Преди 45 г. кукерските игри били забранени, защото в групите винаги имало поп

С голям концерт почетоха 85-годишнината на фолклориста Крум Георгиев в Стара Загора
"Навремето Филип Кутев ме насочи към фолклорните ансамбли, тази година дъщеря му - художничката Надежда Кутева, илюстрира със свои рисунки стихосбирката ми "Пристрастия". Така с едно изречение фолклористът Крум Георгиев обобщава дългия си творчески път. На 18 юни в залата на Старозагорската опера бе големият концерт, посветен на 85-ия му рожден ден, който той отпразнува ден по-рано.
Не се знае какво е загубила българската опера заради тежкия хепатит, който пипнал на младини Крум Георгиев - за малко болестта да го отнесе, но се знае какво спечели българския фолклор заради нея - композитор, хореограф, режисьор, диригент, организатор. "Учех оперно пеене в Консерваторията при бащата на композитора Александър Йосифов - Илия Йосифов. През 1957 г. пътувах до Москва като солист на хора на Строителните войски, който участва в Международния фестивал на младежта и студентите в съветската столица. Тогава за това не се говореше, но ни настаниха в общежития с огромни като котки плъхове. И не само аз, но и други се завърнахме с хепатит заради мръсотията там.
При мен болестта протече много тежко - кожата би беше като махагон - кафяво-черна на цвят. Спаси ме една туркиня, която посъветвала майка ми - аз съм роден в Кърджали, да пия стрит на прах стомах от агънце-сукалче. Тя ми донесе този прах в интензивното в София, където лежах ни жив, ни умрял. Започнах да се оправям, но за пеенето бях свършил, а бях тенор. Така се прехвърлих да доуча с хорово дирижиране", разказва пред "24 часа" юбилярът.
Започва като хоров диригент в Перник, но на едно съвещание в София фолклористката Райна Кацарова го представя на Филип Кутев като млад и амбициозен човек, който ръководи школуван хор. А по това време Кутев е тръгнал да спасява българския фолклор по своя си начин - като създава ансамбли в окръжните и по-големите градове и търсел подходящи кадри.
"Тогава Филип Кутев наложи образеца на държавния руски народен академичен хор "Пятницки" в своя ансамбъл в София, вкара в оркестъра и европейски инструменти. По примера му се създаваха ансамблите в страната. Беше председател на Съюза на българските композитори и диктуваше модата във фолклора - всеки един ансамбъл имаше в репертоара си неговите "Полегнала е Тодора", "Лале ли се, зюмбюл ли си", "Кажи, кажи, Ангьо"... Все песни с безспорни качества, които се пеят и досега. Но и ние, по-младите - Иван Вълев в Плевен, Иван Тончев в Перник, Стоян Гагов в Ямбол, аз бях в Сливен, Петър Крумов в Толбухин /Добрич/ - наред с настолния репертоар, създаван от членовете на Съюза на композиторите, започнахме да пишем, да попълваме репертоара на народните хорове", спомня си Крум Георгиев.
Композирал и той самият - на народностна основа е създал около 200 произведения - песни и танцово-музикални произведения. Сред тях и песента за капитан Петко войвода "Де се е чуло и видяло", която написал преди 55 години. Това, разбира се, е само една от многобройните песни за народния герой. "Любопитен факт е, че популярната песен "Петко льо, капитанине", която изпълнява Васил Михайлов в телевизионния сериал, там е в своя родопски вариант. Със същия текст песента съществува и като тракийска в такт 2/4", обяснява Георгиев.
Първо го изпратили в Димитровград, където поел ансамбъла на Транспортните работници, после в годините ръководил държавните ансамбли "Китна Тракия" в Хасково и "Загоре" в Стара Загора, ансамблите в Сливен и в Ямбол... Пенсионирал се през 1989 г., а това време съвпаднало с промените в България, когато се разпаднали дотогавашните Центрове за художесттена самодейност. "От техните останки заедно с проф. Тодор Джиджев създадохме Обществото за фолклор и първата ни задача беше да популяризираме идеята селищата в страната да си върнат своите календарни, религиозни и родови традиции заедно с общоселските сборове. Такива сборове имаше и преди това, но бяха идеологически - я на 9 септември, я на 1 май... Обикаляхме община по община, но мисля, че успяхме да убедим общинските управници да си върнат техните стари традиционни празници", спомня си Крум Георгиев.
Той е в основата на това в големи градове да бъдат създадени нови празници. Например традиционните кукерски игри в Ямболско преместили от село Веселиново в областния град Ямбол и така се родил днешният празник "Кукерландия" през януари. В Стара Загора вече е традиционен Фестивалът на маскарадните игри в навечерието на Сирни заговезни, в курорта Старозагорски минерални бани всяка година провеждат тракийския събор "Богородична стъпка"...
"До началото на 70-те години у нас не бяха разрешени официално кукерските игри по чисто идеологически причини - защото в групите, например от Павелбанско, винаги фигурира поп. Властта смяташе това за религиозна пропаганда, макар на практика ефектът да е точно обратен - винаги фигурата на попа в тези игри е комична и на практита ритуалът не е християнски. Помня, бях на работа в Хасково, когато ми поръчаха да доведа кукери от Павел баня, които с тежките си хлопки да прогонят злото от градските улици. После трябваше да давам обяснения защо сред тях имало и свещеник. Защитиха ме музейните работници, които поясниха на отговорните фактори, че традицията е такава", разказва Крум Георгиев част от патилата си на фолклорист.
Но и трудът му не останал незабелязан - още през 1970 г., след Третия републикански фестивал орден "Кирил и Методий", първа степен, получили 5-6 диригенти от страната, сред които бил и той. Тази година в навечерието на 24 май лично министърът на културата Боил Банов му връчи най-високото отличие на министерството - огърлие "Златен век" - почетният знак се присъжда само на творци с изключителен принос към българската култура. Преди 6 години за особени заслуги Крум Георгиев бе удостоен и с наградата "Оскар за фолклор" на IGF /Световната международна асоциация на фолклорните федерации/.
Освен това Георгиев е и академик - по линия на Международната академия за традиционно изкуство. "Не, това звание при мен не е научно. А и не мисля, че научните титли са особено подходящи за творците - известно е, че композиторът Чайковски е бил професор, но днес никой не казва проф. Чайковски за автора на музиката на "Лебедово езеро", коментира Крум Георгиев.
И допълва с уважение: "Истинският академик и доайен на фолклористите у нас е Николай Кауфман, който през септември ще навърши 92 години. Нашата дейност през годините някак взаимно се допълваше - аз съм практикът, който помага на съставите на репетициите, който е писал народни песни, правил е танцови постановки, активно е участвал в съхраняването и популяризирането на фолклора. Заслугата на акад. Кауфман е в издирването, описването, документирането и опазването на българския фолклор - той е научният работник в тази област. И неслучайно преди време му предоставих за неговите разработки всички мои материали, които бях събрал, докато проучвах фолклора на бесарабските българи от Молдова и Украйна".
Когато не композира, не участва в поредното жури и не тича да организира някой от многобройните си фолклорни празници, Крум Георгиев се отдава на другата си страст - писането на стихове. Вече е автор на 5 стихосбирки за деца и 2 за възрастни, под печат е шестата му детска книжка. Най-новата от тях - "Пристрастия", той е посветил с обич на съпругата си Дора Христова - това е жената, която преди 8 години "24 часа" издирва дълго и разкри като момичето от рекламния плакат на бирата "Загорка", сниман през 1961 година.
За това не е изненада, че Крум Георгиев сам написа и сценария за юбилейния си концерт в неделя - от сцената на Старозагорската опера то поздравиха от него състави и изпълнители - от Хасково, Долна Митрополия, Етрополе, Нова Загора, Котел, село Крепост в община Димитровград и ямболското село Тенево, от Стара Загора и Пловдив, от чирпанското село Ценово.