Да построиш сам Сен Тропе

Защо Йордан Динев бе до дясното рамо на Симеон на рождения му ден

Йордан Динев е предприемач, спомоществовател, автор на четири книги.

В средата на 1989 г. заедно със своя брат Динко Динев създават “Диневи груп”. Компанията е построила хиляди апартаменти по Черноморието в България и Румъния, в Пампорово и София и по този показател е лидер на Балканите. Двамата братя са изградили първото частно яхтено пристанище в България “Марина Диневи”.

Ръководената от Йордан Динев фондация “Българска памет - братя Диневи” е вдигнала 4 православни храма, подпомогнала е десетки други църкви. Това е най-мащабната меценатска дейност за Българската православна църква през последните 27 години, според проф. Божидар Димитров. За тази дейност Вселенската патриаршия присъди на двамата меценати най-високото си отличие - ордена “Свети Андрей Първозвани”. Фондацията е построила и подпомогнала десетки военни паметници, за което Йордан Динев е награждаван от Министерството на отбраната. Нейно дело е и амфитеатърът с 600 места в Свети Влас, както и “Алея на народите”, в която са поставени бюстовете на десетки национални герои начело с българските Левски и Ботев. 

Мнозина се чудеха защо Симеон Втори бе в неизменната компания на Йордан Динев по време на 80-годишния царски юбилей. Това, което малцина в България знаят, е, че Динев нерядко придружава царя по време на неговите международни срещи в Европа.

Предприемачът печели доверието на Негово Величество още през 1996 година. 28-годишният Йордан и брат му Динко са едни от инициаторите и организаторите за първото посещение на Симеон в България. Една от неговите спирки бе малкото тогава село Свети Влас, което двамата предприемачи вече бяха започнали да благоустрояват.

“Изпитвам респект и уважение към царската фамилия и лично към Симеон Втори. Смятам, че България им дължи много”, твърди Йордан Динев. Той отказва да навлезе в каквито и да било подробности за отношенията с царя.

От селския мегдан

до Сен Тропе

“В началото на 90-те години мнозина се присмиваха, когато обяснявах как в пущинака край Свети Влас ще построим българското Сен Тропе на Черно море. Аз просто следвах правилото на баща ми: “Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”. Нашата бе да направим курорт за богати туристи. Виждах, че съчетанието море - планина и южното изложение, лечебният въздух и санаториумът за болни от астма правят Свети Влас подходящ за елитен туризъм. Опитахме да излезем от рамките на евтиния морски соцтуризъм и да изградим курорт по европейски стандарти. Тихо, безопасно, луксозно и уютно място.

“Един от малкото,

който ни повярва и

поощри още в

началото, бе царят”,

споделя Йордан Динев. Сега мога да кажа: построихме днешния Свети Влас от нищото - сами и без държавата. Руския “Форбс” нарече нашия курорт “Българската Ривиера”. Вложили сме милиони в инфраструктура - пътища, площади - нещо, което съвсем не е наша работа. Но и съвсем не се вземам на сериозно - напротив, смятам, че сме длъжници на времето, загдето ни даде тази възможност.

Бъдещето е на

историческия туризъм

“Аз съм израснал край Слънчев бряг и наблюдавам от дете чуждите туристи: ежедневието им е плаж, ресторанти, дискотеки. Става дума за милиони. През 90-те в един разговор с Божидар Димитров стигнахме до простичък извод. Ако само няколко хиляди от тези чужди туристи видят уникалните ни исторически находки, те ще споделят с приятели и тук ще започнат да идват елитни туристи. Веднага опитахме да го направим. Божидар изпрати ценни експонати от НИМ в Свети Влас, ние създадохме специално помещение, поставихме денонощна охрана и зачакахме. Туроператорите отказаха да включват в офертите си българските исторически експонати - комисионата им беше малка. Държавата не се нае да информира чуждите туристи. Въпреки това не се отказахме.

Организирахме научни симпозиуми, написахме десетки статии, посветени на културно-историческия туризъм. Ние бяхме първите, които намериха мощи за построената от нас църква и развихме поклонически туризъм. Сега виждам, че стореното през 90-те не е било напразно: най-после държавата се зае да подпомага този тип отдих на бъдещето: съчетание на развлечения с културно-исторически туризъм.

Далеч от държавната

трапеза

Далеко от властта - това е принципът, който предприемачът спазва вече 28 години в своя бизнес. Двамата братя са известни с това, че не са участвали в измамническата приватизация, нямат нито една държавна или общинска поръчка, заменки на земи, а всичките им комплекси са построени върху частни парцели. Не са имали търговия с акцизни стоки и никога не са участвали в силови групировки.“През 90-те години България бе разграден двор. Заради това още тогава се отказахме да правим бизнес с държава, общини и други институции. Със сигурност сме пропуснали, но не съжалявам. Днес спокойно мога да кажа, че не дължа никому нищо и никой не може да ни притиска”.

Богатите също плачат

Йордан приема чисто философски често демонстрираното отрицание към бизнеса. "Никой не обича богатите хора. И в България е така. Най-успешните предприемачи през XIX и XX век у нас са жестоко бичувани като чорбаджии изедници. После пък 45 години “богат” бе мръсна дума. След 90-те се извърши една порочна приватизация, която вкара случайни хора и откровени разбойници в бизнеса. Как хората да симпатизират на заможния човек? Ето заради това всеки от нас си носи клишето: щом си богат - значи си олигарх! Видя ли моя снимка в жълт вестник, знам какво ще прочета: започва със “Скандалните братя Диневи” и завършва с “Олигарсите от Свети Влас”. Ама защо “скандални”, защо “олигарси” - никой не казва…

Животът като

всекидневен купон

“Разбира се, че не сме ангели - в грях сме родени и в грях живеем.” Смятам, че животът е прекрасен и трябва да му се радваме всекидневно. Това е моята философия - наслаждавам се на живота, гонейки мечтите си. Най-много разсмиват Йордан Динев онези, които се съмняват, че дарява, за да изкупи греховете си. “В Светото писание е написано кой опрощава греховете, а ние съвсем не сме монаси. Обичаме живота и ценим хубавите неща. Живеем така, както правим бизнес - пълноценно. Радваме се на всяка минута от живота, защото сме наясно, че всичко е преходно. Харчим парите си така, че ние, семействата ни и нашите приятели да могат да усетят истинска радост от живота.

Много пари, много

жени и много деца

Около братя Диневи има в излишество три неща: пари, красиви жени и деца. “Аз имам три, а брат ми - шест деца. Искам да им дам онова, на което са ме научили моите родители. Най-големият ми страх е, че не се справям”, признава Йордан.

Двамата с брат си са отрасли в типична патриархална обстановка. “По-възрастните в семейството ни бяха кумири, а думата на баща ми - закон. Той спазваше правото на първородния син и винаги ме караше да се подчинявам на брат ми. Спазваме това и до днес: Били сме се като деца, спорим за бизнеса, но когато трябвада се взема важно решение - аз отстъпвам на брат ми. В нашата фамилия има ред и дисциплина. През 60-те години къщата ни бе единствената във Влас, в която имаше пиано. Това бе истинско нещастие, защото другите деца плуваха в морето, а ние трябваше да свирим. Двамата братя и досега живеят в Свети Влас заедно - в един двор с две еднакви къщи. Както повелява традицията - майката е при по-малкия.

“Що се отнася до баща ни - бях на 13, когато го арестуваха за първи път. Прибраха го заради стих, в който сравнява България със затвор. Претърсиха къщата, взеха два куфара с тетрадки и книги на татко. Не го видяхме месеци наред, а после бе принуден да работи дълго по мините - в Твърдица, в Мадан. Умря твърде млад, без да дочака времето, за което пишеше.”

По булеварда

на меценатите

“Когато започнахме да се занимаваме с бизнес, се заинтересувах от големите български предприемачи. Тогава - няма и 20-годишен, научих, че най-значимото на България - църкви, училища, читалища, университети, паметници - е построено с техни пари. Удивих се от факта, че всички издания на Софроний Врачански са подкрепени със спомоществование, Боянската църква също е дарение. Оттам насетне, че и до наши дн заможни българи са подпомагали България. За мен именно те са темелът на държавата. Тогава - още в далечната 1989 г., решихме да станем част от тази традиция и от първата си печалба отделихме за местния храм “Свети Атанасий”. Продължаваме да го правим до днес. Това не е някакъв данък “лукс”. Ние искаме да се чувстваме прекрасно в България. Затова правим възможното да ѝ дадем своя дял.”

Йордан има слабост към българската армия. Със средства на фондацията са построени и ремонтирани десетки войнишки паметници. “През 2005 г. открихме монумент в Карлово, посветен на загиналите ни войничета в Кербала. При откриването посланикът на САЩ заяви, че това е първият в света паметник, посветен на загиналите срещу тероризма. На трибуната се бяха наредили министри, депутати, кметове - управник до управника. Нас, спомоществователите, не ни поканиха до тях. Не съжалявам - ние бяхме до майките на войничетата.”

Освен на църкви помагаме и на една старинна джамия в руенските села. Там живеят прекрасни хора и мои приятели. Мнозина ме питат защо помагаш на турците. Как да обясня, че именно хората по тези села, техните джамии спират радикалния ислям!

“Диневи ризорт”

на показ

През последните 20 години "Диневи ризорт" е посещаван от експерти, политици и държавни делегации от различни страни, които наблюдават българския бизнес. Първи в Свети Влас през 2006 г. идва евродепутатът Джефри ван Орден - тогава докладчик за България в ЕП. Той пише доклад за напредъка на България и мнението му е важно. Една от компаниите, които посещава по препоръка на Соломон Паси, е “Диневи груп”. Ето неговите впечатления, документирани в писмо:

“За мен господата Динко и Йордан Диневи олицетворяват силния предприемачески дух на съвременна България - член на ЕС и НАТО. Техният родови девиз “Чест и достойнство”, който следват и в бизнеса, буди уважение и в моята родина. Това, което впечатлява е фактът, че през 20 годишната си дейност братя Диневи успяха да направят прозрачен и проспериращ бизнес, следвайки правилата на fair play - те опазиха името си чисто през годините на трудния български преход към демокрация."

Няколко години по-късно Свети Влас е посетен от действащ генерален секретар на НАТО. С постиженията на компанията се запознава и високопоставена делегация от Uонгреса на САЩ, водена от авторитетни днешни конгресмени на Републиканската партия. Вселенският патриарх Вартоломей Първи идва в “Свети Влас” навръх празника 24 май и изтъква българския характер на кирилицата при освещаването на църквата “Свети Власий”. Следват парламентарни делегации от Ирландия, Азербайджан, държавни ръководители и политици от Русия, Грузия, Армения, Украйна. “Никога не сме парадирали, но този интерес определено ни радва, защото това е внимание към една българска компания”, твърди Йордан Динев.

България като

рая на света

Не споделям песимизма на скептиците, по-скоро съм привърженик на оптимистичната теория за българския народ. Какво искаме? Имаме си всичко: страхотна природа, кадърни хора, красиви жени, умни деца, които ни прославят зад граница. И не е вярно, че България върви надолу. Даже напротив. Избегнахме граждански войни и кръвопролития след 1989 година. България е член на двата най-престижни световни клуба - НАТО и ЕС. Имаме ниски данъци и нелоши условия за бизнес. Аз съм абсолютен оптимист за България.