Ирина Малеева: Никога не съм се смяла толкова на снимачната площадка, както в “Дързост и красота”

Дъщерята на Ирина Тасева направи международна кариера от Фелини до Орсън Уелс и Дейвид Духовни

Коя е тази красива българка, за която има над 600 публикации по цял свят, а италианската преса я нарича “Бумът Ирина” след участието ѝ във филма “Сатирикон” на Фредерико Фелини? А тогава е само на 16 години и славата ѝ не спира вече години наред! Това е Ирина Малеева, дъщерята на звездата от Народния театър от близкото минало Ирина Тасева. След участието ѝ в над 30 италиански филма Ирина се премества в Ню Йорк, а по-късно в Лос Анджелис, за да е в Меката на киното.

Българката се оказа звездата на 12-ия фестивал на югоизточното европейско кино (South East European Film Festival (SEEfest), състоял се в Лос Анджелис преди дни. На галавечерта в Бевърли Хилс Ирина Малеева получи приз за цялостно творчество от създателката на фестивала Вера Мийойлич. Признанието дойде след десетки роли на българката в американски филми, сериали (“Дързост и красота”) и реклами. Ирина партнира на знаменитости като Сюзън Сарандън, Дейвид Духовни и Конан О'Брайън. Освен това тя е и певица, художничка, танцува и свири на пиано.

- Ирина, какво наложи специалисти да работят по “Венецианският търговец”, режисиран от самия Орсън Уелс?

- Аз изиграх Джесика, дъщерята на Шайлок (Орсън Уелс), в този филм. Тази роля е много важна за мен, защото тогава се преборих на кастинг с над 100 момичета от Италия и това ми даде знак, че киното ще е моята съдба. По това време учех в колеж по изкуствата в Рим и вече се снимах във филми. През годините обаче самата лента не е била стопанисвана добре. Това открихме, когато изискахме филма, за да го покажем на тазгодишния фестивал на югоизточното европейско кино, където бях наградена. Тогава Вера Мийойлич, основателката на фестивала, се зае с възстановяването на звука и картината, защото липсваха цели фрагменти.Техническото чудо се случи с помощта на Стефан Дроселър от Мюнхенския филмов музей, който, за щастие, по това време беше в Лос Анджелис. Освен това Оя Кодар, хърватска актриса и скулпторка, последната жена до Орсън Уелс, беше любезна да предостави материали от филма, което помогна да бъде реставриран оригиналът и зрителите видяха част от него на една от фестивалните вечери. Бях изключително развълнувана да го видя отново след толкова години.

- Какви спомени нахлуха у вас в салона, докато гледахте филма?

- Това беше

моят най-щастлив

момент в живота

- да снимам с

великия Орсън Уелс

Да бъда ценена и уважавана от един от най-великите режисьори и актьори на всички времена. Той беше толкова доволен, че съм се справила с ролята, че чак ме понесе на ръцете си. От този момент, аз се почувствах актриса. С мен той се държеше много по-внимателно, отколкото с останалите, беше като истински баща не само на екрана, но и в живота. Той никога не се обърна към мен с името ми, а дори и извън снимачната площадката ме наричаше Джесика.

- Ирина, преди години “Дързост и красота” беше много популярен и в България. Каква беше вашата роля в него?

- По онова време, въпреки актьорската ми кариера, аз имах много успешен шоурум и студио за дизайн на кристални полилеи в Бевърли Хилс. Компанията ми изработваше полилеи за звезди като Даяна Рос, Елизабет Тейлър и Майкъл Джексън, но аз затворих този бизнес, защото ми отнемаше много време, а исках да се концентрирам повече върху актьорската си кариера. В “Дързост и красота” играх Филомена, майката на Данте (Антонио Сабато-младши). Интересното е, че неговият истински баща Антонио Сабато играеше ролята на бащата на Данте. Сабато-старши, който беше голяма звезда в Италия и с него се познаваме оттам, се оказа хем баща в живота, хем баща на екрана. Никога не съм се смяла и плакала толкова на снимачната площадка, както е този сериал. Имаше много емоции.

- Снимахте се в няколко популярни американски сериали през последната година. Ходите ли на кастинги?

- Понякога директно ме вземат за дадена роля, но понякога и аз ходя на кастинги. Миналата пролет попаднах на снимачната площада на “Аквариус” (върви по Ен Би Си) , където партнирах на Дейвид Духовни - звездата от “Досиетата Х”. Той е в ролята на детектив Ходяк. За тази роля имаше много тежък кастинг, но взеха мен и една руска актриса.

Знам 7 езика, но ми

се наложи да говоря

на украински,

за да взема ролята на Вера, и успях. Аз играя срещу детектив Ходяк. Дори не знаех, че самият Дейвид Духовни има дядо украинец, и той трябваше, докато говори на английски, да вкарва и по някоя украинска дума. По-голямото предизвикателство за мен не беше да говоря украински, а да ме облекат като лелка от миналия век, от социализма - с плетена жилетка на гърба, кърпа на главата и ореховокафяво червило. Аз бях дете по време на социализма в България, но така и не можах да разбера защо гримьорките и гардеробиерките от сериала смятат, че жените от източноевропейските страни през 1968 г., когато се развива действието в сериала, са изглеждали толкова демодирано и отчайващо?! Но всички правим жертви понякога в името на изкуството.

- Видях по телевизията, че дори се биете в този сериал!

- О, да! (б.а.Ирина си крие очите с ръце). Не стига, че ме облякоха с плетена жилетка, ами за първи път в живота си трябваше и да се бия с някого. Дори на кино това за мен си беше истинско изпитание! Не знаех предварително, но с моята колежка Людмила Великая, която изигра моята сестра Олена, мисля, че се справихме добре, защото накрая чух хората от екипа да ръкопляскат.

Имах и друго изпитание преди няколко месеца. Бях гост актьор и в друг рейтингов сериал на Ен Би Си - The Night Shift/ “Нощната смяна”. Снимките бяха в Албакърки (щата Ню Мексико), където телевизията има голямо филмово студио. Режисьорът ме покани за ролята на Шахин, иракска бежанка, не съм ходила на кастинг. Действието се развиваше на гръцко-турската граница, където бях с голяма група “бежанци” и моя син. Трябваше веднага - още на другия ден да вляза в тази силно драматична роля - да играя болна от подагра, но трябваше и да не прекалявам с “превиването от болки”. Намазаха ми лицето с бяло, за да имам вид на много болен човек. Може би щеше да е трудно за други актьори, но не и за мен да плача през цялото време. Истинските проблеми с бежанската вълна напоследък много ми помогнаха да вляза правдиво в този образ. Много ми е скъпа тази роля, защото снимахме от 5 сутринта до тъмно вечер в пясъка и праха на пустинята и горещото слънце. Когато виждах как колегите плачат около мен по време на снимките в моята шатра, знаех, че си върша добре работата. Освен това установих защо на хората в пустинята се налага да носят шалове.

- Случвало ли се е да не ви вземат за дадена роля?

- Да! За сериала “Непорочната Джейн”. Явих се за ролята на игуменката, а режисьорът с усмивка ми каза, че търсят мъжествена актриса, което няма нищо общо с мен. Оказа се, че той толкова ме е харесал, че написал малка, но много характерна роля за мен. “Непорочната Джейн” е щура комедийна драма, радвам се, че бях част от сериала. Играх мърморещата монахиня. Беше забавно да ходя из коридорите (без какъвто и да било грим) на една много красива църква и да си говоря самичка или пък по телефона да разнасям клюки. Чувствах се точно като във филма на Фелини “Сативрикон”, откъдето тръгна кариерата ми. Фелини ни караше да говорим каквото си искаме, докато снима, а после ни озвучаваше с чужд глас, който казваше това, което иска Фелини. Написаното в сценария нямаше нищо общо с това, което после се появяваше в самия филм.

- Ирина, да ви попитам нещо, което няма връзка с киното. Защо осиновихте 18 слона в Африка?

- Неотдавна

осинових 18-ото

поред слонче

от разстояние, докато съм си в Ел Ей. Кръстиха го на мен- - Ирина. Всичко с осиновяването на слончетата започна през 2013 г. след 4-ото ни сафари в Африка, в резервата Нгаренде Лодж, остров в сърцето на Масай Мара в Кения, и другото място, което посетихме, беше “Серенгети” в Танзания. След всеки изминал път ми ставаше все по-интересно да научавам за животните там, че ухапванията от мухата цеце (успяха да ме спасят) се оказаха незначителни спрямо любовта ми към животните. Местните хора ме научиха да не се страхувам от дивото и аз наистина изпитах красотата на живота там. В Найроби, столицата на Кения, посетихме национален парк, в който имаше сиропиталище за стотици осиротели слончета, казва се “Дейвид Шелдрик”. Там ги отглеждат хора и към 7-ата-8-ата година инстинктът надделява и те се връщат в дивата природа - саваните на Кения. Там осинових 3 бебета - от 9 месеца до 3 години. Когато се прибрах в Ел Ей, от сиропиталището ми изпратиха имейл със снимка на ново осиротяло слонче. Осинових и него. След всеки имейл с ново слонче в беда и неговата снимка го осиновявах. И така стигнах до цяло стадо. Преди 3 месеца осинових последното - 18-о, което е кръстено на мен.