Сразиха Балдуин Фландърски на Царевец при 40 градуса жега (обзор)

След 820 г. отново коронясаха Калоян в дворцовата черква

Калояновите воини отново плениха императора на латините Балдуин Фландърски, а на Царевец дрънчаха ризници и мечове в епични боеве като от филмов епос.

Зрелищните възстановки на битката край Одрин от 1205 г. и хвърлянето на предводителя на кръстоносците в Балдуиновата кула бяха кулминацията на

международния

фестивал

“Всекидневието

на средновековен

Търновград”

в съботната вечер. Той бе посветенона великия цар Калоян и 820-годишнината от възкачването му на българския престол.

Рицарят и неговите кръстоносци в съвременния вариант бяха сполетени от двойно нещастие - разгром и код “червено”. Адската жега сред напечените крепостни стени на Царевец бе двойно по-непоносима под метална ризница, кафтан, подплатен с овча вълна, метален шлем с дебела текстилна изолация.

“Около 40 минути отнема обличането на един рицар,

заедно с щита и

меча въоръжението

тежи 20 кг”,

разказаха спецове.

Въпреки че привечер в останките от двореца на Асеневци температурата надхвърляше 40 градуса, хиляди се събраха, за да наблюдават историческите действия.

Възраждането на паметните събития отпреди 8 века започна с жива картина от коронясването на Калоян от кардинал Лъв през 1204 г.

“То е от изключително важно значение, защото това е световно признание за императорската титла на българския владетел. А при Одрин за първи път непобедимите рицари са разгромени от току-що признат владетел. Разгромяването на една изключително добре организирана професионална армия от нашите воини говори, че сраженията са проведени с дълбок замисъл, с всички технически прийоми, които са познати, с момент на изненада и това е довело до тази окончателна победа”, обясни подполковник Евгени Пенчев, двигателят на възстановките.

В ролята на Калоян бе Антоний Кисьов от Панагюрище. Запаленият по историята хидроинженер обикновено играе Бенковски при пресъздаването на Априлското въстание.

“Искахме максимално визуално да се доближава до Калоян - висок около 2 метра, 30-ина годишен, чернокос, достолепен”, каза Стефан Стефанов от търновския клуб “Традиция”.

Всъщност

интронизацията

на владетеля

бе показана

максимално

достоверно

То лежи на дългогодишните проучвания на историка от ВТУ доц. Иван Лазаров. Пред боляри и водачи на куманите и Влашко Калоян първо бе миропомазан от църковния глава епископ Василий, облечен в златосърмени царски одежди, а след това пратеникът на папа Инокентий III извърши церемонията около коронясването на българския владетел за крал.

18-годишният студент по история Йордан Райков бе в ролята на кардинала. “Подготвих се с много проучвания чрез западни източници и интернет, а усещането е наистина уникално”, каза Йордан. Според него у всеки един е закодирана любовта към историята, но в забързаното ежедневие не можем да я усетим.

Сред останките от дворцовата черква последва и още един исторически фрагмент, в който се включиха и актьорите от Музикално-драматичния театър в града. “Битка на царе” бе по текстове на великия поет Радко Радков. Случващото се в двореца на Асеневци събра аплодисментите и насърчителните възгласи на български и чужди туристи, пристигнали за фестивала.

През целия уикенд Царевец живя в Средновековието. Фестивалният лагер край Асеневата порта бе огласян от средновековна музика, звън на ковашки чук,

носеха се аромати

на старовремски

ястия,

разиграваха се сцени от бита, занаятите и изкуствата на древните. По плочите се разхождаха палач с голяма секира, просяк, соколари.

Имаше мастър класове по владеене на щит и меч, стрелба с лък, различни турнири. Старинни метателни машини бяха разположени сред крепостните стени. За първи път бе показана възстановена по древни чертежи стрелометна машина.

“Проектирана още от гърците, тя е прародител на съвременния арбалет. Слагали са ги по крепостните кули и са изхвърляли стрелите на около 200 м със сила, достатъчна да пробие щит”, обясни Стефан Стефанов.

Атракция за децата бе и средновековна

машина за плетене

на конопено въже,

на която можеха сами да си изработят около 1,50 м.

120 души от България, Румъния и Сърбия показаха своите умения в изработване на въоръжение, студено коване на цветни метали, създаване на облекло, бижута и аксесоари, дърворезба и др., както са се правели в отминалите времена.

От командир на курсантски батальон до уважаван адвокат и ММА бойци - такива са в реалния живот изкушените да възстановяват миналото, събрани на Царевец. Освен да води всички военни церемонии в Търново, подп. Евгени Пенчев се превъплъщава в роли от различни епохи, но е и изкусен дърворезбар. Показва кании за ножове и мечове и “любовни лъжици”.

Социолог е

всепризнатият

майстор на лъкове

Мариян Маньовски. “Правя автентични лъкове от естествени материали по класическа технология, използвана в периода на Първото българско царство. Използвам рога, кости, сухожилия”. За неговите лъкове, дълги около 1,50 м, се шегуват, че трябва силата на Херкулес, за да опънеш тетивата.

Треньорът по свободни боеве Петър Владов пък е войвода на наемната дружина “Барадж” от Пазарджик. “Още във втори клас носех книги на учителката по история, да ни диктува оттам, защото учебниците бяха скучни и трудно смилаеми. След това тази страст и бойните изкуства се сляха закономерно”, обяснява Владов.

Уважаваният варненски адвокат Жасмин Първанов пък е председател на сдружение “Авитохол”. Те представиха сред бойните кули в Търново куманска юрта, облекла и стрелба с лък. "Показваме бита и традициите на куманите, които също са втората вълна номади, дошли в България, и заемат много важно място в управлението на страната през Средновековието”, каза той. Всичко е реставрирано от надгробни кумански камъни с фигури с дрехи на жени и мъже.

Средновековният фестивал привлича хиляди любопитни на Царевец. От общината в Търново имат идея да го превърнат в перманентна атракция, която да бъде включена в програмите на туроператорите.