Семейството ми е от 18 души и всичките са около мен

С ген. о.р. Георги Милушев, създател и собственик на търговската верига "Зора", разговаря Пенчо Ковачев

Георги Милушев е роден на 20 юни 1937 г. Завършва икономика и външна търговия във ВИИ “Карл Маркс”, днес УНСС. През 1958 г. завършва военното училище “Васил Левски”, а след това и Висшата школа при МВР.

Трудовата си кариера започва като служител на Второ главно управление на ДС, после е младши разузнавач на КПП Капитан Андреево. Бил началник на ОУ на МВР в Хасково.

От 6 ноември 1986 г. до 14 ноември 1989 г. е началник на УБО. След пенсионирането си на 1 юни 1990 г. започва свой частен бизнес. 

- Само 4 дни след Симеон Втори и вие окръглихте 80 години, г-н генерал...

- Акрани сме ние с него...

- Царят изглежда добре, вие изглеждате великолепно... Как се чувствате?

- Благодаря, добре се чувствам. Наскоро децата ме питаха какво ще правим. Какво има да правим - питам ги аз. Ами идва 80-годишният ти юбилей. И може би чак тогава се замислих. Да, наистина са минали цели 80 години!

- Какво най-много си спомняте от тях?

- О, много неща! Родих се през 1937 г. - едно друго време преди войната. Помня Втората световна война, баща ми беше мобилизиран на фронта, останахме сами с майка ми. Помня ония гладни години, хлябът беше от бяла царевица. Докато е топъл от фурната, той се яде. Обаче като изстине, се напуква и трябва обезателно да потопиш или залееш с вода, за да поомекне.

Минаха години, завърших образование, оформих се като човек, работих...

26 години вече

съм в частния

сектор

И ей ги 80! Никога не съм си представял, че ще достигна до тази възраст. Мога откровено да кажа, че се чувствам добре.

- На какво се дължи това?

- На моите деца, които, всичките!, са около мен. Единственото лошо беше преди шест години, когато загубих съпругата си. Живяхме заедно 54 години.

- Какво работят синът и дъщеря ви във фирмата?

- Дъщеря ми управлява друга фирма - “Зора Стил”, която произвежда мебели. Управляваме фирмата със сина ми Стефан и зетя Пламен Стойков.

- А внуците?

- И внуците са тук. Синът на дъщеря ми завърши бизнес в Англия. Получи много добро образование и се върна във фирмата. А внукът и внучката от страна на сина ми завършиха в САЩ и също се върнаха. Затова и съм толкова щастлив - всичките са около мене. Това ме крепи и ми дава сили особено след като почина съпругата.

Непрекъснато по света се правят някакви класации на богати хора. Но в тези класации измеренията са предимно в материален аспект. А аз се чувствам много богат, защото, първо, имам син и дъщеря, имам прекрасни снаха и зет. Второ, те ме дариха с 3 внучки и 2 внуци. Вече имам и 6-има правнуци...

- Няма ли някой от внуците или внучките ви, който все още е свободен?

- Последният ни ерген е внук ми Георги Стойков, синът на дъщерята. Той обаче, живот и здраве, тази година ще сключи брак. В момента семейството ни е от 18 човека. Когато се събираме, ни трябва голяма зала с доста голяма маса.

Радостта от това човек да ги вижда всичките около себе си, да вижда тези малки прекрасни дечица с усмивките им, с любовта и топлотата - това дава много сили, много енергия.

- Ако разделим 60-те съзнателни години от живота ви на 2 по 30 - къде се чувствате по-добре - в голямата политика като шеф на УБО или сега като бизнесмен?

- Всеки период си има своите характерни особености, своите плюсове и своите минуси. А всяко време има своите предизвикателства. От първия ми работен ден до последния тези предизвикателства бяха къде по-големи, къде по-малки.

А в УБО бяха най-големите. След 1989 г. заживяхме в един много интересен и в същото време много противоречив период на развитие на страната. Ако бяхме влезли в Евросъюза по-рано, щяхме сега да сме много по-добре. Ние станахме член на ЕС и след година и половина - през 2009-а, започна кризата.

- Фирмата ви “Зора” започва в едно време, когато хората имат пари, но няма стока. Сега има много стока, но мнозинството от хората нямат пари. Как се справяте?

- За да може човек да се задържи на повръхността на водата, трябва да може да плува. Този, който не може, той не влиза във водата. Трудно е. Но то и никога не е било лесно. Сега, като се върна назад и си спомням началото на прехода, кризата, срутването на долара... Тогава наистина липсваха т. нар. потребителски стоки, от които хората имаха голяма необходимост.

- До 1989 г. в ролята си на началник на УБО вие често сте близо до Живков. Не отваряхте ли приказка за това, че в търговската мрежа няма потребителски стоки?

- Говорили сме. Той казваше, че трябва да се развива група А, тоест на средствата за производство, както се казваше. И всички сили се хвърляха в развитието на тежката химия, много често се говореше за комбината в Червена могила, за Русе и Хасково...

- И за комбината за тежко машиностроене в Дебелт...

- Да, и Дебелт. А в същото време, за да си купиш телевизор или хладилник, трябваше някой да ти даде бележка. След промените пазарът се либерализира, но още нямаше стоки.

- И тогава стартира фирмата ви “Зора” с едно магазинче от 18 кв. м. Как после се разви бизнесът ви?

- След 1989 г. работих известно време в чужбина. И като се върнах, се оказа, че никъде няма работа за мен. В същото време уволниха сина ми Стефан от Второ главно управление като син на ген. Милушев, и пенсионираха жена ми в болницата на МВР. И в едно жилище се събрахме ние с жена ми, възрастните ми родители и семейството на сина ми с три дечица. И всичките трябваше да живеем с моята пенсия. Бях пенсиониран на 300 и няколко лева, но реално получавах 168.

Скоро си намерих документите за това. Със сина ми обсъждахме откъде да започнем и наистина

наехме това

помещение

от 18 кв. м

Започнахме с три уреда, при това купени на консигнация - прахосмукачка, хладилник и пералня.

Когато създадохме фирмата, бяхме първи, тогава наистина нямаше стоки. Синът ми Стефан е чакал да вземе перални от завода “Перла” във Варна на опашка от 3 часа сутринта.

- Купувате и продавате, така ли?

- Да. Имахме една бяла жигула с малко ремарке - качваме пералнята и я доставяме на адреса. Спомням си веднъж със сина ми мъкнехме някакъв уред в квартала близо до Полиграфическия комбинат и срещнахме едно момче, което някога работеше при мен в УБО. “О, другарю генерал, здравейте! Как сте?”. Изпитах известно неудобство, но нали казват, че няма срамна работа.

- Кога решихте, че сте стъпили здраво на земята?

- Значително по-късно. В продължение на години работихме само ние. После взехме допълнително хора, някои от които и сега работят във фирмата. Дойдоха от студентската скамейка, тук създадоха семейства, народиха деца...

- На колко души давате хляб сега?

- На 580.

- Имало ли е случаи, в които да им забавите заплатите или пък да не им плащате с месеци?

- Не е имало такива случаи. Датата за плащане е фиксирана и точно на нея всеки месец се получава заплатата.

- Осигурявате ли някакви екстри на служителите си?

- Даваме допълнителни възнаграждения, подпомагаме хората за храна и за почивка, за обучение, за кариерното израстване. Имаме транспортни услуги, служебен транспорт с фирмени коли. Държим винаги да има мотивация и настроение за работа.

Човек да идва на работа с удовлетворение, а не да прекара работния ден само по задължение. А тръгвайки си в края на работния ден, да има моралното усещане, че е бил полезен и за себе си, и за фирмата.

- Кои са причините “Зора” да стои добре на пазара вече толкова години?

- Това, което сме постигнали, е резултат не само на ръководството и на собствениците, а благодарение на усилията на всички. Иначе не би могло да се случи. Наскоро за втори път получихме знака за най-добро съотношение между качество и цена. Първият път беше за 2015-2016 г., а сега за 2017-2018 г. Отличени сме със знака “Супер бранд”. Наскоро получихме писмо, че сме в десетката, номинирани за “Мениджър на годината”. Миналата година имаше едно голямо проучване на “Елдом монитор” за потребителските настроения и състояние на пазара. Изследването е за целия Европейски съюз.

Ръстът за нашия сектор за 2016 г. е около 1 процент, прогнозата, която дават за 2017 г., е за почти същия ръст. Ние

за миналата

година имаме

ръст 23,7%

и сме една от най-бързо развиващите се фирми.

За първите пет месеца на 2017 г. се движим горе-долу със същия ръст. Плановете ни са да приключим тази година с около 25% ръст. Направили сме и една тригодишна програма до 2020-а. Фирмата стои много привлекателно за клиентит, и за всички наши чуждестранни партньори.

- Колко такива партньори имате?

- Много. Малко са фирмите по света, които работят в това направление, с които ние да не поддържаме контакти. Имаме програма до средата на следващата година да променим изцяло всичките ни магазини.

- Колко магазина имате сега?

- В момента са 36. Преди 2 месеца открихме нов във Велико Търново. Започваме реконструкция на магазин в Бургас, който спечелихме на тръг, и трябва да го пуснем до края на годината.