Сергей Антонов през очите на неговия адвокат

Ето как описва българина в книгата си Джузепе Консоло, който през 1982 г. пое защитата му в процеса за атентата срещу папа Йоан Павел II

Що за човек е бил покойният Сергей Антонов според Джузепе Консоло? В публикуваната тези дни в Италия книга “Нападение срещу папата. Ето истината” римският адвокат описва любопитни детайли за българския си клиент.

“Още на първия разпит Антонов даде да се разбере, че служителят на авиолиниите “Балкан” е наистина

чужд на какъвто и

да е международен

заговор

Всичко друго би ви хрумнало за него, но не и че е хладнокръвен и съобразителен агент. Изглежда дезориентиран, уплашен и смутен, не показва да си е дал сметка в каквa огромна беда се е озовал, не си беше изградил и никакво алиби.”

Според Консоло съдията Иларио Мартела го пита в един момент дали е получавал пакети от България. Консоло разбира, че това е въпрос клопка, и съветва българина, ако не си спомня, да не отговаря. Антонов обаче на развален италиански отговаря: “Да, получавах пратки. Пантолифи” . В първия момент никой не разбира за какво става дума. После се оказва, че Сергей има предвид “пантофоле”, т.е.пантофи. Още тогава Консоло и колегата му Адолфо Ларуса се споглеждат, давайки си сметка, че няма да получат никаква помощ от подобен клиент. От друга страна, ги навява на мисълта, че тип като Антонов на всичко би бил способен, но не и да участва в атентат срещу папата.

Още в началото на разследването срещу българите Мехмет Али

Агджа твърди, че

е бил в римския

дом на Антонов

на Виа Пола, в който имало плъзгаща се врата, която разделяла апартамента. Оказва се обаче, че с подобна врата са оборудвани всички апартаменти във входа с изключение на този на Антонов.

Както доверява портиерката на Консоло, само там била използвана завеса вместо плъзгаща се врата. “Знаете какви са българите, не им се дават много пари, гледат да е по-икономично”, обяснява портиерката. Така става ясно, че Агджа е получил в затвора погрешни указания от хората, които са го инструктирали – познавайки долния апартамент, в който живеел чужд свещеник, работил за тайните служби, мислели, че и този на Сергей е същият.

Престоят в римския затвор “Ребибия” влияе изключително зле върху физиката и психиката на българина. Консоло обмисля всякакви начини, за да получи домашен арест за клиента си, включително и чрез

атестат за

“умствена слабост”

Така се стига до назначаването на експертиза от психиатри.

Срещата с Антонов е фиксирана за една неделя в 9 часа. Адвокатът и неговото вещо лице отиват в затвора и чакат с нетърпение да дойде и вещото лице на съда - шефът на италианските психиатри. Той пристига едва в 11 часа с извинението, че се е изгубил. После се оказва, че не може да се идентифицира, защото си е забравил и документите.

В крайна сметка се решава експертизата да започне. Шефът на италианските психиатри пита българина: “Г-н Антонов, някога били ли сте преглеждан?”. Антонов обаче явно не разбира какво го питат и отговаря: “Не познавам, не познавам”. За всеобща изненада с това прегледът за психическото състояние на Антонов приключва и след няколко дни експертът депозира в съда мнение, че българинът е “човек с изтънчен интелект”.

Друга дилема пред разследването е на какъв език са общували “съзаклятниците”. По времето, за което Агджа твърди, че се е срещал с Антонов, турчинът не знае нито италиански, нито български, но настоява, че е общувал с българина на английски. Но

Антонов не знаел

английски, а само

малко френски

и италиански

Съдията Мартела търси свидетел, който да докаже, че зам.-шефът на римското бюро на “Балкан” е знаел английски. Следователите, разследващи по делото, се вдъхновяват от теоремата “не може да не е знаел”. Усилено се издирват хора, които да са говорили на английски на летището с Антонов, но много от служителите на различните компании твърдят, че никога не са общували с българина на английски.

Съдията и в тези случаи не вярва. В крайна сметка шеф на летище Рим потвърждава, че от 1977 г. винаги говорел само на италиански с Антонов. Ако българинът не разбирал нещо по-сложно, италианецът го казвал и на английски, но Антонов веднага го молел: “Не, не, италиански”.

Как турският терорист Агджа и българският служител са координирали организирането на атентат, говорейки на непознати един за друг езици, е енигма, която се протака години наред, пише Консоло.

Друг “диаболичен” детайл за Антонов, който описва Агджа пред съдиите, е, че на срещите за координирането на атентата Антонов се обръщал към другия обвиняем “съзаклятник” Тодор Айвазов с “Тодор”. Странно е как хора, които организират атентат, се обръщат помежду си с истински, а не с кодови имена. На всичкото отгоре обръщението на българин към Айвазов би било “Тошо” или “Тодоре”, а не Тодор, пояснява Консоло.

Агджа разказва и как Антонов се явявал на срещи с него с кола “Фиат 124”. Оказва се обаче, че Антонов е карал лада. “Да, Антонов наистина е

карал лада, но

всички знаят, че това

е руският еквивалент

на “Фиат 124”,

отсичат съдиите

Явно който е трябвало да “инжектира” в затвора Агджа с информация, не си е дал труда да установи точната марка на колата на Антонов.

Агджа разказва още и че се срещнал с Антонов и жена му Росица през януари 1981 г. в римския бар “Пикадили”. “Тук ни идва желанието най-малкото да се засмеем”, коментира Консоло. Като оставим настрана, че Росица по онова време вече не е била в Рим, как да си представим, че вечно икономисващите пари българи, които заменят плъзгащи се врати с пердета,