все пак му ражда дъщеря и след развода отива да живее при сестра си, защото няма средства да се издържа сама. Живее на социални помощи. Но 30 години е диагностицирана с клинична депресия и дори мисли за самоубийство. По-късно авторката ще признае, че базира ужасяващите същества диментори, които изсмукват душата на героите й, именно на усещанията, провокирани от клиничната депресия. Въпреки тежкия период тя не се отказва да пише историята на Хари. Често твори в местната кръчма, защото невинаги успява да плати навреме сметките за ток и отопление. Написването на първия роман й отнема години на лишения и несигурност.

Дори когато вече историята е готова, успехът не идва лесно. Роулинг предлага ръкописа на няколко издателски къщи, но той е отхвърлен с какви не доводи – че е прекалено дебел за деца, че описва магии, че е скучен, че сюжетът никога няма да привлече интереса на читатели. Дванайсет издателства дори без да подозират отхвърлят възможността да се превърнат в едни от най-силните и богати в бъдеще. Единствено от “Блумсбъри” решават да рискуват с този противоречив ръкопис, но имат едно изискване – Роулинг да се подпише с мъжки псевдоним. Доводът им е, че начинаещ писател мъж има повече шансове от начинаеща писателка жена. Авторката обаче не желае да си измисля друго име, затова се подписва просто с инициали - Дж. К. Роулинг, създаващи впечатлението, че става дума за мъж писател. Рискът се отплаща повече от стократно. Седемте книги за младия магьосник се продават в над 450 милиона копия в цял свят и са преведени на над 70 езика, включително и на латински. Приходите от филмовите адаптации пък надхвърлят осем милиарда долара. Интересното е също, че когато Роулинг решава да пише книги за възрастни, тя издава една от свое име - "Вакантен пост", но се пробва и в криминалния жанр, и то отново под мъжки псевдоним - Робърт Галбрейт, автор на "Зовът на кукувицата", "Копринената буба" и "В служба на злото".

В своята реч пред випуск 2008 на Харвардския университет Роулинг разказва за провалите и трудностите си: “Когато бях на вашите години, най-много ме беше страх не от бедността, а от това да не се проваля. И неизменно стигнах дотам. Провалих се, и то много. Прекалено краткият ми брак рухна, останах без работа, бях самотен родител и всъщност доста бедна. Най-големите страхове на родителите и моите собствени от провал се сбъднаха. И днес няма да стоя пред вас и да ви убеждавам, че провалът е забавен или лесен за преживяване. Напротив, това беше тежък период от живота ми и нямах никаква яснота кога най-накрая ще видя светлина в края на тунела. И все пак защо е важен провалът? Най-вече защото ни учи, че той не е краят, не е необратим. Спрях да се съсредоточавам в представата си за провалена личност, а реших да насоча всичката си енергия към единственото, което ми носеше удоволствие и в което вярвах – да пиша. Съсредоточих се върху хубавото – бях жива, свободна, имах дъщеря, която обожавах, стара пишеща машина и една голяма идея. Така дъното, което бях ударила, се превърна в стабилна основа, върху която да изградя живота си наново.

Провалите са част от живота. Колкото и усилия да полагате, все някога нещо няма да стане, както сте го предвидили. А не бива да живеете прекалено предпазливо, защото животът просто ще мине покрай вас. Това вече е истински провал! Всеки неуспех ни носи и нещо положително – а именно възможността да се дистанцираме, да видим нещата в по-глобален мащаб, да се откажем от несъщественото в живота си и дори да преосмислим себе си… Всеки неуспех е ценен урок, невъзможно да бъде усвоен по друг начин. Затова след всеки провал сме по-силни, по-мъдри, по-дисциплинирани, по-упорити. Човек никога не може да тества себе си, ако не е изпадал в беда. Това познание ми даде много повече, отколкото всички квалификации, които бях придобила. Ще кажа, че животът не е списък от постижения и придобивки. Квалификацията и автобиографията не са животът, въпреки че има много хора на моята възраст, които бъркат тези неща. Животът е трудно и сложно нещо и не може да бъде контролиран от никого. Ние не се нуждаем от магия, за да променим света, ние носим цялата власт. И не e важно колко е дълъг животът, а какви добрини сме направили, докато сме го живели."

Днес авторката е повече от успешна. Тя всъщност е първият писател, натрупал един милиард долара от продажба на книги. В края на миналата година Роулинг обаче изпадна от класацията на сп. “Форбс” за милиардери, и то не заради друго, а заради благотворителност. Тя излезе от списъка, защото в последните години изхарчи над 160 милиона долара за различни кампании. Основните й благотворителни пера са инициативи за изследване и откриване на лечение на множествената склероза, както и личната й организация “Лумос”, която подпомага деца без родители. Въпреки това обаче бъдещите години се очертават като още по-успешни за Джоан и всички очакват съвсем скоро тя отново да е сред милиардерите. Роулинг е на челно място сред писателите с най-високи хонорари през 2016 г., а освен това като продуцент на поредицата "Фантастични животни и къде да ги намерим" се очаква да генерира няколко милиарда отгоре.