Омагьосано пътуване на Лариса Илиева из замъците на Лоара в галерия "Нюанс"

Художничката показва своите картини, наситени с тайнства, история и мистерии

Пътуване из замъците по Лоара? Един добре познат типичен туристически маршрут. Крепости, стълби, прашни рицарски брони, гидът набързо изброява факти... туристите гледат предимно в телефоните си, снимат и си правят селфита на фона на средновековните стени... Познато.

Не! Не подобно тривиално пътешествие предлага художничката Лариса Илиева в галерия “Нюанс” с над 20 картини, включени в изложбата ѝ “Тайните на Лоара”. Тя сякаш се е върнала с машина на времето от преди векове, за да ни покаже тези замъци с техните обитатели, тайни, сенки, магии, цветове, пълни с живот и страсти.

“Лариса вижда

магически образи

по стените, нежност,

фееричност, тайнственост. Това не са просто сгради, а места, пълни с много дух и история, които носят магнетичност и мистерия. Ще забележите, че в картините преобладават образи на жени и техните превъплъщения във времето. Това са вълшебни създания, а Лариса подсилва усещането, използвайки китайски туш и техниката на сецисиона. Сякаш гледаме цветни стенописи, пълни както с живот, така и с усещане как новото време попива и превръща историята в магия от нашия делник”, казва Христина Бобокова - куратор на изложбата. Тя има богат опит с откриването и поощряването на таланти. От над четвърт век е организатор на авангардния форум “Процес - пространство” в Балчик, а той напусна вече тесните очертания на градчето. Ще има специално издание през 2019 г. в Пловдив, когато градът ще е европейска столица на културата, намекна Бобокова, и обеща още много изненади.

Лариса Илиева е спътница в живота на известния художник Николай Панайотов, но тя има свой уникален творчески почерк. Двамата творят ту в Париж, ту в с. Стоките, където направиха невероятното артпространство “Бялото училище”. Там Лариса с изключителен усет е вписала ново и старо, запазила е чиновете и епруветките от кабинета по химия, а всичко това е хармонично преплетено в нещо ново и позитивно. Място, където двамата творци да рисуват, да се чувстват щастливи, когато са в България, а и да отглеждат в тази уникална атмосфера прекрасната си дъщеричка.

“Лариса е позитивен и сензитивен човек. Убедена съм, че тя си е поговорила с духовете в тези замъци, за да е толкова убедителна в своите картини. Тя има много изложби във Франция, САЩ, Италия. А “Тайните на Лоара”

нарисува специално

за това прекрасно

артпространство, каквото е галерия “Нюанс” (ул. "Иван Денгоглу" 42) в сърцето на София”, казва Бобокова. Тя се познава с Николай Панайотов от първото издание на фестивала “Процес - пространство” през 1998 г. През годините на приятелството им открива и таланта на Лариса.

Лариса Илиева завършва през 1996 г. факултета по изобразителни изкуства на Великотърновския университет. Разделя живота си между Париж и България. Творбите ѝ звучат със съвременната чувствителност, правейки връзка между класическата рисунка с перо и днешната поп култура. Тя е домакин на ежегодния вернисаж за съвременно изкуство “Бялото училище”.

Изложбата се открива на 20 юни (вторник) и ще продължи до 2 юли. 

Авторката за новата си изложба:

"Обичам да пътувам в историята на изкуството, да правя превъплъщения и интерпретации на стилове от различни епохи, да използвам съществуващи пластове, създадени от предишни поколения творци. Докосването ми до артистичното наследство от епохата на френския ренесанс, което в голяма част е съсредоточено в кралските замъци, разположени в долината на река Лоара, предизвика у мен желание за мечти и разбулване на мистерии. Търсейки творчески предизвикателства, аз се насочвам погледа си към този регион, наричан още "Градината на Франция"... Опитвам се да си представя какъв би бил животът на тази приказна вселена, ако би бил пренесен в днешно време. Моите "феерични създание" излизат от платната на големите майстори, от разкошните зали на замъците. Използвам цветното богатство на градините и парковете, на светлинните игри на фонтаните, цялото изобилие на автентични обекти, за да направя серия от картини, обединени от идеята за връзката между минало и настояще, на противопоставяне на декоративното и изящното на класическото и съвременното. Някои са изцяло вдъхновени от емблематичните фигури на Ренесанса като фаворитката на Анри II Диана дьо Поатие и нейния стремеж към съвършенство, страстите, суетата и индивидуалността на личността. Други продължават темата на древните автори за зараждащия се нов живот и неустоимата сила на съдбата."